Игра на кворум. Правилата за гласуване се промениха в движение

Повече от 120 дни след първото заседание на 47-ото Народно събрание, неговият председател Никола Минчев ("Продължаваме промяната") промени досегашните правила за приемане на решения и законопроекти в пленарната зала.

Накратко, отсега решения ще могат да се взимат с много по-малко от мнозинство от 121 народни представители. Това може да се окаже ключово при гласуването за нов управител на БНБ, например. Процедурата вече предизвика напрежение в управляващата коалиция.

Промяната бе оповестена в началото на пленарното заседание със следното изказване на Минчев:

"Както знаете, от началото на Народното събрание сме запазили парламентарната практика от 46-ото Народно събрание по отношение на необходими гласове - при всяко гласуване да има 121 участващи. Това не е нормативно закрепено и не се изисква задължително, а се появиха и проблеми с тази практика. Поради това ще се върнем към практиката, която е била до 44-ото Народно събрание включително. А именно - за да бъде едно предложение прието, трябва да са гласували повече от половината от последно регистрираните или съобразно последната проверка на кворума".

Каква беше "старата практика"

Допреди 45-ото Народно събрание бе възприета практиката законите и решенията да се приемат, когато "за" са гласували повече от половината от регистрираните за кворум сутринта. Така често се случваше текстове да се приемат, дори когато са гласували общо над 61 депутати. Как ставаше? Сутрин тогавашният председател на парламента Цвета Караянчева от ГЕРБ спираше регистрацията малко след като се регистрират нужните минимум 121 депутати. Така след това текстовете можеха да се приемат и с общо 61 гласували, стига всички те да са били "за". Например на 3 декември 2020 година кворумът е бил 128 народни представители, но решението за избор на Зорница Русинова за председател на Икономическия и социален съвет е прието с общо 80 гласували, от които 77 са "за", а 3-ма се въздържат.

Причината ГЕРБ да се стремят към нисък сутрешен кворум беше проста – ако например се регистрират всички 240 депутати, то за да минат всички следващи гласувания през деня, "за" трябва да са 121 народни представители, а в края на 44-ото Народно събрание официалното мнозинство на ГЕРБ и "Обединени патриоти" беше от 115 депутати.

Как се стигна до "новата практика"

В началото на 45-ото Народно събрание досегашната практика за кворума продължава. Това се вижда и от стенограмата от заседанието на 22 април 2021 година. Тогава за кворум са се регистрирали 155 народни представители, а в залата се разглежда предложението на тогавашните т.нар. "партии на протеста" да се наложи мораториум върху назначенията на правителството, което по онова време още беше на ГЕРБ.

При едно от предложенията на Татяна Дончева се разиграва следният дебат:

"ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВА МИТЕВА: Добре, тогава първо ще гласуваме предложението на госпожа Дончева.

Предложение от народния представител Татяна Дончева в наименованието на Решението накрая се добавя „на държавните органи“. В точка първа в текста преди буква „а“ накрая също се добавя „на държавните органи“.

Моля, гласувайте.

Гласували 143 народни представители: за 75, против 39, въздържали се 29.
Предложението е прието. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Виж кворума, не е прието.“)
Защо системата дава, че предложението е прието?
Да, кворумът е 78 – предложението не е прието.
Прегласуване!

Гласували 146 народни представители: за 81, против 39, въздържали се 26.
Предложението е прието."

Междувременно се правят промени в правилника на Народното събрание, които предвиждат "общият брой на гласувалите е по-малко от 121 народни представители, председателят прави проверка за наличие на кворум и гласуването се повтаря". Поправката обаче е обнародвана на 1 май. 

На 29 април по време на приемането на поправките в Изборния кодекс, се разбира, че вече е приета нова практика.

"ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: ... Гласували 136 народни представители: за 81, против 9, въздържали се 46.
ЦВЕТА КАРАЯНЕВА (ГЕРБ-СДС, от място): Кворумът е 88.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Според мен това предложение не е прието, не знам защо системата го изписва по този начин.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (ИСМВ): Защо да не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Защото, кворумът е 88.
След тези уточнения предложението е прието, защото има известна неяснота в Правилника, госпожо Караянчева, и в този парламент се е възприела практиката, че кворумът е 121.
ЦВЕТА КАРАЯНЕВА (ГЕРБ-СДС, от място): Не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ако има достатъчно гласували в рамките на кворума, предложението се приема с мнозинството от участвалите в гласуването. Това е принципът, който е възприет от първия ден на работа на този парламент."

В правилника на 47-ото Народно събрание и в момента е записано, че предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители, освен ако в Конституцията е предвидено друго. Практиката до днес беше текстовете да се смятат за приети, ако са гласували поне 121 и повече от половината от тях са били "за".

Заради това изискване на настоящия председател Никола Минчев няколко пъти му се е налагало да обявява нещо като трето гласуване, като тълкуването беше, че ако няма кворум, значи няма гласуване и следователно няма проблем един текст да се подлага три пъти на гласуване, ако при едно или две от тях не е имало кворум.

"Ваше право е да не участвате в гласуването. Но когато няма кворум, няма валиден акт. А след като няма валиден акт, не е проведено фактически второ гласуване", казва Атанас Славов от ДБ на депутатите от ГЕРБ през февруари при един от тези случаи.

Защо се стигна до връщането на старите правила?

В сегашния правилник текстът за кворума може да се възприема нееднозначно, което практически позволява на парламентарния председател Никола Минчев да върне старите правила просто със заявяването на решението си за това.

Неофициално депутати коментират, че решението за кворума може да е свързано с предстоящото неясно кога гласуване за управител на БНБ. За поста има двама кандидати и то от управляващата коалиция, което създава и напрежение сред партиите във властта – Андрей Гюров от ПП и Любомир Каримански от ИТН. Тази ситуация обаче трудно може да бъде решена без гласовете на опозицията в лицето на ГЕРБ и ДПС. По информация на Mediapool се обсъждат различни ходове за изход от създалата се криза, включително и проваляне на процедурата. На срещата между на лидерите на партиите от коалицията премиерът Кирил Петков е предложил и неговата формация ПП, и ИТН да оттеглят кандидатите си, но това не е било прието от ИТН.

 

Издигнатият от ПП Андрей Гюров очаква подкрепата на три от четирите партии в управлението. ПП, "Демократична България" и БСП имат общо 109 гласа. С новите правила за кворума дори всички останали партии да не участват в гласуването, той може да бъде избран. Но това би зависило от внимателна преценка за по-нисък сутрешен кворум и договорка с останалите.

 

Твърдо зад кандидатурата на Каримански стои само групата на ИТН. От ГЕРБ казват, че нямат окончателно решение как ще гласуват, но всичко е възможно, включително и да участват в кворума, но да не подкрепят нито един от двамата кандидати. От ДПС пък вероятно не биха гласували за Каримански, ако няма друга партия освен ИТН, която да го подкрепи.

 

В случай, че Каримански е подкрепен само от една от двете опозиционни партии, той ще има по-малко гласове от тези на Гюров, защото трите партии събират общо 118 гласа.

 

Възможно е обаче промяната на правилата с кворума да помогне за развръзката на казуса по друг начин. Ако сутринта се регистрират почти всички народни представители, кворумът ще е висок и ако никой от двамата кандидати не получи нужните гласове "за", ще трябва процедурата да започне отново.

Извън конкретния казус с БНБ обаче, новото възприемане на правилата за гласуване ще позволи на управляващите да играят с кворума и по други предстоящи решения, за които в коалицията няма пълно съгласие. Това означава да се премине към плаващи мнозинства и договорки за всяко конкретно гласуване, което е от по-сериозно значение.