Икономиите за подпомагане на бедните застрашават работата на други сектори

Здравният министър: Да не прелее от капката чашата

Сн. БГНЕС

Изпълнението на поетите от президента и служебното правителство ангажименти за социална подкрепа на най-уязвимите поставя под въпрос нормалното функциониране на някои сектори като здравеопазването, отбраната, вътрешните работи и др. Това става ясно от публикуваната в събота стенограма от последното правителствено заседание.

Правителството реши да бъдат отпуснати близо 41 млн. лева за подпомагане на най-нуждаещите се, като половината от тях бяха осигурени от пари, предвидени за дейности по магистралите ”Марица” и ”Хемус”. От стенограмата става ясно, че е било решено останалите средства да бъдат събрани като се намалява издръжката на всички министерства с по 2.5%. Така най-много средства осигуряват Министерството на отбраната – 5.3 млн. лева, Министерството на здравеопазването – 2.7 млн. лева, МВР – 2.5 млн. лева, Министерството на земеделието – 2.3 млн. лева, Министерството на образованието – 1 млн. лева.

При обсъждането на точката много министри обявяват, че не са съгласни. Така точната методика, по която ще бъдат осигурени средствата, така и не става ясна. В крайна сметка от постановлението на Министерския съвет се вижда, че от бюджета на МВР, който е по-голям от този на Министерството на отбраната, са взети два пъти по-малко средства и приблизително колкото от Министерството на здравеопазването, чийто бюджет е многократно по-малък от този на МВР.

Здравният министър проф. Николай Петров предупреждава, че капката може да прелее чашата, военният министър Тодор Тагарев казва, че критични дейности на армията ще останат нефинансирани, а вътрешният министър Петя Първанова обявява неочаквано, че към момента има недостиг от 40 млн. лева.

Здравният министър: Да не прелее от капката чашата 

Здравният министър проф. Николай Петров  припомня, че  повече от 1 милиард лева за здравеопазване са отишли на друго място, визирайки отклоняването на пари от здравни вноски към фискалния резерв.  

”Знаете в момента протестите, които текат с психиатрите и там, където се гледат едва ли не като животни хората, а това не е по-малко социална сфера. Знаете, че дълговете на болниците са почти 400 милиона и от вчера, доколкото знам, основна болница във Видин ще преустанови работа и това население остава без здравеопазване. Но молбата ми е, така или иначе е ескалирало напрежението и да не прелее от капката чашата”, коментира той.

”От вчера има тълкувателно решение на Комисията за защита на конкуренцията, според което ни вкарват в един параграф при един бюджет, определен за психично болни в Националната здравноосигурителна каса, да се върне дейността към Министерство на здравеопазването, а ние не можем да вземем парите, за да го осъществим това действие. И това е в много сфери. Огънят, на който се пека, е много голям. Към момента ние сме на минус 35 милиона за остри нужди, не говорим за планови, капиталови разходи”, посочва Петров.

Финансовият министър Калин Христов обяснява, че е рязано само от бюджета на Министерство на здравеопазването за издръжка, който е 108 милиона лева.

40 млн. лева не достигали за издръжката на МВР

Вътрешният министър Петя Първанова също не е съгласна с орязването на бюджета, като казва, че дори сегашният е недостатъчен предвид извънредния труд на полицаите по време на протестите и предстоящите избори.

”Бях информирана от директора на нашата финансова служба, че при разпределянето на бюджета на Министерство на вътрешните работи изначало са дадени 40 милиона по-малко за издръжка. Включително преди няколко дни аз даже ходих при министър Христов да се консултирам във връзка с възникнали непредвидени разходи по повод вълненията през последните няколко месеца. Най-схематично, само за Столична дирекция за по-малко от месец допълнително за извънреден труд и гориво за периода е над 600 хиляди лева. Подобно е положението в големите градове – Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, където имаше протести”, обясни Първанова.

Финансовият министър Калин Христов се съгласява със забележките и добавя, че предложението е ”да стартират всички министерства еднакво, а впоследствие, когато има развития непредвидени, може да се гледа в бюджета за някакви резерви”.

Военният министър Тодор Тагарев казва от своя страна, че много критични дейности за армията не са финансирани и не са предвидени въобще в Закона за бюджета.

Калин Христов от своя страна отбелязва, че предстои да бъда изпратен в ЕК резултатът от дефицита за 2012 година.

”Само дори трансфери между БДЖ холдинг и БДЖ пътнически превози увеличават дефицита на страната. Трансферът от холдинга към пътнически превози в конкретна държавна фирма трябва да увеличи дефицита от 0.5 на 1.25 с цялата репутация за нас като изпълнение на фискалните критерии, с цялата репутация на нас като на пазарите, цялата репутация на цената ни на финансиране”, казва той.

Орязват се разходи в НСО, ДАНС, Авиоотряд 28, държавни комисии 

Освен от министерствата се орязват разходи и от ДАНС, НСО, Авиоотряд 28, Комисията по досиетата, Комисията за защита на личните данни и др.

Списък на икономиите на разходи по ведомства:

Министерски съвет

437 262

Министерство на финансите

771 647

Министерство на външните работи

791 171

Министерство на отбраната

5 322 535

Министерство на вътрешните работи

2 472 290

Министерство на правосъдието

1 554 450

Министерство на труда и социалната политика


300 000

Министерство на здравеопазването

2 715 406

Министерство на образованието, младежта и науката


1 000 000

Министерство на културата

384 663

Министерство на околната среда и водите

345 894

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма


593 747

Министерство на регионалното развитие и благоустройството


619 369

Министерство на земеделието и храните

2 363 521

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията


691 443

Министерство на физическото възпитание и спорта


61 250

Държавна агенция „Национална сигурност”

125 218

Комисия за разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

33 450

Комисия за защита от дискриминация

9 500

Комисия за защита на личните данни

24 900

Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество


40 375

Национална служба за охрана

107 050

Национална разузнавателна служба

17 500

Национален статистически институт

76 140

Комисия за защита на конкуренцията

10 198

Комисия за регулиране на съобщенията

55 088

Съвет за електронни медии

11 533

Държавна комисия за енергийно и водно регулиране


16 820

Агенция за ядрено регулиране

24 293

Държавна комисия по сигурността на информацията


49 700

Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”


87 718

Авиоотряд 28

112 780

Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси


13 525

Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори


10 168

Централен бюджет

19 867 000

ОБЩО

41 117 604

Споделяне
Още по темата
Още от България