Играта на живота може да се спечели просто като се играе

"Голямата игра", Ричард Пауърс, превод Елка Виденова, издателство "Колибри"

Това е красива и безмилостна книга. Звучи лъчезарно и дантелено като морска пяна в слънчев ден, но ни потапя до дъното на океан от проблеми в природата, в умовете на хората и в отношенията помежду им.

Неизбежно е сравнението между предишната книга на Ричард Пауърс "Дървесна история" и новата, "Голямата игра". Те си приличат по мащаба, с който авторът загребва материя от историята, науките, изкуствата и обществения живот, за да представи тезата си, да изрази по безброй хитроумни начини какви катастрофални измерения са достигнали пораженията, които човекът нанася на природата. Сюжетът е съставен от историите на герои, които в началото нямат нищо общо помежду си, пътят им е представен в детайли и минава доста сюжетно време, докато се срещнат и започнат да взаимодействат, читателят има поле да предполага и да се чуди какво е общото помежду им, докато най-после го осъзнае. Както се вижда от заглавието, в "Дървесна история" вниманието е съсредоточено върху горите и всички живи същества, които ги обитават в хармония, което превръща всяка гора и планетата като цяло в един общ дишащ организъм. Свързаността и зависимостта между всички живи частици на света се доказва толкова убедително и с такова обожание, че действията на правителствата изпъкват като непростими престъпления срещу живота.

"Голямата игра" е построена по подобен модел, но тук акцентът е върху световния океан, а също и върху създаването на изкуствения интелект, видян едновременно като надежда и като фатална и финална заплаха за живота такъв, какъвто го познаваме от зората на историята… не, не до днес; а до преди няколко години. Драматичните промени се случват пред погледа ни, в рамките на един човешки живот. Може би най-голямото постижение на Ричард Пауърс е, че казва истината и въпреки това успява да намери светлина, надежда, идея за възможност животът на планетата да бъде съхранен. Тук липсват сцени на насилие и изтезания, каквито имаше в "Дървесна история", сюжетът се развива по-стегнато и динамично, без излишни дължини, цялата атмосфера е някак лазурна. Но не се подлъгвайте, и тук има горчивина, необясними, някак безпричинни раздели между най-близки приятели; има безброй загуби – на любов, на близки, на цели животински видове още преди да бъдат изучени и запомнени; на здраве, памет, смисъл и живот.

Това е най-голямата и най-крехката ценност. Животът. Като в игра с милион непредвидими ходове, еволюцията в природата и революционните идеи на човека се срещат в стремежа към оцеляване. "Вярвам ли, че наистина ще успеем да победим смъртта? Едва ли ще доживея да го видя. Вярвам ли, че цялата еволюция е приключение, което цели да ни научи как да преодолеем смъртта и да възкресим мъртвите? Абсолютно."

Творчеството, играта, съзидателността, способността да се вслушваме в песента на всяко живо същество като път към безсмъртието… и изкуственият интелект – резервният изход за евакуация в един невиждан досега свят.