Икономическата криза изтощава Испания, а младите остават без бъдеще

Току-що завършилата гимназия Лаура иска да си намери временна работа, преди да започне да следва в университет, но тя дори и не възнамерява да започва да търси. "Няма работа в Испания", казва с тъга 19-годишното момиче. "Единствената надежда е да имаш влиятелен роднина, а аз нямам такъв."

Лаура принадлежи към това, което става известно като "изгубеното поколение" в страната, където безработицата сред хората под 25-годишна възраст достига 45 процента. Проблемът с общото равнище на безработицата в Испания - със своите 22 процента тя е на първо място в еврозоната - доминира парламентарните избори, на които битката ще е между лидера на консервативната опозиция Мариано Рахой и Алфредо Перес Рубалкаба от управляващата социалистическа партия.

Социолозите предричат голяма изборна победа за 56-годишния Рахой, който при това положение ще бъде изправен пред огромното предизвикателство да "излекува" боледуващата икономиката.

"Съществува все по-засилващото се, ужасно чувство, че не сме конкурентноспособни и изоставаме от Европа", казва мадридски адвокат. Испанската икономика процъфтяваше цяло десетилетие, но видимият просперитет е имал глинени крака. Той до голяма степен се е основавал на спекулативния бум в строителството, което се срина под напора на световната криза, и разкри слабостите на икономиката, опираща се прекалено много на трудоемки нискотехнологични сектори.

Кризата принуди правителството на министър-председателя Хосе Луис Родригес Сапатеро да поведе ожесточена битка за съкращаване на бюджетния дефицит, възлизащ на 9,2 процента, както и за избягването на искане на финансова помощ от Европейския съюз. Политиката на строги икономии подкопа потреблението, а оттам и икономическия растеж, като икономиката е на крачка от това да се върне обратно в рецесията, от която се измъкна в началото на 2010 г.

"В тази страна цари пълна бъркотия", оплаква се Гилермо, 50-годишен учител, на когото предстои да бъде изгонен от жилището си, защото не е плащал наема си. Центърът за професионално обучение, където той работи, не му е плащал вече месеци наред, защото самият център не получава финансиране от затъналите в дългове общини, които осигуряват повечето от курсистите в него.

Цената на кризата обаче в дългосрочен план може да е най-висока за младите хора. "С две висши образования никога не съм си и представял, че мога да стигна до държавни помощи за безработица", каза Серхио, млад мъж, участващ в митинг на "Възмутените".

Това протестно движение бе създадено в средата на май от млади активисти от интернет пространството. То скоро се превърна в сила, с която всички трябва да се съобразяват, като издигна палаткови лагери, блокира градските площади по няколко седмици, и привлече десетки хиляди хора на своите митинги.

Един от всеки петима безработни младежи в Испания има висше образование. Но мнозина сред късметлиите, които все пак успяват да си намерят работа, в крайна сметка стават "mileuritas" - неологизъм в испанския език, с който са назовавани хората, които печелят по 1000 евро на месец. Подобни ниски заплати не дават възможност на младите хора да се изнесат от дома на родителите си, да създават семейства и да имат деца.

Населението на Испания, което сега е 45 милиона души, през следващото десетилетие ще намалее с половин милион, прогнозират от испанския Национален статистически институт /INE/. Това няма да се дължи само на намаляващата раждаемост, но и на емиграцията, като се очаква кризата да принуди почти 600 000 души да напуснат страната само през тази година, пише евсекидневникът "Ел Паис". В огромната си част отиващите да живеят в чужбина са имигранти, връщащи се по родните си страни, но испанците също емигрират, предимно в други европейски страни и в Латинска Америка.

Сред тях има инженери, архитекти, финансови експерти, научни работници и други специалисти, което води до "изтичане на мозъци", и което може да се превърне в константна величина, ако икономиката продължи да стагнира, казват експерти.

"В нашия офис постоянно приемаме отчаяни бизнесмени, които са принудени да обявят фалит или да уволнят по-голямата част от служителите си", казва Хосе Луис, финансов консултант от Мадрид. Човешките драми, до които се стига при такива ситуации, могат да се видят из цялата страна, където стотици хиляди хора са загубили или са заплашвани от това да загубят домовете си заради неизплатени ипотечни заеми.

Все по-дълги стават опашките пред безплатните кухни на католическата организация "Каритас", която през 2010 г. е получила повече от 6 милиона молби за всякакъв вид помощ. С оглед на това, че централното и местните правителства намаляват разходите в социалната сфера, държавните болници правят съкращения в броя на леглата, както и в спешната помощ. В училищата има по-малко учители, за университетите има по-малко пари, а културните мероприятия замират поради липса на финансиране.

Кризата направи пропастта между богати и бедни още по-дълбока, като според статистическата служба Евростат в Испания се наблюдава едно от най-високите нива на социално неравенство в ЕС.

Правителството се опита да се справи с вътрешните причини за кризата чрез либерални реформи, правейки пазара на труда по-гъвкав, увеличавайки пенсионната възраст и преструктурирайки проблемните банки.

Все пак Испания и целият западен свят трябва да се вгледат по-задълбочено в причините за кризата, казват "Възмутените", които искат да прочистят политиката от корупцията, от политиците кариеристи и от влиянието на финансовите пазари.

"Движението е право", казва Гилермо. "Но политиците няма да се съгласят да извършат реформи, които биха им намалили привилегиите".

По БТА