Икономическата офанзива на Путин възражда старите съветски връзки в Източна Европа

Икономическата офанзива на Путин възражда старите съветски връзки в Източна Европа

Русия плете мрежа от икономически връзки с бившите си сателити в Централна и Източна Европа.

Преди четвърт век, когато комунистическите режими в Централна и Източна Европа падаха един след друг, икономически съсипаният Съветски съюз можеше само да гледа.

 

СССР се разпадна и източноевропейските страни се втурнаха да се присъединяват към НАТО и Европейския съюз. Вместо да изпраща войски в бившата си сфера на влияние, както правеше някога, Русия сега плете мрежа от икономически връзки с бившите си сателити.

 

Било за финансиране на унгарска атомна електроцентрала или на газопровода "Южен поток" в България, руските пари купуват влияние в Източна Европа.

 

Някои страни в региона намират за все по-контрапродуктивно да действат срещу интересите на Русия въпреки нейното вмешателство в Украйна. Унгарски, словашки и чешки политици се обявяват открито против по-строги европейски санкции срещу Русия, тъй като се опитват да запазят достъп до нейните енергийни ресурси и потребителски пазар от около 140 милиона души.

 

"Руснаците играят в ЕС класическа игра по метода "разделяй и владей", казва Отилия Данд, анализатор от Teneo Intelligence, консултант по въпросите на политическите рискове. "Те правят така, че националните интереси на отделните държави членки, а не толкова общият европейски интерес, да имат по-голяма тежест, когато взимат решения."

Кредити от Сбербанк

 

Едно от руските оръжия е Сбербанк, най-големият контролиран от държавата кредитор в страната. През последните няколко години, с активи от близо 12 милиарда евро (16 милиарда долара), Сбербанк Европа стъпва в Централна Европа и навсякъде на Балканите.

 

Освен че разширява своята мрежа от филиали, тя отпуска големи кредити на компании в бивша комунистическа Европа. През март банката се съгласи да предостави заем от 820 милиона долара на Agrokor, хърватска компания, която сега придобива словенския си конкурент Mercator Poslovni Sistem. Сделката ще доведе до създаването на най-голямата верига хранителни магазини на Балканите.

 

Русия е съсредоточила вниманието си главно върху енергетиката. В началото на тази година тя си осигури присъствие в този сектор в ЕС, когато се споразумя с Унгария да ѝ построи два атомни реактора. За да финансира проекта, Кремъл предложи на унгарците до 10 милиарда евро под формата на 30-годишен кредит при лихви под пазарните - условия, които никоя западноевропейска търговска банка не би могла да предложи.

 

През юни Сбербанк съобщи, че ще предостави 1.2 милиарда долара кредитна линия на Slovenske Elektrarne, словашката електроенергийна компания, контролирана от италианската Enel.

 

Slovenske Elektrarne се мъчи да довърши проектираната още от Съветския съюз атомна електроцентрала в Моховце.

Парите говорят


Главният изпълнителен директор на Enel Франческо Стараче казва, че неговата компания обмисля да продаде словашките си операции като част от програма за намаляване на дълговете.

 

Руската държавна ядрена корпорация Росатом е сред потенциалните купувачи според медийни съобщения. Enel отказа коментар.

 

Руската политика на отпускане на кредити е "съгласувана кампания за придобиване на икономическо и геополитическо влияние и тя, може да се твърди, е доста успешна", казва Тимъти Аш, главен икономист в Standard Bank в Лондон.

 

"Малки държави като Унгария, Словакия или Сърбия имат нужда от чуждестранни инвестиции. Парите говорят."

 

Източноевропейците съвсем не правят изключение, като преследват своите собствени икономически интереси, според Аш.Франция бе разкритикувана от САЩ и партньорите си от ЕС през май, след като реши да не се отказва от продажбата два хеликоптероносача Mistral на Русия. Италия и Австрия обявиха подкрепата си за проекта на Газпром за газопровод "Южен поток", замислен да транспортира природен газ в Европа при заобикаляне на Украйна.

Балтийски безпокойства

 

Готовността за приемане на руски пари не се харесва на Полша и балтийските страни Естония, Латвия и Литва - единствените бивши комунистически държави, които граничат с Русия. За разлика от своите братя по съдба от Централна Европа, те искат по-строги
санкции срещу Москва и повече натовски войници на своя територия.

 

Чехите, словаците и унгарците казват, че нямат нужда алиансът да разполага войски на тяхна земя. Те подчертават голямото значение на бизнес връзките със Сбербанк и други руски компании.

 

Тези страни водят "опортюнистична политика към Русия по време на украинската криза", казва Иржи Пехе, директор New York University в Прага и бивш съветник на покойния чешки президент Вацлав Хавел.

 

Опортюнизмът е точно това, на което разчита Русия, според Отилия Данд. Ето защо за нея е изгодно за развива икономически връзки с европейски страни, които са по-бедни и по-малки от останалите, но въпреки това имат глас по европейските въпроси.

 

"За руснаците нещата опират до ефективността", казва Данд.

 

"Те инвестират един милиард евро в малка държава и тя е купена. Това е съвсем разумно бизнес решение."

 

По БТА.

Още по темата
Още от Свят

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?