Според Института за пазарна икономика

Икономическа пропаст разделя София и останалите региони

Политиката на сближаване на регионите търпи провал. Пропастта между София и останалите големи градове расте, Северна България все повече изостава в икономическото си развитие от Южна. Това показва проучването "Регионални профили: показатели за развитие 2013" на Института за пазарна икономика (ИПИ).

 

Инфраструктурата и сигурността също получават относително ниски оценки. Въпреки повсеместните слабости в системите на образование и здравеопазване, гражданите като цяло споделят по-скоро удовлетвореност от получаваните услуги в училища, университети и болници.

 

Развитието на областите е оценявано на основата на 58 показателя, обединени в осем категории - икономика, инфраструктура, данъци и администрация, география, образование, здравеопазване, околна и социална среда.

 

Дисбаланс между Севера и Юга

 

Проучването показва огромен дисбаланс между Северна и Южна България. Седемте области с най-ниска заетост - под 40% са в северната част на страната, докато седемте с най-висока са на юг от Стара планина.

 

Подобна е картината и по отношение на икономическото развитие, като юга се справя по добре с кризата в сравнение със севера.

 

Причините за това са демографската структура на населението, която е по-лоша в Северна България, където възрастните са повече от тези в трудоспособна възраст. Не трябва да се подценява и факта, че през последните 5-6 години, огромната част от инвестиционната активност в инфраструктурата беше съсредоточена в Южна България, коментира Явор Алексиев. С изключение на втория мост над Дунав при Видин – Калафат друг голям реализиран инфраструктурен проект в Северна България няма.

 

В северната част на страната рисковете от "посивяване" на икономиката са по-големи.

 

Само в 10 области се очакват покачване на заетостта, като те са отново в Южна България. Това става ясно от допитване сред 2000 фирми.

 

Всяко пето плащане за здраве е под масата

 

Всеки пети пациент плаща на ръка за здраве, показва още проучването на ИПИ. Една четвърт от болните пък отиват в други области да се лекуват.

 

Въпреки трудното възстановяване, по-голямата част от местните администрации и органи на управление не полагат нужните усилия за подобряване на бизнес средата, констатира проучването. Изводът е направен въз основа на влошените оценки на бизнеса за тяхната работа и увеличените възприятия за корупция в анкетите от май 2013 г., както и от относително консервативния подход по отношение на местните данъци и такси.

 

Електронните услуги на местно ниво и тяхната използваемост също остават предизвикателство.

 

В повечето области се наблюдава влошаване на два от трите наблюдавани показателя за бедност и социално включване. Делът на бедните под линия на бедност расте в 18 от 28-те области в последното изследване на НСИ. Делът на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, нараства в 22 от областите през 2010 г. Тези данни ИПИ обясня с рязкото влошаване на пазара на труда от 2010 г. насам.

 

Данните за вътрешната миграция показват, че повечето области остават нетни "донори" на работна сила, което, съчетано с устойчивия отрицателен естествен прираст на населението, води до бързо обезлюдяване и влошаване на възрастовата структура в повечето области в страната. Единствените области, в които нетният приток на имигранти от други области превишава отлива през 2012 г., са София, Пловдив, Стара Загора и Шумен.

 

Чуждите инвестиции липсват

 

Ситуацията с преките чужди инвестиции е още по-сериозна, като в повечето области от кризата насам те или липсват напълно, или са незначителни, пише в анализа. В някои области от началото на кризата насам дори се наблюдава нетен отлив на чужд капитал, т.е. изходящите от страната потоци са по-значителни от входящите.

 

Тези негативни процеси неизбежно рефлектират върху пазара на труда. Въпреки известното раздвижване през 2011-2012 г. областните трудови пазари все още не са преодолели удара от кризата. Заетостта през 2012 г. масово остава по-ниска от нивата си преди кризата, а безработицата продължава да расте, като трудовите пазари в Северна България се характеризират като цяло с по-мъчително възстановяване.

 

Ускореното усвояване на европейски средства от общините през 2012 г. успява да компенсира в известна степен намаления приток на чужди инвестиции и слабостите в работата на администрацията. По отношение на европейските фондове, темповете на усвояване също се характеризират с огромна вариация между областите. Там, където общинската администрация е по-активна, там и показателите за пътната мрежа и ВиК инфраструктурата, се подобряват чувствително.

 

Възстановяването от икономическата криза все още продължава с различни темпове в отделните области. Разходите за дълготрайни материални активи, като основен показател за инвестиции, макар и да се повишават в повечето области през 2011 г., почти без изключение не могат да достигнат размерите си от преди кризата, обобщават икономистите.

Споделяне
Още от България

Кой да замени Борисов като премиер на кабинет в рамките на този мандат?