"Игра на тронове" по кремълски

Веднага след като съобщението за назначаването на Антон Вайно за шеф на администрацията на руския президент се появи на сайта на Кремъл, педантични интернет търсачи изровиха публикуван във Фейсбук преди известно време пост на известния московски политолог Валерий Соловьов. Тогава професор Соловьов писа, че именно внукът на бившия първи секретар на естонския филиал на КПСС Карл Вайно е гласен да смени Сергей Иванов. После се потвърди, че слуховете за възможното назначение на 44-годишния чиновник наистина са циркулирали отдавна.

Загадката Иванов

Това впрочем само по себе си по никакъв начин не опровергава една друга версия - че раздялата със Сергей Борисович (Иванов) е станала толкова бързо заради разногласия между него и президента относно стратегията за по-нататъшни действия спрямо Украйна. Право да си кажа, не вярвам в тази интерпретация на шумната оставка. Много ми е трудно да си представя генерал-полковник Иванов да влиза в кабинета на Путин и да казва: "Ако Вие, Владимир Владимирович, не отмените незабавно заповедта за разполагане на (ракетните) комплекси Ес-400 в Крим (или противоположен вариант - "не дадете заповед да бъде нанесен удар по одеската база на украинския Черноморски флот"), то аз ще си подам оставката".

Но е трудно да повярваме и в това, че оттеглянето на Иванов е напълно доброволно. Твърде сухо изглеждаше показаната по телевизията раздяла на държавния глава с бившия шеф на неговия апарат и твърде незначителна (да не кажа - унизителна) е длъжността, която му бе предложена в замяна. Ами че Иванов оглавяваше министерството на отбраната, беше вицепремиер и секретар на (руския) Съвет за сигурност. Руските чиновници умеят много добре да "разчитат сигнали". Подобно слизане от сцената не предполага нищо друго, освен че Путин е бил сериозно ядосан, което е довело и до изпадане в истинска немилост (на Иванов). А следователно и мнозинството трябва да се отнася към отиващия си по съответния начин.

Но в удивителния свят на Кремъл нито една интрига не е толкова проста. По поразителен начин новият специален представител на президента по загадъчните транспортно-екологични въпроси кой знае защо запази мястото си в Съвета за сигурност. Принадлежността към него според традициите на бюрократическата йерархия също е "сигнал": човекът остава в "номенклатурата" на чиновниците от категория А и във всеки момент може да бъде назначен на нов важен пост. Ако се вярва на слуховете, които отдавна циркулират из Москва, след парламентарните избори за Държавна дума през септември Сергей Иванов може да смени оказалия се неведнъж в центъра на скандали Дмитрий Рогозин на поста вицепремиер, отговарящ за военнопромишления комплекс. Ако е така, то неговото сегашно назначение е само обходна маневра преди поредната кадрова рокада наесен.

Лоялен, образован, перспективен

Каквото и бъдеще да очаква Сергей Иванов, назначаването на Антон Вайно е символ. Той спада към такава категория хора, които Путин обикновено не издига много охотно - произлизащи от номенклатурни семейства от късната съветска епоха. Вайно не е силовик и не прилича на агент на спецслужбите под прикритие. Той е работил като дипломат (макар и недълго), говори японски и притежава прекрасни маниери. Практически за целия период на пребиваване на Путин начело на властта той постепенно се е издигал по номенклатурната стълба. Ключови длъжности в кариерата на Вайно са заместник-ръководител, а после и ръководител на апарата на руското правителство в периода, когато длъжността премиер се заемаше от сегашния президент.

Мога да предположа, че лоялността и ефективността на своя млад сътрудник Путин е оценил именно в онзи непрост за него период, когато формално заемаше длъжност номер две в държавната йерархия. Сега на постоянните посетители на московските политически салони и дипломатически приеми им е лесно да разказват, как от самото начало са били уверени, че Дмитрий Медведев (като президент) само е "топлел мястото" на Путин. А тогава за мнозина нещата не изглеждаха така очевидни. Убеден съм, че именно периодът 2008-2012 г. е предопределил много неща в кариерата на Антон Вайно. Сега той зае такава позиция, която в бъдеще може да стане стъпало към вицепремиерския, а не е изключено даже и към премиерския пост. Неговото излитане символизира определена тенденция в непрозрачния процес, който в Русия се нарича "политически живот".

Все по-малко мили на Владимир Путин стават хората, с които той е започнал своя професионален и политически път. За губернатори и за шефове на региони все по-често биват назначавани никому неизвестни "чинове" от президентската охрана. Бившите му съюзници - съратници - приятели постепенно слизат от сцената: Владимир Якунин, Евгений Муров, Виктор Иванов, а сега и Сергей Иванов. Работата не е само във възрастта (много от тези хора са връстници на президента), макар че тенденцията към подмладяване на апарата е естествена.

Изглежда, че на Путин все по-малко са му нужни хора, които може да имат свое мнение за ставащото (а хората от неговия неумолимо свиващ се кръг от приближени, разбира се, имат такова) и които са готови и могат директно да си го изкажат. Сергей Иванов е политик, който някога беше спряган и като потенциален приемник на президента. Антон Вайно е изпълнителен и ефективен чиновник, който до момента не е забелязан да демонстрира политически амбиции. Това е принципна разлика.

Ако наесен се потвърдят слуховете за преминаване на заместник-шефа на президентската администрация Вячеслав Володин на работа в Държавната дума (той е сред кандидатите), то може да се направи еднозначен извод: от мозъчен център и един вид политически кабинет в сянка, каквато стана при президентството на Елцин, администрацията окончателно се е превърнала в канцелария, която просто изпълнява нарежданията на един човек.

Президентската власт в Русия става все по-еднолична и непрозрачна и все по-малко се нуждае от съвети, дори и от тези, които са ѝ лоялни. Този процес е практически невъзможно да бъде спрян.

Авторът Константин Егерт е руски журналист, водещ на предаване по телевизионния канал "Дожд". Той води и ежеседмична коментарна рубрика за DW.

По БТА