Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Идва ли краят на тихата външна политика на Китай?

0 коментара

През периода от 5 до 16 март китайският парламент - Общокитайското събрание на народните представители, ще завърши процедурата по смяна на поколенията в ръководството на Китай, започнала с 16-я конгрес на комунистическата партия миналия ноември. Новият лидер Ху Цзинтао смени тогава Цзян Цзъмин като лидер на управляващата партия, а след одобрението на парламента ще поеме сега и висшия държавен пост - председател на КНР. Новият държавен глава ще назначи и нов премиер - Вън Цзябао, на мястото на Чжу Жунцзи. Той също трябва да бъде одобрен от парламента, както и новите вицепремиери, министри и други чиновници - всички с петгодишен мандат.

Никой не се съмнява днес, че всичко ще стане според сценария. Спорове предизвиква обаче политиката на бъдещото ръководство. И по-специално във външната сфера. През преходния период - особено когато Ху Цзинтао бе вече начело на партията, но все още не и на държавата, правеше впечатление извънредно тихата външна политика на Китай. Това личеше както в поведението на Пекин в ООН по иракския въпрос, така и в странното равнодушие към назряващата криза за Северна Корея.

В тези и в други случаи позицията на Китай бе известна на професионалистите, но китайската дипломация я огласяваше само при крайна необходимост - иначе предпочиташе да наблюдава и да изчаква. А с това си спечели доста укори от страна на международните аналитици за "изгубени дипломатически възможности" и "пропуснати шансове". Например по иракския проблем Китай с правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН би могъл да заеме междинна и ключова позиция, заставайки между двете "антагонистични" двойки - САЩ/Англия и Русия/ Франция, като принуди и двете страни да го ухажват, за да получи съответните облаги.

Ключоивят въпрос сега е дали тази външнополитическа парализа ще приключи, след като новото поколение китайски лидери твърдо поеме властта, или се очертава нова и дългосрочна външна политика на КНР, чиито контури бяха набелязани колективно още преди да започнат промените в държавното ръководство.

Нека се запитаме - може ли тази страна-гигант да се прави и занапред на малка и слаба държава? Може ли да очакваме подобно нещо от единствената икономика в света, която изглеждаше истински здрава през 2002 година? От страната, която миналата година зае първо място в света по привличане на инвестиции от чужбина - 50 милиарда долара? От най-бързорастящата "голяма" икономика според резултатите от предходното десетилетие; от шестата икономика в света според МВФ; от най-големия износител за САЩ и т. н.?

Отговорът е прост: по принцип това е възможно, както сочи примерът със съседна Япония - не шестата, а втората икономика в света води твърде незабележима и скромна външна политика. Иракската криза примерно не засяга коренните интереси нито на КНР, нито на Япония, доколкото икономиката им няма да бъде застрашена от по-евтин в перспектива близкоизточен петрол. Естествено Пекин смята за свой приоритет отслабването на безконтролното международно влияние на САЩ. Това обаче е негласен приоритет почти за всички държави - големи и малки. И точно войната в Ирак предоставя възможност САЩ да отслабнат, макар и в чисто бюджетно-финансов аспект. Още повече че не само Китай като член на Съвета за сигурност може да наложи вето върху американската операция, като принуди САЩ да воюват в максимално неизгодна за тях ситуация.

Проблемът е по-скоро как да се ограничи американското всесилие, без това да заплаши ключовите за КНР икономически отношения със САЩ. За по-нататъшното си развитие Китай се нуждае от американските високи технологии. Затова търговският "романс" между Америка и Китай се развива, общо взето, успешно, което смекчава китайската външна политика. Според САЩ двете страни могат да работят съвместно в много насоки - КНДР, тероризма, наркотиците. Най-важното обаче е, че двете държави често действат като съюзници в Световната търговска организация, където Китай подкрепи неотдавна явно антиевропейската инициатива на САЩ за общо намаляване на субсидиите за селското стопанство. За "романса" не е пречка дори огромният, неизгоден за Америка дисбаланс в двустранната търговия /42,7 милиарда долара според Китай, 100 милиарда - според САЩ/.

Изобщо външната политика на Китай в обозримо бъдеще ще зависи много от вътрешната икономика и ще обслужва тъкмо нейните интереси. Особено с оглед на трудните проблеми, пред които е изправен Китай, при всичките негови успехи. Сред тях е корупцията, която предизвиква социално напрежение. Също възможността от криза в банковата система и засилващото се неравенство сред населението.

По данни на ООН в Китай като цяло на 30 процента от населението се падат 77 на сто от потреблението - точно както е в САЩ. За разлика от САЩ обаче богатството и бедността в Китай зависят от местожителството. 800-те милиона бедни китайци живеят в изостаналите, сравнително слабонаселени северозападни райони. Заможните късметлии - в препълнения с хора югоизток, където прииждат все нови и нови заселници.

Всичко това означава големи проблеми и големи разходи - Пекин ще се нуждае от дипломацията, доколкото тя помага за решаването именно на въпроси от този род. Най-малко два от най-близките във времето проблема и две външнополитически изпитания за Ху Цзинтао непосредствено засягат икономиката. За новия лидер ще се окаже просто наложително да води активна политика в тази сфера. При това Русия и в двата случая ще бъде сред засегнатите държави. Това са корейската криза и бъдещето на Средна и Централна Азия - съдбата на Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/.

За корейската криза напоследък се изговориха доста неща и предстои да се говори още. Един военен сценарий тук /какъвто неуспешно се опитаха да приложат САЩ/ би станал атака върху икономическата конюнктура едновременно на няколко страни от региона, включително на Русия и Китай. Връщането към ситуацията отпреди кризата би осигурило на същите тези държави големи икономически възможности. Корейският проблем засега е замразен, включително заради положението с Ирак. Чуват се мнения, че точно Пекин би могъл да съдейства за решаване на корейския въпрос - примерно като организира косвени преговори между Пхенян и Вашингтон. Има и други варианти за развитие на събитията, но във всички тях китайският лидер просто ще бъде принуден да прояви активност в най-скоро време.

В случая със Средна Азия и ШОС не става дума за криза - напротив, тук има свободно поле за действия, нова насока за китайската дипломация в един регион, доскоро заплашвал северозападните граници на Китай. Стартът на ШОС, насрочен за началото на лятото, ще позволи и на Китай, и на Русия да изградят нови структури за икономическо сътрудничество в една голяма и интересна зона - до неотдавна източник единствено на геополитически бедствия.

Най-интересен момент както за Китай, така и за Русия тук може да стане желанието на Индия да вземе участие в дейността на ШОС. Подобряването на отношенията с Индия - още един нов гигант в световната икономика и политика, може да стане значително постижение за новия лидер на КНР. Подобно на Китай, Индия наред с ЮАР и Малайзия поема сега ролята на активен инвеститор в държави, които все още са в периферията на световната политика и икономика - това е нова реалност, достойна за внимание от всяка гледна точка. Това показва, че е дошло вече времето Китай да изгражда нови отношения с великия си западен съсед.

Този процес вече е в ход - и ако Средна Азия се окаже точката, от която ще започне неговото ускорение, ако Русия вземе активно участие в него, толкова по-добре. Във всички случаи обаче ще се наложи Ху Цзинтао да действа по средноазиатското направление не по-малко активно, отколкото по корейското.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.