Иде ли газовата независимост?

Газовата независимост на България се отлага, тъй като в Черно море не е открит газ. Това бие по българската амбиция да захранва с местен газ планирания хъб и принуждава страната да търси руски газ за него. Злорадата констатация е на руското издание EurAsia Daily. То цитира българската агенция Крос, съобщила преди дни, позовавайки се на свои неназовани източници, че сондажът, извършен това лято в блок "Хан Аспарух" от "Тотал Е&П България" се оказал "сух".

"Да се прави твърдение за "сух" сондаж, без да са приключили анализите на извършените проучвания, е много груба спекулация", коментира енергийният експерт и сондажен инженер Васко Начев. Според него това е също толкова манипулативно, колкото и изявленията как ще бликнат огромни количества газ от "Хан Аспарух", само защото блокът е в близост до откритото в близките румънски черноморски води находище, което се предполага, че съдържа между 42 и 84 млрд. куб. м газ.

"Геоложките структури на румънското находище и "Хан Аспарух" може да са близко една до друга, но това не означава, че щом там има много газ, същото е положението и у нас. Всичко е крайно индивидуално", посочва сондажният инженер. Със същия довод той оспорва и медийните интерпретации за липса на газ в "Хан Аспарух".

Колегата му от Центъра за балкански и черноморски изследвания Илиян Василев, енергиен експерт и бивш посланик на България в Русия, допълва, че твърдения за провал на проучванията на толкова ранен етап от провеждането им са машинация, която обслужва газовото статукво у нас.

При сондажа в "Хан Аспарух" може и да не е пламнал факелът (съоръжението, чийто пламък дава индикации за наличието и състоянието на залежите от нефт или газ), но това съвсем не означава, че няма газ в проучвания терен, поясни Начев. Той даде за пример как при проучванията на най-богатото на енергийни ресурси Северно море първите 74 сондажа са били "сухи".

Данните още се обработват

От компанията "Тотал Е&П България", в която акционери са френската "Тотал", австрийската "О Ем Ви" и испанската "Репсол", заявиха пред Mediapool, че в момента се обработват данните от сондажа и, преди да приключи анализът им, не е професионално да се коментира каквото и да било. Дружеството не се ангажира със срок, в който да представи резултатите. Съгласно одобрената от българските власти инвестиционна програма извършеният сондаж трябва да бъде последван от втори за допълнителни проучвания. Неговата подготовка трае около осем месеца и засега не се съобщава за кога е планиран.

Предвид изтичането на петгодишното разрешително, дадено през август 2012 г., се очаква това да стане догодина. Възможно е обаче компанията да поиска удължаване на разрешителното с две години, каквото право има.

Това ще ѝ  позволи по-спокойно да приключи анализите на данните от първия сондаж, които са многобройни. След това те трябва да бъдат сравнени с резултатите от извършеното преди това 3D-сеизмогогично изследване, да се отчетат разминаванията между сеизмиката и сондирането, за да се определи потенциалният резервоар и да се реши къде да е вторият сондаж, коментира Васко Начев. 

Приключилите през 2014 г. 3D-сеизмологични проучвания на "Хан Аспарух" даваха обнадеждаващи резултати и перспективи за добив не само на сериозни количества газ, но и на прилични количества петрол, по изявления от компанията тогава.

Законодателни пречки

"Понякога обаче се получава "запушване" на резервоара в земните пластове и на газа трябва да се помогне да тръгне нагоре", обяснява още Начев, без да се ангажира, че случаят в "Хан Аспарух" е такъв. По думите му при такива казуси в световната практика се използва интензификация – метод, при който през сонда се нагнетяват флуиди под налягане от максимум 3-4 бара. Така може да се преодолее блокадата пред въглеводородите.

Интензификацията на сондажите обаче се оказва под забраната на наложения в началото на 2012 г. от парламента мораториум върху методите за добив на шистов газ. Макар и по-късно мораториумът да претърпя редакции, заради ограничаването и на конвенционални начини за проучване и добив на природен газ, в обхвата му е останала въпросната процедура.

"Тогава под натиска на екопротестите и страховете на хората, депутатите, без да имат достатъчно познания за добивните технологии, наложиха забрани, които сега пречат на проучванията у нас, а в същото време се надяваме да открием собствени залежи", коментира специалистът.

Тезата му се потвърждава и от Стефан Анастасов, управител на фирмата "Дайрект Петролеум България", която има концесия за добив на газ в находището "Койнаре" и проучва находището "Етрополе", които са в централна северна България върху 2.6 хил. кв. м. Пред Mediapool той коментира, че компанията е пред доказването на търговско откритие в "Етрополе" – необходима стъпка за получаване на концесия за добив, но мораториумът върху фракинга пречи на приключването на втория сондаж.

Другото находище на "Дайрект" – "Койнаре", е пример за последиците от едрото политическо говорене. След като бе обяснявано публично каква сериозна перспектива на местния добив и възможност да повлияе на пазара и цените е находището с доказан капацитет от 2 млрд. куб. м (годишното потребление у нас е около 3 млрд. куб. м – б.а.) и перспектива за 10 млрд. куб. м, от три години от него се пълни газ... в бутилки. Не, не са сините или жълтите за домакинствата, а промишлени, с които се снабдяват общински и промишлени газстанции.

Анастасов обяснява, че с такава система например се захранва с газ община Червен бряг. От "Девенци" се пълнят между 15 и 40 хил. куб. м дневно в газови бутилки, но представителят на "Дайрект" признава, че това е малко. Компанията обаче засега се въздържа от изграждане на газопровод за свързване на находището с националната газова мрежа на "Булгартрансгаз", заради пазарната конюнктура, повлияна от ниските цени на петрола, и съмнения за рентабилността. 

Не е ясно и дали "Дайрект" ще успее да разработи по план през 2018 г. останалите три участъка от находището "Койнаре" - "Борован", "Враняк" и "Садовец", на които се разчита да вдигнат капацитета на находището до 35-36 млрд. куб. м, разбра се от думите на Стефан Анастасов.

Временен вакуум в местния добив

Така в следващите няколко години ще има вакуум в местния газов добив, който в момента се дължи основно на морското находище "Галата" край Варна и представлява едва 2.6 на сто от общото потребление в страната, но ще намалее съвсем, сочат и оценките на "Булгартрансгаз" в десетгодишния си план.

Нещата обаче може да се променят при активизиране на разработването на "Койнаре" и "Етрополе", а в следващите от две до четири години резултат трябва да дадат множеството останали проучвания за нефт и газ, започнали в последните шест години у нас. Голяма част от извършваните анализи са пред приключване и до 2020 г. би трябвало да се избистри картината за "Хан Аспарух, но и за останалите 13 други изследвани потенциални находища.

Сред тях са блоковете "Провадия" -  в Североизточна България, и "Тракия" - в южната част на страната, проучвани от "Овергаз Инк."; североизточният "Каварна" и северноцентралните "Кнежа" и "Овча могила" - на "Проучване и добив на нефт и газ", Плевен; също североизточният терен "Вранино", изследван от "Парк Плейс Енерджи"; блоковете в централна северна България "Килифарево" и "Градище", дадени на "Група за научни изследвания и сервиз", София; както и врачанските блокове "Деветаки", "Търнак", "Ботево" и "Мизия", проучвани от "Моезия Ойл енд Газ".

Тръгват и нови проучвания

Най-пресните проучвания започват идния вторник – 20 септември, отново в дълбоките води на Черно море, но в южния блок "Силистар", за който бе дадено петгодишно разрешително за търсене на нефт и газ на "Шел". Компанията ще извършва 3D-сеизмологични изследвания, на чиято база ще реши дали да заяви и извършването на сондаж. Според разрешителното такъв не е задължителен, но ако първоначалните проучвания открият потенциални контури на залежи, компанията може да поиска промяна в работната си програма и да извърши и сондаж, което ще е положителен знак за състоянието на блока.

Според Начев предварителните данни в националния геофонд за "Силистар" са обнадеждаващи.

Освен това зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков коментира в края на годината по време на газов форум, че световни компании проявяват интерес да търсят нефт и газ в нови блокове на сушата у нас. Тогава той обяви, че се подготвят конкурси за даване на разрешително за проучвателни дейности в блоковете "Китка” на територията на област Варна, и "Враца-запад”, разположен на територията на областите Видин, Монтана, Враца, Софийска и Ловеч.

Ето защо всички "съобщения" за отписване на България толкова рано от картата на газовите находища е прибързано и обслужва единствено газпромовските интереси за запазване на монопола на руската компания на българския пазар.