Икономиите за подпомагане на бедните застрашават работата на други сектори

Изпълнението на поетите от президента и служебното правителство ангажименти за социална подкрепа на най-уязвимите поставя под въпрос нормалното функциониране на някои сектори като здравеопазването, отбраната, вътрешните работи и др. Това става ясно от публикуваната в събота стенограма от последното правителствено заседание.

Правителството реши да бъдат отпуснати близо 41 млн. лева за подпомагане на най-нуждаещите се, като половината от тях бяха осигурени от пари, предвидени за дейности по магистралите ”Марица” и ”Хемус”. От стенограмата става ясно, че е било решено останалите средства да бъдат събрани като се намалява издръжката на всички министерства с по 2.5%. Така най-много средства осигуряват Министерството на отбраната – 5.3 млн. лева, Министерството на здравеопазването – 2.7 млн. лева, МВР – 2.5 млн. лева, Министерството на земеделието – 2.3 млн. лева, Министерството на образованието – 1 млн. лева.

При обсъждането на точката много министри обявяват, че не са съгласни. Така точната методика, по която ще бъдат осигурени средствата, така и не става ясна. В крайна сметка от постановлението на Министерския съвет се вижда, че от бюджета на МВР, който е по-голям от този на Министерството на отбраната, са взети два пъти по-малко средства и приблизително колкото от Министерството на здравеопазването, чийто бюджет е многократно по-малък от този на МВР.

Здравният министър проф. Николай Петров предупреждава, че капката може да прелее чашата, военният министър Тодор Тагарев казва, че критични дейности на армията ще останат нефинансирани, а вътрешният министър Петя Първанова обявява неочаквано, че към момента има недостиг от 40 млн. лева.

Здравният министър: Да не прелее от капката чашата 

Здравният министър проф. Николай Петров  припомня, че  повече от 1 милиард лева за здравеопазване са отишли на друго място, визирайки отклоняването на пари от здравни вноски към фискалния резерв.  

”Знаете в момента протестите, които текат с психиатрите и там, където се гледат едва ли не като животни хората, а това не е по-малко социална сфера. Знаете, че дълговете на болниците са почти 400 милиона и от вчера, доколкото знам, основна болница във Видин ще преустанови работа и това население остава без здравеопазване. Но молбата ми е, така или иначе е ескалирало напрежението и да не прелее от капката чашата”, коментира той.

”От вчера има тълкувателно решение на Комисията за защита на конкуренцията, според което ни вкарват в един параграф при един бюджет, определен за психично болни в Националната здравноосигурителна каса, да се върне дейността към Министерство на здравеопазването, а ние не можем да вземем парите, за да го осъществим това действие. И това е в много сфери. Огънят, на който се пека, е много голям. Към момента ние сме на минус 35 милиона за остри нужди, не говорим за планови, капиталови разходи”, посочва Петров.

Финансовият министър Калин Христов обяснява, че е рязано само от бюджета на Министерство на здравеопазването за издръжка, който е 108 милиона лева.

40 млн. лева не достигали за издръжката на МВР

Вътрешният министър Петя Първанова също не е съгласна с орязването на бюджета, като казва, че дори сегашният е недостатъчен предвид извънредния труд на полицаите по време на протестите и предстоящите избори.

”Бях информирана от директора на нашата финансова служба, че при разпределянето на бюджета на Министерство на вътрешните работи изначало са дадени 40 милиона по-малко за издръжка. Включително преди няколко дни аз даже ходих при министър Христов да се консултирам във връзка с възникнали непредвидени разходи по повод вълненията през последните няколко месеца. Най-схематично, само за Столична дирекция за по-малко от месец допълнително за извънреден труд и гориво за периода е над 600 хиляди лева. Подобно е положението в големите градове – Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, където имаше протести”, обясни Първанова.

Финансовият министър Калин Христов се съгласява със забележките и добавя, че предложението е ”да стартират всички министерства еднакво, а впоследствие, когато има развития непредвидени, може да се гледа в бюджета за някакви резерви”.

Военният министър Тодор Тагарев казва от своя страна, че много критични дейности за армията не са финансирани и не са предвидени въобще в Закона за бюджета.

Калин Христов от своя страна отбелязва, че предстои да бъда изпратен в ЕК резултатът от дефицита за 2012 година.

”Само дори трансфери между БДЖ холдинг и БДЖ пътнически превози увеличават дефицита на страната. Трансферът от холдинга към пътнически превози в конкретна държавна фирма трябва да увеличи дефицита от 0.5 на 1.25 с цялата репутация за нас като изпълнение на фискалните критерии, с цялата репутация на нас като на пазарите, цялата репутация на цената ни на финансиране”, казва той.

Орязват се разходи в НСО, ДАНС, Авиоотряд 28, държавни комисии 

Освен от министерствата се орязват разходи и от ДАНС, НСО, Авиоотряд 28, Комисията по досиетата, Комисията за защита на личните данни и др.

Списък на икономиите на разходи по ведомства: