Идва ли краят на единните валути?

Противоречиви амбиции в страните от Залива, затихващ дебат в Южна Америка . . . Проектите за валутен съюз, които преди време процъфтяваха, днес вехнат на фона на недоверието към еврото и неговия икономически модел.

Няколко държави, една валута: ето това като че ли беше бъдещето, очертаващо се пред редица райони по света, когато се създаваше единната европейска валута, пусната в обращение на 1 януари 2002 година след 10 години подготовка.

"Навремето имаше желание да се сложи край на нестабилността на обменните валутни курсове, които бяха в основата на редица кризи. Единните валути бяха възприемани като залог за успеха", спомня си Фабиен Трипие, икономист от Центъра за проучване на бъдещото развитие и международна информация (Cepii).

Други наднационални валути вече бяха създадени по онова време: Сефа франкът, създаден през 1945 година и използван от 15 африкански страни, разположени южно от Сахара; както и доларът на Източните Кариби, пуснат през 1965 година в осем страни и територии на Антилите.

Само че европейският проект изглеждаше безпрецедентен, имайки предвид неговите амбиции. "Целта бе да се създаде референтна валута с независима парична политика, а не вързана за други валути", обяснява Трипие.

Държави, които са се устремили към лидерство, нововъзникващи пазарни икономики, "микро-страни" . . . Този модел, за мнозина, изглеждаше пример за подражание. "Живеехме в условия на повторно обединение, свързано с падането на стената. Валутата се възприемаше като геополитически инструмент", припомня си Ксавие Раго, професор в Парижкия институт по икономиката (PSE).

АСЕАН, Меркосур ССЗ

Сред регионалните блокове, проявили интерес към този модел, са Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), която обединява 10 страни, а сред тях са Индонезия и Тайланд, и Съветът за сътрудничество в Залива (ССЗ), включващ шестте монархии от Залива.

Проектите за единна валута обаче намериха най-благодатна почва в Латинска Америка в пределите на Меркосур (Аржентина, Бразилия, Уругвай и Парагвай), на Съюза на южноамериканските нации (12 южноамериканските страни) или на Боливарския съюз за Америките, чийто основен инициатор бе венецуелецът Симон Боливар.

Проектът за единната валута се наложи като "решаващ фактор в процеса на латиноамериканското обединение", обяснява Хуан Ортега Диас, професор по право в Андинския университет в Богота, Колумбия. Той припомни, че дори тази виртуална валута е била наречена: "Захар".

Неспособност да се мине от думи към действия? Разногласия между ръководителите? Петнадесет години след пускането в обращение на еврото нито един от тези проекти не е видял бял ден. А интересът към единните валути изглежда се е изпарил.

Причината, според икономистите, анкетирани от АФП: липсата на истинска политическа воля, но и трудности, свързани с процеса на създаване на обща валута, най-вече в районите, съставени от икономики в неравностойно положение.

"Паричните съюз трудно се изграждат, но и никак не е лесно да се запазят", обяснява Джефри Фридън, изследовател в Харвард и специалист по паричните въпроси, според когото такива проекти "отнемат доста време".

"Белези"

Трудностите, срещани от еврозоната от финансовата криза през 2007-а досега, между другото, не работят за разсейване на опасенията на колебаещите се.

"Почти едно десетилетие европейците страдаха от икономически проблеми", като за някои страни членки имаше "ужасна рецесия" и "много висока безработица", припомня Фридън. Според него част от тези трудности се дължат на "загубата на суверенната валута".

"Не се усетиха ползите от растежа", допълва Ксавие Раго. "Мислехме, че единната валута ще доведе до икономическо обединение. Само че страните от еврозоната бяха раздалечени както никога досега след Втората световна война".

Освен тези трудности изглежда самата идея за валутен съюз е изгубила прелестта си в обстановка на отхвърляне на свободната търговия и на глобализацията. При тези условия днес е по-лесно да се говори за "местни валути", отколкото за "единни валути.

При това положение може ли да се твърди, че бъдещето на наднационалните валути принадлежи на миналото? В краткосрочна перспектива е малко вероятно да станем свидетели на появата на нова единна валута. Този процес "налага отказ от паричния суверенитет, а засегнатите страни не са готови да направят това", коментира Ортега Диас.

В по-далечна перспектива развитието е по-несигурно. Моделът на единните валути "ще продължи да бъде привлекателен", но в по-ограничен мащаб - сред "малките страни, чиято икономика е хем отворена, хем интегрирана към икономиката на техните съседки", прогнозира Джефри Фридън.

"Еврозоната първо трябва да покаже, че е в състояние да излекува раните си без това да оставя прекалено много белези", посочва Ксавие Раго. "Щом еврозоната направи това, дебатът по единните валути ще може да бъде възобновен".

По БТА