Игра на демокрация

По всичко личи, България не е узряла за демокрация и не се вижда кога ще узрее. Каквито и реформи да има, те трябва да бъдат приети от цялото общество, иначе остават само добри намерения. Били са времена, когато реформите са се налагали с бой, сега това е невъзможно, сега е нужно съгласие. Въпросът е, има ли такова съгласие в българското общество?

Твърди се, че има, но практиката показва друго – мнозинството българи иска реформите да засегнат другите, а не тях.

Има всякакви начини да функционира една държава. Българският начин е в пълно съгласие с българския манталитет. Между българската държава в този ѝ вид и националния манталитет няма съществени противоречия. Това е истинската причина за липсата на реформи в държавата, а не "отсъствието на политическа воля“.

Тази елементарна истина е толкова болезнена, че така наречените реформатори си затварят очите за нея, което превръща техните усилия в игра на демокрация. С риск да възбуня свикналото с готови клишета съзнание, ще кажа следното - реформаторите и антиреформаторите са две страни на една и съща монета без стойност.

Нима не е ясно, че както и да се раздели Висшия съдебен съвет - на две, на три, на пет или на десет – това няма почти никакво отношение към реалното прилагане на демокрацията в страната? Тя ще се прилага така, както постанови българският манталитет, а не законът. Фиксацията на общественото внимание върху определени теми е направо налудничава, и по тази причина –нетрайна, неефективна, недаваща резултат. Втренчен в дървото, човек не виждат гората, а гората, това е целокупното българско общество, а не отделни негови представители, добри или лоши.

Българската гора е тежко болна. Поразена е от болест, която можем да наречем – всеобщо безчестие. В с е о б щ о, а не олигархично, политическо, правно, медийното и прочие. Ако една гора има достатъчно съпротивителни сили, тя удушава своите болни дървета. Българската гора няма съпротивителни сили и никакви пестициди не могат да ѝ помогнат.

Начинът на мислене на всички нас ражда разбойниците в държавата, а не обратното. Това е още една болезнена истина. Но как се променя, как се облагородява една нация? Чрез реформи? Да, стига да има готовност за тях. Чрез култура и образование? Този начин изглежда обещаващ, но отнема векове. Тогава?

Отговорът е – чрез революция. Всяка революция започва с революция в умовете на хората, а не с бой по улиците. Христо Ботев е описал днешните българи в стихотворението "В механата“, където всички се "зъбим на тирана“, а "механите са нам тесни – крещим: "Хайде на балкана!“.

И до тук!

Но защо да ходим чак при Ботев, нека си спомним художника Пламен Горанов от Варна, който се самозапали, защото не понесе всеобщото безчестие. Ако някога станем нормална държава (каквото и да означава това), ще си спомняме Бойко Борисов като провалил се пожарникар, а изгорелият Пламен Горанов ще присъства в учебниците на децата по история. Революцията, за която говоря, започва с хора като него.

За радост той не е самотен пример, макар и отчаян. Напоследък се чуват гласовете на хора, които са узрели за своята лична революция, понякога значима, понякога подценявана и незабележима, но достатъчна на този етап. Ако някога България излезе от коловозите на корумпирана страна от третия свят, то ще стане благодарение на хората в състояние на вътрешна революция, а не на онези, които си играят на демокрация в политиката, в правораздаването, в медиите и по всякакви други тържища.