Икономии от мерките за безопасност увеличили трудовите злополуки у нас

Заради икономии от мерки за безопасност на работното място, трудовите злополуки през тази година са се увеличили, обяви председателят на Балканския институт по труда и социалната политика (БИТСП) Иван Нейков в понеделник. За първото тримесечие на 2010 г. трудовите злополуки в България са нараснали с 13% спрямо първото тримесечие на 2009 г. Ако през първото тримесечие на 2009 г. броят на трудовите злополуки е бил 784, то за същия период на тази година те са 864.

“Една от причините за увеличаване на трудовите злополуки през тримесечието на тази година е намаляването на разходите за безопасни условия на труд, които правят работодателите в стремежа си да се задържат на пазара“, коментира Нейков. Той заяви, че влияние оказва и поемането на поръчки от работодателите, които не отговарят на капацитета на работниците и служителите. Това води до свръхнатоварване, умора и пренебрегване на безопасността на труда, добави той.

Данни на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа сочат, че на всеки 3.5 минути в ЕС умира човек заради трудови злополуки или професионални заболявания.

Мъжете претърпяват повече инциденти от жените, младите работници са по-застрашени от възрастните, но при възрастните по-често завършват с фатален край. Най-много злополуки се случват в малките и средните предприятия, а в България най-много предприятия са с до 10 работника.

В България всяка година при трудови злополуки загиват между 100 и 120 души

Проучвания сочат, че заради недобри условия на работното място при определени професии се развиват професионални заболявания, които са предотвратими. Увреждане на опорно-двигателния апарат, стрес и умора на зрението са най-честите здравословни проблеми, които имат шивачките. “Болките в гърба, които имат почти всички шивачки, означава, че работното им място не е пригодено за дейността“, коментира Нейков.

Най-често срещаното професионално заболяване при учителите пък е невъзстановимото намаление на слуха.

Изследване на условията на труд на хората, ангажирани с почистване сочи, че те също са подложени на сериозни рискове, отбеляза Нейков. Най-често рисковете са свързани с падания при почистване с вода или мускулно-скелетни увреждания от изпълнението на повтарящи се задачи с ръчни инструменти.

Сред изводите от изследването са, че почистването на помещения трябва да се извършва през работния ден, а не рано сутрин, късно вечер или нощем, каквато е широко разпространената практика. Това би съкратило времето за помощ на работника при злополука, заради наличието на хора наблизо.

Споделяне

Още от България