Икономическата комисия одобри държавен надзор върху "Лукойл"

Парламентарната комисия по енергетика прие на първо четене в сряда правителството да може да назначава особен управител в "Лукойл Нефтохим Бургас" или друго предприятие, което е част от критичната инфраструктура на страната.

Това ще става в три хипотези - при злоупотреба с монополно положение, санкции на ЕС или ООН, както и при криза с горивата в страната, обясни вносителят на законопроекта Ивайло Мирчев от парламентарната група на "Демократична България".

Той изтъкна, че целта е особеният търговски управител да може да поема оперативен контрол за 6 плюс 6 месеца, тоест за максимум 1 година. Управителят ще се предлага от министъра на икономиката, като той няма да има право да се разпорежда с имущество.

Целта не е да се национализира рафинерията в Бургас, а да не се предизвика криза на пазара на горива в България, изтъкна Мирчев. Според него по този начин ще се даде инструмент на правителството, което, ако прецени, може да го използва.

Очакваните ефекти са намаляване на цените на горивата в страната при поемане на оперативен контрол или само след разговори в рафинерията, която ще знае, че българското правителство има този инструмент. Мирчев се надява при добра работа на правителството плащането на данъците от страна на "Лукойл Нефтохим Бургас" да се подобри.

"Не бързаме по никакъв начин да поемаме оперативен контрол върху рафинерията. Единствената спешност е да предоставим инструмент на правителството, което то да ползва евентуално. Но в никакъв случай не искаме това да се случва веднага", посочи Ивайло Мирчев.

Според ГЕРБ подобен аналог има и в Закона за енергетиката. В него е записано, че когато става дума за обекти от енергийната инфраструктура, които са част от стратегическата и критична инфраструктура на страната, тогава, когато са налице определени хипотези, свързани с националната сигурност или системно нарушаване на закона, то тогава държавата има право да въведе фигурата на особения управител.

Мирчев отговори, че законопроектът може да се прецизира между първо и второ четене. Особеният търговски управител ще трябва да има юридическо или икономическо висше образование, както и има опит на ръководна длъжност.

50% неруски петрол

Рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" е работила през миналата година с 50% неруски петрол. Това стана ясно от думите на директора на Агенция "Митници" Павел Геренски пред парламентарната енергийна комисия.

"Към днешна дата рафинерията работи с малко над 88% руски петрол. За миналата годината това количество е 50%", посочи Геренски.

Според председателя на енергийната комисия Делян Добрев от ГЕРБ изцяло са излишни аргументите, че рафинерията не може да работи с друг петрол освен руски, при положение че през миналата година е работила с 50% неруски петрол. Добрев смята, че причината тази година рафинерията да работи почти изцяло с руски петрол е, че от началото на войната в Украйна той е поевтинял с 30-40% в сравнение с останалите сортове.

"Фактът, че миналата година тази рафинерия е работила само с 50% руски петрол, означава, че е възможно тя да работи и догодина с 50% руски петрол, който да си остава за дела на вътрешния пазар, защото той е около 50%", изтъкна Добрев. Затова той не разбира аргументите, че рафинерията може да спре да работи, защото ще се ограничи износът на горива от руски петрол. Добрев е на мнение, че единственото, което ще се получи, е, че свръхпечалбите ще бъдат по-малки, защото 50% от горивото ще бъде на 30-40% по-висока цена. Затова ГЕРБ предлага приходите да се съберат във Фонда за енергийна сигурност.

Служебният зам.-министър на финансите Людмила Петкова обясни обаче, че има опасност рафинерията да спре работа, ако се забрани тя да изнася остатъчните продукти, преработени от руски петрол, защото тя няма къде да ги съхранява.

По данни на Делян Добрев от суровия петрол излизат 50% бензин, 35% дизел, а останалите продукти са около 15.

Ивайло Мирчев от "Демократична България" каза, че 80 млн. лева до момента са изплатени на "Лукойл Нефтохим" като компенсации за високите цени на тока.

В крайна сметка енергийната комисия не прие проекторешението за прилагане на дерогацията от 5 декември 2022 г. с оглед намаляване цените на горивата на вътрешния пазар. Според проекта трябва да се въведе режим на проследяване на горивата и нефтопродуктите, произведени в България от руски суров нефт. Режимът на проследяване трябва да гарантира изпълнение на дерогацията, предоставена на България от Съвета на 3 юни 2022 г., за да може произведените от руски суров нефт горива и нефтопродукти да се продават само на българския пазар. Като мярка относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията се предлага облагане с допълнителен данък на свръхпечалбите както за 2022 г., така и за 2023 г.