Идеите на ГЕРБ за "клеветата" под кръстосан огън

"Настъпваща полицейщина", "безсмислие", "носталгия по презрелия социализъм", са част от коментарите на правозащитници и депутати пред Mediapool по повод идеята на съпредседателя на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев за приемане на специален закон за клеветата.

В началото на седмицата той съобщи за първи път публично намерението си да постави за обсъждане този въпрос и еднолично обяви 2011-та за "година на клеветата". Повод за този коментар са предстоящите президентски и местни избори. Според Велчев има нужда от специален закон и по-високи санкции за клеветниците.

Адвокатите Михаил Екимджиев, Йонко Грозев и Александър Кашъмов, специализирани в защитата на човешките права и достъпа до информация, обявиха подобно законодателство за "вредно" и "безсмислено". Депутатите Михаил Миков (БСП, бивш вътрешен министър) и Йордан Бакалов (Синята коалиция, председател на парламентарната комисия за човешките права) изразиха учудването си от "поредните идеи на ГЕРБ".

Председателят на Съвета по електронни медии Георги Лозанов също заяви, че няма нужда от по-високи санкции за клевета, а по-добра защита на журналистите и по-ясно разписване на нормативната база. В лично качество депутатът Камен Костадинов (ДПС) частично защити инициативата на колегата си от ГЕРБ, заявявайки, че в България "от дълго време всеки говори, каквото му дойде на ум".

"Презрял социализъм", "унгарски сценарий"

С уговорката, че не е ясно какво точно се мисли в ГЕРБ, Михаил Екимджиев коментира, че е нормално подобни идеи да срещнат "здраво самозащитно безпокойство в контекста на настъпващата полицейщина". Той припомни, че по същото време в Унгария се въвеждат огромни санкции за медиите, което води до задължителна цензура и автоцензура.

Според него в България има достатъчно механизми за защита от клеветата, има Етичен кодекс на българските медии, изрични текстове в Наказателния кодекс и европейски стандарти, които определят границата между свободата на словото и правото на чест и достойнство.

"Защитата от оклеветяване трябва се осъществява от безпристрастен и ерудиран съд, а не по законодателен път от парламентарно мнозинство, в което бивши полицаи и военни се опитват да върнат наказателната репресия срещу длъжностни лица, която бе в сила преди десетина години", коментира Екимджиев.

Той припомни европейските правозащитни стандарти, според които свободата на изразяване и критика са много по-големи по отношение публичните личности, отколкото за обикновените хора. "В демократичните общества е прието за известните публични фигури да се знаят дори подробности от личния живот. Един закон за клеветата би представлявал реставрация на разбирането, че публичните личности, което ще се прилага основно за политическите фигури, се нуждаят от специална защита. Това няма да бъде изненада и предвид носталгията на премиера по Тодор Живков и времената на презрелия социализъм", допълни той.

Заплаха от засилване на цензурата и автоцензурата

Йонко Грозев и Александър Кашъмов заявиха, че не откриват смисъл в подобно законодателство, защото системата работи. Двамата се обявиха против увеличаването на санкциите. "Основното притеснение идва от предложението за увеличава на санкциите. Това води директно до налагане на цензура и автоцензура при публични изяви", заяви адвокат Кашъмов, който е ръководител на правната програма на Програма "Достъп до информация".

От позицията на богатата си практика той посочи, че делата за клевета се водят "най-вече от политици срещу медии или журналисти в опит да си вдигнат рейтинга".

"Ако сме избрали някой за някаква позиция и той е приел бремето на поста, нека той да бъде така добър да се защитава публично с аргументи, а не в съдебната зала, защото не сме го избрали, за да се съди", заяви Кашъмов. По думите му, ако се налага някаква промяна, то тя е за отпадане на състава за клевета срещу длъжностни лица от Наказателния кодекс, а не за разширяване на обхвата на текста.

"При липсата на обстоен анализ как работи системата е безсмислено да си говорим за специален закон. Сегашните санкции в НК са напълно достатъчни", коментира адв. Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии. Според него проблемите с клеветата възникват при публикациите на жълтата преса, но там въпросът не опира до закона, а да се намери ясен собственик, който да отговаря пред съда.

Запушване на усти

"Очевидно в управляващите има някаква нагласа да бъдат затворени устите, както на опозицията, така и на всички инакомислещи. Повече от 100 години теорията и практиката на българската правна традиция въпросът за клеветата е изяснен. В нормална държава тази тема изобщо няма да бъде дискутирана", коментира Михаил Миков.

Йордан Бакалов (Синята коалиция) също заяви, че въпросът с клеветата е изяснен, системата работи, а самият той е успявал да защити името си по този начин.

"В същото време предлагам да се постави на обсъждане написването на един "Закон за завистта". В последните месеци научаваме как всички завиждат на ГЕРБ и премиера – завиждат му президенти, завиждат му в Брюксел, опозицията му завижда за доброто управление, а народът му завижда за новите по-високи цени на храните, тока, водата, бензина и нафтата", обясни Бакалов.

Камен Костадинов (ДПС) подкрепи идеята като заяви, че подобен закон има място в българското законодателство, ако управляващите намерят нужния баланс и не нарушават свободата на словото.

"България вече от дълго време се наложи практиката всеки да говори, каквото му дойде на ум и да оклеветява всеки. Трябва да има някакъв регулатор. Медията е толкова отговорна, колкото и публичната власт", каза Костадинов. Според него санкцията в НК е "недостатъчно добре застъпена".

Обратно на тази теза шефът на СЕМ Георги Лозанов заяви пред Mediapool, че няма нужда от по-високи санкции, тъй като това би могло да доведе до по-голяма самоцензура. Той обаче настоя по-добро разписването на санкциите, по-ясно определение на клеветата, ясно разграничение между критиката и клеветата и специфична защита на журналистически труд.