Игор Иванов оприличи Косово с Чечения

В интервю за руската телевизия ОРТ снощи министърът на външните работи на Русия Игор Иванов коментира обстановката на Балканите, като по-конкретно посочи, че най-важната задача в този регион е да се създаде надеждна система за сигурност. Според руския външен министър Косово се е превърнало в "източник на тероризъм и ектремизъм", което напомняло на ситуацията в Чечения.

Иванов припомни инициативата на Москва балканските държави да подпишат обща декларация за взаимно зачитане на териториалната си цялост. През последните няколко дни това е вторият случай, когато Москва публично заема позиция по балканския проблем и по-конкретно по последните събития в Македония. В петък президентът Владимир Путин заяви в Стокхолм, че обстановкта в Македония е идентична с положението, което е предизвикало конфликта в Чечения.

Според руския президент както руснаците осъзнали, че са необходими сурови мерки за ограничаване на чеченския бунт, който би могъл да дестабилизира федерацията, така Македония трябва да направи всичко възможно, за да попречи на етническите албански бойци да разделят страната. Той споделял загрижеността на Европа за Чечения, но въпреки това смятал, че военните мерки са необходими, за да се предотврати разрастването на проблема. Точно в това според него била и приликата с положението в Македония. Руският президент призова НАТО да принуди бунтовниците да сложат оръжие и предложи при отказ те да бъдат "елиминирани".

Самото сравнение между конфликтите в Македония и Чечения предизвика остри реакции на политици и медии, като общото в тях е мнението, че Путин е използвал случая с Македония, за да оправдае несъразмерната употреба на сила от Русия в Чечения. Министърът на външните работи на Австрия Бенита Фереро-Валднер разкритикува в интервю за германското списание "Фокус" изявлението на Владимир Путин със следните думи: "Длъжна съм енергично да се противопоставя на госта от Москва. Днес ЕС е изправен пред задачата да не позволи конфликтът в Македония да прерасне в гражданска война. Това е целта на визитата на Хавиер Солана в Скопие." Според Фереро-Валднер конфликтът в Македония не може да се сравнява с този в Чечения. "Путин призовава НАТО към крайни действия срещу албанските екстремисти най-вероятно за да не бъде принуден сам да се оправдава заради войната в Чечения", казва още тя.

В. "Интернешънъл Хералд Трибюн" писа, че макар Путин да е отхвърлил протестите на ЕС заради сравнението на обстановката в Македония с конфликта в Чечения, председателката на Европарламента Никол Фонтен е настояла пред държавните и правителствени ръководители на ЕС да продължат натиска върху Русия за уреждане на чеченската криза. По същия повод шведският премиер и председател на ЕС Йоран Першон посочи, че ЕС иска по-тясно сътрудничество с Москва, особено в търговията, но това до голяма степен ще зависи от усилията на Русия за политическо уреждане на чеченския конфликт.

Еврокомисарят по външните работи Крис Патън пък заяви: "Не съветвам македонското правителство да използва в Тетово методите на Русия в Грозни." За сравнението на Путин между Македония и Чечения той каза: "Това не е от най-точните сравнения, които съм чувал." Според лондонския вестник Гардиън Владимир Путин е обърнал критиките към чеченската си политика в предложение към НАТО да използва хеликоптери, за да смаже албанските бунтовници в Македония. Тази косвена критика на руския президент, че ЕС не прави достатъчно за разоръжаването на албанските бунтовници в Македония, германският канцлер Герхард Шрьодер отхвърли в интервю за германската телевизия АРД като "неоснователна".

В "Монд" окачествява сравнението на Путин като провокативно и припомня думите на френския външен министър Юбер Ведрин по този повод: "Резултатите в Чечения не могат да се сочат за пример за каквото и да е."

В. "Берлинер цайтунг" коментира изявленията на "В момент на пълно отсъствие на чувство за реалност руският президент препоръча на събралите се в Стокхолм шефове на ЕС една стопроцентово сигурна рецепта срещу тяхното безсилие. За да разрешат кризата в Македония, те трябва да приложат модела на Москва в Чечения. Не да преговарят, а просто да ударят и унищожат. Идеята е грандиозна. За крайния резултат може да се съди по онова, което стана в края на седмицата в Северен Кавказ: 21 убити при покушенията и близо 200 ранени.

И без споменатите терористични актове може да се види безпощадният цинизъм, който се съдържа в предложението на Путин. С известно прекъсване Москва води вече шеста година война в Кавказ - уж в името на законна самоотбрана срещу терористи. На практика обаче бяха прогонени стотици хиляди мирни граждани, десетки хиляди бяха убити. Краят на войната не се вижда. Да се предлага най-дръзко подобен модел на масови убийства не е нищо друго освен насъскване към военни престъпления и геноцид.

Естествено срещу Путин няма да се предяви обвинение. В края на краищата няма трибунал за престъпленията в Чечения. А и нито един политик от ЕС не се вслуша в съвета на Путин. Но всички мълчаха. Малко или повече. След срещата на елита на ЕС с Путин германският външен министър Фишер констатира "единодушие по много въпроси". И в този случай бе проявена пълна липса на чувство за реалност." Коментирайки дебатите по обстановката в Македония на срещата на високо равнище на ЕС в Стокхолм, испанският вестник "АБС" отбеляза позицията на съюза, че властите в Скопие трябва да подобрят положението на албанското малцинство, но че смята за неоправдано шепа радикални емеленти да се опитват да правят политика с оръжие.

Припомнено бе становището на участниците в срещата, че евентуални конституционни реформи в Македония, за да се гарантира съжителството на всички общности в нея, могат да бъдат извършени само след като метежниците сложат оръжие.

Според "АБС" тези аргументи, изглежда, са били приети от косовските албански лидери особено след посещението на Хавиер Солана и тройката на ЕС в района. Дори Хашим Тачи подписа декларацията в умерен тон, в която се настоява "въоръжените екстремисти в Македония да сложат оръжие и да се върнат с мир по домовете си", посочва вестникът. По-нататък в кореспонденцията от Стокхолм се казва, че тази декларация е била изтълкувана като признак за изолацията на метежниците. "При това положение президентът Путин използва повода, за да оправдае действията на Кремъл в чеченската война, като сравни този конфликт с конфликта в Македония.

На двете места става едно и също нещо, каза той, като подчерта, че чеченската война е била предизвикана от "деструктивни елементи" и "терористи", които целели дестабилизацята на съседен Дагестан и на целия Кавказ", се казва в кореспонденцията. "Увлечен от сравнението и от емоцията, обаче Путин защити чеченския вариант "да се ликвидират терористите, които не искат да се разоръжат". Разбира се, той почувства пресилване в думите си, и добави: "... да се ликвидират или да се изправят пред съда". На Петнайсетте не се хареса много това разсъждение на техния руски гост. Солана по-специално настоя, че между двата конфликта има съществена "разлика в мащабите". Например има разлика между кървавата баня в Чечения и тримата убити в Македония", завършва кореспонденцията на "АБС".