Идва ли краят на добрите времена в икономиката

Фирмените фалити в ЦИЕ растат, България е сред малкото изключения, според данни на "Кофас"

Фалитите на фирми в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) растат през 2017 г. с 6.4 на сто на годишна база, след спад през предишните години. България е една от малкото страни в региона, в която броят на обявените в несъстоятелност компании намалява. Това показва пазарно проучване на международната консултантска компания за управление на риска "Кофас" (Coface). 

Отслабващата ликвидност на предприятията от ЦИЕ е изненадваща, предвид ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) от 4.5% - най-високият от 2008 г. насам. Това показва , че краят на настоящият възходящ икономически цикъл в региона е дошъл.

Прогнозата на "Кофас" е за продължаващо увеличаване на броя на несъстоятелността на фирмите от региона с 10.4 на сто през тази година и с 15.5 на сто през 2019 г. По-слабият икономически растеж ще е основният фактор за увеличаване на фалитите на фирмите. Другите са високата задлъжнялост, инфлацията и поскъпването на работната ръка. В едно изречение – "идва краят на добрите времена в ЦИЕ", смята Милена Виденова, изпълнителен директор на българския клон на "Кофас".

Изключенията, сред които е и България

В България този процес все още не се усеща, защото обикновено в икономиката тенденциите идват с година - две закъснение. По тази причина страната ни е една от малкото в региона, в които броят на фалитите на фирмите през 2017 г. намалява с 18.4% спрямо година по-рано. ("Кофас" отчита обявяването на една компания в несъстоятелност от съда – бел. ред.).

Преди нас са Словакия с 27.1% спад на несъстоятелност на компаниите, Чехия – 26%, и Латвия – с 18.7%.

Най-голям ръст на фалитите през миналата година в региона е отчетен в Хърватия – над 40%, като основната причина са промени в законодателството. Другите страни с голям ръст на несъстоятелността на компаниите са Полша (16.4%), Унгария (14.4%), Сърбия (13.1%).

В абсолютни стойности през миналата година у нас са фалирали 311 компании срещу 381 фирми през 2016 г. Това се равнява на 0.08% от всичките около 401 000 компании у нас, които "Кофас" оценява. Пикът на несъстоятелност у нас е бил през 2013 г. - с фалита на 834 компании.

Най-рисковите сектори са търговията на едро и дребно, строителството, сделки с недвижими имоти и сухопътния транспорт, а добрите са – ИТ сектора, производството на мебели, дейности свързани с човешкото здраве и услуги, сектор "Сигурност" и медицинска и стоматологична помощ.

Топ 5 на фалитите у нас през 2017 г.

Най-големият фалит за миналата година е на строителната компания "Енемона", която се занимаваше предимно с ремонти в енергетиката. Нейните дългове са били за над 75 млн. евро.

Другият голям фалит е на "КМБ България" ЕАД с дългове за над 50 млн. евро. Това е компанията, представляваща гръцката "Марионопулос", която държаше правата на марката "Карфур" на родния пазар.

Топ 5 се затваря от компании, свързани със строителството и дистрибуцията. Едната е "Г 56 Дивелопмънтс" ЕООД с дългове за над 29 млн. евро. Зад тази компания стояха испански инвеститори и беше свързана с лансирания по времето на НДСВ и ДПС проект "Супер Боровец".

Другите два големи фалита са следствие от обявяването в несъстоятелност на КТБ през 2014 г., като и двете са били неофициално част от портфолиото на ексбанкера в изгнание Цветан Василев  Едната е "Карне-М" ЕООД, свързана с дистрибуцията на цигари на "Булгартабак". Тя е фалирала през миналата година с дългове за над 25 млн. евро. Другата е "Техно Резиденшъл Парк" ЕАД, която се занимаваше с наемане и експлоатация на собствени и наети имоти. Тя фалира с дългове от 18.3 млн. евро.

Над 18% от 401 000 български компании, оценени от "Кофас", имат много висок риск от задлъжнялост (74 686 фирми), а други 17 на сто са оценени като рискови (10 600 фирми). Изводът, на "Кофас" е, че спадът на несъстоятелността върви с ръст на увеличаване на задълженията на българските фирми.

Освен високите нива на задлъжнялост, другите фактори за финансово затруднение на компаниите са ръстът на възнагражденията на персонала, лошото управление на ликвидността на самите фирми и по-малките възможности за финансиране, отчита "Кофас".

Секторите с най-голям процент на несъстоятелност са търговия на дребно (10.93%) дял от всички фалити през 2017 г.), търговия на едро (10.29%), дейности с недвижими имоти (8.36%), строителство (6.11%) и дейности с храни и напитки (5.79%).

Сериозно забавяне на разплащанията

Другата тенденция, която "Кофас" наблюдава, е увеличаване на средния срок на събиране на вземанията. Най-значително е увеличението в строителния бранш от 34 дни издължаване към кредиторите през 2016 г. на 96 дни през миналата година. Рекордът се държи от Полша, където разплащането в строителството достига 115 дни.

Значително се е увеличил средният срок за събиране на вземанията у нас и в сектора на електро и автомобилното оборудване – от 37 дни на 92 дни. Нарастване има и в транспортния сектор – от 61 на 99 дни. В този бранш най-голям е проблемът с работната ръка. При търговията на дребно средният срок за събиране на вземанията нараства от 37 на 43 дни.

Прогноза за ръст на фалитите

Прогнозата на "Кофас" за България е спадът на фалитите да намалее през тази година с 1.9 на сто спрямо 2017 г. Данните за полугодието показват спад от 4%.

Прогнозата за 2019 г. обаче е за увеличение на несъстоятелността с 4.6%.

"Кофас" препоръчва на фирмите да обръщат внимание и да управляват рисковете, като добре проучват контрагентите си, заради високата междуфирмена задлъжнялост у нас.

Още от Бизнес

Защо протестираха строителите?