Икономическите наброски на ИТН са лутане между ляво, дясно и безумно

Филип Станев чете "приоритетите" от парламентарната трибуна. Снимка: БГНЕС

Българските избиратели рядко обръщат внимание на икономическите програми на партиите, когато гласуват, най-вече защото са свикнали, че каквото и да бъде написано, после може да не бъде изпълнено. Но когато си първа политическа сила, предлагаш еднопратийно правителство на малцинството и настояваш за подкрепа, без още все още да си представил идея за каква икономическа политика се бориш, имаш сериозен проблем.

Както априлските предизборни икономически наброски на партия "Има такъв народ" (смело кръстени "програма"), така и обявеният на 4 август следизборен списък от "приоритети" смайват с липсата на яснота в каква посока в крайна сметка ще се върви.

Междувременно в средата на юли се появи икономическата програма на първото проектоправителство на ИТН, представена от оттегления кандидат-премиер и "бюджетен ястреб" Николай Василев, която нямаше нищо общо с предизборната програма на партията.

След като ГЕРБ над 10 години провеждаше сравнително последователна дясноцентристка политика в икономиката, а служебното правителство предложи центристки, клонящи към леви мерки, които обстойно бяха обосновани публично, визията на ИТН остава крайно мъглива. За единствен ориентир вероятно трябва да се счита репликата на Слави Трифонов, че служебният финансов министър Асен Василев му се сторил "много ляв".

Вероятно само авторите на наброските на ИТН си знаят как едновременно ще сведат дефицита в бюджета от 5 млрд. лв. до нула, ще намалят държавните разходи от 42-43% на 36% от БВП и в същото време ще въведат необлагаем минимум за личните доходи, ще преизчислят пенсиите, ще предложат семейно подоходно облагане и ще изсипят всякакъв вид помощи за родители и хора с увреждания. И всичко това на фона на Covid - кризата, която също има нужда от финансиране. Няма и дума за бъдещето на инфраструктурните проекти, които обичайно гълтат милиарди – какво ще се строи и с какви пари.

Това, че в "приоритетите" липсват каквито и да било числови измерители, вероятно е разбираемо, защото иначе би било трудно да се наместят взаимноизключващите се идеи.

Едно от малкото споменати числа е това на нивото на държавните разходи. То действително е ключово, защото в него се съдържа цялата философия на икономическото управление на държавата. Ще има ли по-сериозна преразпределителна роля на държавата, така че икономическият растеж да достига до повече хора, или напротив – държавата ще се свива?

Разликата между сегашното преразпределение през бюджета (42% от БВП) и предлаганото от ИТН свиване до не по-вече от 36-38% в краткосрочен план е много сериозна. България – най-бедната държава в ЕС, е на абсолютното дъно на класацията по дял на публичните разходи от БВП за кризисната 2020 г. - на предпоследна позиция (преди богата Ирландия) с под 39%. За сравнение, балтийските държави са изхарчили по 42-45%, Чехия и Словакия – 48-50%, Германия – 51%, Хърватия (която също кандидатства за еврозоната) – близо 55%, задлъжняла Гърция – 58%, а Белгия и Франция – 60-62%.

През настоящата година бюджетът е гласуван с дефицит от 4.9 млрд. лв. Частично поради все по-осезаемата инфлация данъчните постъпления в бюджета вървят добре, но въпреки това перспективата за балансиран бюджет (какъвто е декларираният стремеж на ИТН) в следващите 1-2 години ще означава тежко преструктуриране на държавните приходи и разходи, което си има своята социална и политическа цена.

Видимо е противоречието между записаните цели, изискващи строги икономии, и нахвърляните на крак обещания за всякакъв род социални благини. ИТН обещава "данъчни облекчения за деца", макар че такива вече бяха гласувани от ГЕРБ – по 450 лв. на дете за 2021 г., но тепърва предстои да бъдат платени с бюджета за 2022 г. Обещава се "подпомагане на млади семейства (до трето дете) на работещи и осигурени родители, както и на студенти родители". Не е ясно какво конкретно се има предвид извън сегашната помощ от 2880 лв. при раждане на дете от майка студентка.

Една от скъпите, но в същото време безспорно смислени мерки сред приоритетите на ИТН, е въвеждането на необлагаем минимум върху личните доходи. Много важно е обаче как точно ще изглежда тази мярка и каква част от работещите ще обхване, при положение че по официална статистика на НАП 92% от българите с официални доходи получават под 2000 лв. на месец.

За всички ли ще важи необлагаемият минимум, което би струвало над 1 млрд. лв. на бюджета, или само за работещите с минимални доходи?

Преизчисляването на пенсиите и изваждането на пенсионерите от бедността има широка политическа подкрепа, но отново не е ясно нито как ще се направи, нито колко ще струва. Според служебния социален министър Гълъб Донев внесените в парламента варианти за преизчисляване на пенсиите спрямо осигурителния доход за 2018 г. ще струват към 1.5 – 2 млрд. лв. и ще лишат от каквото и да било увеличение към 930 000 пенсионери. Липсва и отговор на най-важния въпрос – как ще се осигурят парите, при положение че след трудно договорената пенсионна реформа от 2015 г., която временно стабилизира бюджета на НОИ, всичко отново тръгна към пропастта.

Останалите "точки", прочетени от депутата от ИТН Филип Станев, звучат също толкова кухо, неподплатени нито с пари, нито с разчети, нито с някаква визия за управление. Затова представителите на "Има такъв народ" нямаше да сбъркат, ако бяха съкратили своеобразната си икономическа "програма" до едно изречение: "Дано икономиката да расте, гражданите да забогатеят, а бюджетът да се напълни".

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?