Икономически е по-добре АЕЦ "Белене" да се спре още сега

Руски анализатори допускат, че след като властта в България се смени, в някои нейни големи енергийни проекти с международно участие може да се случат промени. Това споделят анализаторите в публикация на руското електронно издание Газета.ру, поместена във вторник.

България предупреди, че може да се откаже от два съвместни с Русия енергийни проекти, пише в публикацията. Ръководителят на българското финансово министерство Симеон Дянков съобщи, че страната не разполага с финансови ресурси за реализацията на АЕЦ "Белене" и властите в София имат намерение да разгледат въпроса за замразяването на този проект, продължава Газета.ру, като цитира британския вестник "Файненшъл таймс". Освен това българското правителство може да преразгледа и участието в строежа на петролопровода "Бургас – Александруполис", допълва руското издание.

"По време на криза се правят неща, които в друга ситуация ние не бихме направили", отбелязва Дянков, цитиран от изданието.

Атомната електроцентрала "Белен" в България се строи от руската компания "Атомстройекспорт". Договорът за изграждането беше подписан през януари миналата година. АЕЦ ще има два енергоблока, всеки с мощност един гигават, а стойността на изграждането ще излезе около 4 млрд. евро. При това Русия нееднократно предлагаше на България държавен кредит от 3.8 млрд. евро, разбира се, срещу държавна гаранция от българското правителство, напомня Газета.ру.

"Очевидно българските власти са решили, че да привлекат толкова голям кредит, е нецелесъобразно", коментира пред изданието анализаторът от инвестиционната компания "Брокеркредитсервис" Ирина Филатова.

"Освен това не е известно какви конкретни условия по кредита е поставила Русия", продължава тя. Като цяло, според Филатова, отказът от проекта "Белене" би станал оптималното решение, което ще е изгодно и за двете страни.

"Инвестиции от такъв мащаб са добри в период на пазарен ръст", пояснява експертът. "Днес, в условията на криза, когато е неизвестно ще бъде ли потребявана електроенергията от тази централа, от икономическа гледна точка е дори по-добре, ако проектът бъде замразен на по-ранен етап, докато не е започнало сериозното строителство", смята Филатова.

С петролопровода "Бургас – Александруполис" нещата не са еднозначни, продължава Газета.ру. Тръбопроводът, споразумението за чието строителство бе подписано още през лятото на 2007 г. от Русия, България и Гърция, трябва да осигурява преноса на 35 млн. тона петрол годишно (с възможно увеличение на мощността до 50 млн. тона). Първоначално стойността на проекта бе 1 млрд. долара, но сега, според оценката на анализатора от инвестиционната компания "Метропол" Алексей Кокин, цената вече е 1.2-1.5 млрд. долара.

Дяловете са разпределени по следния начин – 51% за Русия (по 17% за "Транснефт", "Роснефт" и "Газпромнефт"), 24.5% за България и 24.5% за Гърция. Досега обаче не се изтъкваше, че финансирането на строежа от участниците трябва да бъде пропорционално на дела им. В тази светлина позицията на България придобива определен смисъл, продължава Газета.ру.

"Започват пазарлъци. България иска да плати колкото може по-малко, но да запази своя дял в проекта, за да може после да получава такси за транзита на петрола", пояснява Кокин.

"Очевидно, България ще се опита да не плати изобщо, само да разреши разполагането на тръбата на нейна територия. Може със сигурност да се предположи, че именно този вариант е бил разглеждан от самото начало. За всичко ще платят руснаците", твърди анализаторът през електронното издание.

Третият участник – Гърция – засега казва, че строежът на тръбата от Бургас до Александруполис има за нея възлово значение. В гръцкия парламент в близките дни дори ще бъде внесен законопроект, който ще позволи ускоряването на процедурата за изграждането. Впрочем експертите не изключват, че в бъдеще и гърците ще започнат да се стремят да изкопчат най-изгодните за тях условия, завършва публикацията Газета.ру.