Играчите на предстоящите избори отново намериха вратички за използване на контролиран вот

Госпожо Цонева, председателят на правната комисия в парламента Искра Фидосова обясни наскоро, че хората, променили адресната си регистрация след последните законови промени, които целяха ограничаването на т.нар. изборен туризъм, не са повече от 200. Вие обаче поискахте справка от ГРАО и твърдението на г-жа Фидосова се различава от вашите данни.

Определено числата са различни. За нас е важно да изследваме истинските факти, за да видим какъв е ефектът от предприетите мерки срещу т. нар. изборен туризъм. Тъй като няма публична информация, подадохме заявление пред ГРАО по Закона за достъп до обществена информация и след един месец получихме данните срещу заплащане на такса за обработването им.

Веднага след това публикувахме данните, защото смятаме, че интерпретацията на всяко число, което присъства в таблиците, е изключително свързано с местния контекст. Вътрешната миграция има различни причини и хората на място най-добре знаят дали числата, които ще видят в тези 2 таблици са релевантни.

Идеята е всички участници в изборите – граждани, институции - да видят къде би могло да има рискови точки. Там, където липсват дерегистрации за периода от 1 септември 2010 година до 31 януари 2011 година, и там, където има натрупване на нови регистрации по настоящ адрес след 31 януари до 22 юни, може да се начертае карта на риска. Риск от изборен туризъм.

За нас е важно да направим това навреме, защото смятаме, че трябва да има система за ранно предупреждение и да могат институциите и участниците в процеса да са наясно какви са условията, при които ще се явят на тези избори.

Казвате, че важен е местният контекст. Защо?

Ако погледнете едно село Гюльовца, община Несебър, ще видите, че там има седем кандидати за кмет на тези избори. Там на изборите през 2007 г. са гласували 720 души, при висока избирателна активност. На балотаж отиват кандидат със 175 гласа и кандидат със 153 гласа. Разликата между първия и втория е 22 гласа.

На втори тур резултатът вече е 404 на 247 гласа. Но самият факт, че там има около 720 души, които излизат на избори и в момента имат 7 кандидати, означава, че тези гласове ще бъдат силно разпилени и стратегия с използване на нови регистрации може да сработи.

От друга страна, контролирането на определен брой избиратели може да се окаже ключово за постигането на определен резултат на втория тур тази година. В село Гюльовца за периода от 1 септември 2010 г. до 31 януари 2011 г. са се регистрирали 96 човека, като са се дерегистрирали 79. А в периода от 1 януари до 22 юни има 46 регистрации.

За мен това е стратегия, която е насочена към контролиране на вот. А всеки контролиран вот може да бъде и купен. Така че да може при едно силно разпиляване на гласове между кандидатите, тези 60-тина гласа допълнително да решат крайния резултат.

Мога да ви дам и още по-фрапиращ пример в община Созопол. Там е село Росен, където имаме 8 кандидати за кметското място. Там на изборите през 2007 г. са отишли да гласуват около 990 души. Тогава кандидатите са били шестима, а гласовете така се разпиляват, че на балотаж отиват кандидати, които са спечелили 231 гласа и 199 гласа.

Още по-интригуващото е, че кметското място на втори тур се печели с 442 на 434 гласа, т.е. с 8 гласа разлика. В Росен са регистрирани в първия период 62-ма души, дерегистрирани са 52-ма, след което има нови регистрации на брой 51. При това разположение – 8 кандидати, разпилени гласове, толкова оспорвано състезание, където разликите са 10-20 гласа, подобно число на регистрирани в селото – около 60 души, концентрирани в определена посока - може на практика да реши изхода от вота.

А как тълкувате данните за град като Хасково, например?

Там регистрираните нови жители са около 1500 души и може да се допусне хипотезата, че градът е голям. Погледнете обаче община Маджарово, която е в същата област. Там се наблюдава същата девиация, каквато илюстрирах в селата Гюльовца и Росен. Такива регистрации се правят с цел използване при гласуването за местна власт.

Общият извод, гледайки числата, е, че може да се види ефектът от идеята за въвеждането на нов режим за регистрация, заради който изобщо се предизвика промяната в закона. Общо в цялата страна непотвърдените регистрации от 1 септември до 31 януари са 41 процента. Отделно – в проблематичните общини – Созопол, Несебър, Сандански, Петрич, Троян, Елин Пелин, Хасково, Маджарово – се вижда, че новият режим за регистрация, който включва акт за собственост, договор за наем, разрешение от собственика, не е попречил по никакъв начин да се направят тези регистрации.

Може да се направи и изводът, че играчите на изборите са намерили начин да се използва този тип контролиран вот и да регистрират избиратели.

Чуват се слухове, че продължават нови регистрации по места, но те пък излизат извън срока, определен по закон – 22 юни. Тези граждани няма да могат да гласуват. Как си обяснявате това явление, достигнали ли са до вас такива сигнали?

Ние също имаме информация, че на определени места продължават регистрации по настоящ адрес. Това би могло да доведе до следната хипотеза – тъй като тези хора, ако са регистрирани след законовия срок, не могат да упражнят вот на 23 октомври , защото не отговарят на 4-месечното изискване за уседналост, могат да бъдат използвани при едно евентуално касиране на избори.

Представете си много оспорван резултат, което неминуемо ще доведе до редица жалби за изборни нарушения, което от своя страна може да доведе до касиране на вота, каквито изобилни примери имахме на изборите 2007 година. Тогава може такива регистрации да се ползват при следващ вот, защото за произвеждане на нов вот влизаме в хипотезата на Изборния кодекс, който казва, че срокът за уседналост за всички останали избори извън тези, които ни предстоят непосредствено, е 6 месеца.

След като с Изборния кодекс се забрани селата с по-малко от 350 жители да гласуват за кметове, в данните, с които разполагате, забелязва ли се, че там напливът за регистрации на нови жители е по-малък?

Без да сме правили статистически анализ с данните за всички населени места, с просто око е видима тенденцията, че в селата, където няма да се произвежда избор на кмет, определено експанзията на хора, променящи настоящия си адрес, е много по-ниска, или изобщо отсъства.

Като експерт, който следи всички процеси, свързани с вота, смятате ли, че събитията в Катуница и последвалите ги локални протести ще се отразят по някакъв начин на резултата от тези избори"

Заради това, което се случи в Катуница ние на нашия сайт “За честни избори” имаме нова категория “Използване на език на омразата в кампанията”. Правим го, защото сме убедени, че това, което стана в Катуница, ще остави много силен белег върху предизборната кампания и върху посланията на определени крайно десни партии и кандидати, които ще се опитват да използват произведения ефект от случилото се.

Когато едни избори започват по този начин и някои от участниците тласкат конфликта и го разгарят и разгръщат на етническо основа - виждаме какво става през последните дни в много места на страната - ще има, за съжаление, определен процент от хора, които ще гласуват от страх, а други – от омраза. Това е чудовищно за една демокрация.