Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Идва ли краят на бутафорните културни проекти с европари

Тоалетните и достъпът до обектите са препъникамък пред културния ни туризъм

3 коментара
Крепостта Яйлата, част от която беше възстановена с помощта на тухли "Итонг"

Министерството на културата обеща вече да не се одобрява еврофинансиране за бутафорни културни проекти. "Аз съм за максимално опазване на обектите до автентичния им вид и против диснилендите." Това каза зам.-министърът на културата Амелия Гешева по време на шестата работна среща между бизнеса и местната власт, която се провежда в Кюстендил. Организатор на проявата е Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА).

Организацията и достъпът до българските културни обекти, управлението на посетителския поток, недостатъчна и навременна информация от страна на общините и не на последно място липсата на тоалетни – това са проблемите, с които се сблъскват българските туроператори при организирането на културен туризъм.

През последните години се отчита ръст на културния туризъм. За 2017 г. година увеличението е с 20 на сто спрямо година по-рано. Пловдив и Велико Търново остават центровете на културния туризъм. До август 2018 г. ръстът на туристите във Велико Търново е 20 на сто спрямо същия период на миналата година, за Пловдив – около 10%, а за София – 7 – 8%, сочат данните на НСИ, представени от Ирина Найденова от АБТТА. Тя уточни, че организацията не обича да дава числа, заради липсата на адекватна статистическа информация в сферата на туризма.

Според европейско проучване около една трета от чуждите туристи решават да посетят дадена страна заради културно-историческото ѝ наследство, посочи Найденова.

Приходите от входни билети в музеи и галерии са се увеличили с 9 на сто през 2017 г. спрямо година по-рано, отчете зам.-министърът на културата Амелия Гешева. Това се дължи както на повишението на цената на билета – средно с 13 на сто, така и на увеличения брой на туристите, като при чужденците ръстът е от 10 на сто.

Близо 100 млн. лева за опазване на автентичността

От следващата година тръгва дълго чаканата схема за опазването на национални културни обекти със средства от оперативна програма "Региони в растеж" с бюджет от близо 100 млн. лв., каза заместник-министърът на културата Амелия Гешева.

Тя е разделена на две – за национални и за световни обекти на културното ни наследство. Първите ще получат финансиране до 9.8 млн. лв. на проект, а вторите до 19 млн. лв. Общо 490 са обектите ни от недвижимото културно наследство с национално значение, а тези със световно са няколко.

За финансиране могат да кандидатстват общини, Министерството на културата, вероизповеданията и неправителствени организации от културната сфера.

За разлика от изминалия програмен период, когато България стана обект на множество критики, заради бутафорно възстановени исторически паметници с пластмаса и тухли итонг, този път няма да бъдат допускани такива проекти, стана ясно от думите на Амелия Гешева.

"Аз съм за максимално опазване на обектите до автентичния им вид и против диснилендите", каза Гешева. Всеки един проект, който ще бъде реализиран, предстои да се съгласува с Националния институт за недвижими културно наследство, чиято дейност през последните години е доста спорна и противоречива. Един от най-ярките примери за това е промяната на позицията по отношение на статута на т.нар. Двойна къща в София, която беше съборена.

Проектите за обектите, които са от световно значение, пък ще се съгласуват с международната организация ИКОМОС, която е под егидата на ЮНЕСКО, уточни Амелия Гешева.

Тя посочи, че бюджетът на културния фонд за опазване на паметниците на културата ни за следващата година е увеличен с близо 500 хил. лв. и ще достигне 1.5 млн. лв. По него се отпускат средства и за обекти с местно значение, като за финансиране могат да кандидатстват и частни лица, които живеят в паметници на културата, допълни Гешева.

За културни предприемачи – 10 млн. евро

Министерството на културата ще управлява и програмата за предприемачество в сферата на културата. Тя се финансира с 10 млн. евро от Норвежкия механизъм.

Повече от половината от средствата ще отидат за подобряване на управлението на културното ни наследство (5.4 млн. евро).

Около 1 млн. евро са предназначени за подобряване на управлението на културното ни наследство в сферата на дигитализацията.

Останалите средства са за представяне на българските културни продукти. Тези проекти ще се реализират в партньорство с организации от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, уточни Амелия Гешева.

След като посочи какви средства за опазване на културното ни наследство се предвиждат, Гешева заяви, че не е вярна тезата, че няма пари за култура.

Проблемите

И без целенасочена реклама към културния туризъм броят на тези посетители се увеличава, отчетоха от АБТТА.

Заради растящия им брой през последните години обаче организацията и достъпът до обектите се оказват предизвикателство, посочи Даниела Стоева, член на управителния съвет на АБТТА.

Като пример бяха дадени посещенията в Боянската черква, към която има невероятен интерес от страна на чужденци. Ако до преди 5 години дневно посетителите са били по 10 – 12 души, днес достигат по 350 – 400. В същото време трябва да се спазват правила, свързани например с поддържането на определена температура за запазването на фреските. Това изисква умение за управление на посетителския поток, за да не се стига до напрежение между туристически групи, коментира Стоева.

Увеличен интерес се наблюдава още и към храма "Света София“ след експонирането на откритите мозайки в подземията на черквата.

Колкото и невероятно да звучи, липсата на тоалетни до архитектуртите ни паметници също се оказва голям проблем за туристите, посочи Стоева.

Тя призова общините да подават навременна информация за културни мероприятия, за да могат туроператорите да ги включват в програмите си.

Спа и уелнес потенциал на Кюстендил

Потенциалът за развитието на Кюстендил е спа и уелнес в съчетание с културен туризъм, коментира Ирина Найденова от управителния съвет на АБТТА.

Кюстендил има изобилие на минерална вода с лечебни свойства, но не може да се похвали с развит туризъм. Допреди 10 години местата за настаняване в хотелите са около 700, а с днешна дата са двойно повече, показват данните на община Кюстендил.

Предпочитаме увеличението да се случва стъпка по стъпка, коментира кметът Петър Паунов. Той посочи, че за разлика от други курорти Кюстендил не е презастроен и има потенциал за развитие в тази насока.

Това става и с помощта на организираните от общината празници, които вече станаха традиционни – на черешата, на плодородието, кюстендилска пролет и други. Това е довело до ръст на почиващите в града, като броят на реализираните нощувки доближава 44 000.

Туристи от Малайзия са хитът в Търново тази година

След англичаните, сега източните туристи преоткриват красотата на старата българска столица Велико Търново, казаха от общината.

Търново е безспорният хит на туристическия пазар в сферата на култгурния туризъм и по ръст през тази година изпреварва Пловдив, отчетоха от АБТТА.

Интересна тенденция през тази година е големият брой туристи от Малайзия, Тайван и в последно време от Китай. Посещението им във Велико търново е част от туристически пакети, свързан с обиколка на региона, отчетоха от общината.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. dimitardi100
    #3

    Браво !

  2. ирис
    #2

    Много е зле старата част на Пловдив,разбити сгради,изоставени,фасади които едва се крепят,не може само с 5 къщи и 2 галерии да се прави културен туризъм.

  3. edin.drug
    #1

    Знакова е грешката "Амелия Личева" вместо "Амелия Гешева". Амелия Личева е някакво име все пак, а зам-министърката е... световно неизвестна. Потърсих да видя какво е завършила, след като се е занимавала с историческото наследство и се оказа, че е завършила българска филология в Търново! Скромен образователен бекграунд за зам. министър (стигнала е до магистър). Затова пък е била в общинската администрация. "Ползва английски"! А бе хора! Докога по политическите върхове ще има разни женоря (навярно

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.