Социално-икономически профили на 28-те области в България:

Икономиката бавно се възстановява при нарастваща пропаст между бедни и богати региони

Няма област, в която децата до 15 г. да са повече от хората над 65-годишна

Снимка: ДПА

Икономическо възстановяване и ръст на заетостта показва поредното изследване върху развитието на регионите у нас, изготвено от Института за пазарна икономика . В същото време работещите в някои от най-бедните области на страната остават под критичния праг от 40 процента. Освен растящата пропаст между северните и южните части на страната, друга обезпокоителна тенденция е фактът, че няма български регион, където децата до 15 години да са повече от хората над 65-годишна възраст.

От 2010-а година насам няма област с положителен естествен прираст. Най-нисък е прирастът във Видин, Кюстендил, Монтана, Перник, Ловеч, Враца и Габрово.

"Най-ясно раздвижването на областните икономики се вижда от данните за пазара на труда, масово в повечето области през 2013-а година виждаме увеличаване на коефициентите на заетост", коментира Десислава Николова от ИПИ при представянето на изследването във вторник.

Добрите новини

1. Анализът разкрива бавни, но осезаеми положителни тенденции на икономическо възстановяване. Икономическата активност на населението се повишава, а заетостта в повечето области нараства през 2013 г., макар и все още да не достига предкризисните нива.

2. През последните две години са налице примери за бързо възстановяващи се области, които успяват да привличат инвестиции въпреки кризата и да предлагат по-добри условия на живот. Най-показателна в това отношение е област Бургас.

3. Благодарение на успешната реализация на проекти за опазване на околната среда оценката на гражданите за нейното качество се повишава, а делът на населението с достъп до канализация и този на хората, свързани с пречиствателни станции, нараства бързо.

4. През 2013 г. регистрираните посещения в кината и театрите достигат рекордни за последните няколко години нива – тенденция, която важи дори за по-малки области като, например, Търговище.

5. Усвояването на европейски средства масово се ускорява през 2013 г. За трета поредна година шампион по усвоени средства на глава от населението остава област Габрово, следвана от Бургас.

Лошите новини

1. През последните години в сферата на образованието и здравеопазването протичат по-скоро негативни тенденции, които в голяма степен са следствие от липсата на ясно изразен курс към реформи от страна на централната власт. Обхватът и на двете системи е по-малък през 2013 г., отколкото през предходната година – например, здравноосигурените лица намаляват от 87.3 на 86.1%, а коефициентът на записване на населението в V-VIII клас спада от 81.0 на 79.7%.

2. Въпреки че ситуацията на пазара на труда се подобрява, голяма част от областите в страната не участват в този процес. През 2013 г. заетостта на населението над 15-годишна възраст остава под 40% в седем области – Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра и Търговище. Всичките те се намират в Северна България. По-голямата част от новите работни места се създават в южната част на страната.

3. Негативните демографски тенденции, следствие от ниска раждаемост и отрицателен прираст на населението, се запазват. През 2013 г. в страната вече няма нито една област, в която децата на възраст до 15 г. да са повече от лицата над 65-годишна възраст. Единствените области, в които населението се увеличава през 2013 г., са София (столица) и Бургас.

4 На фона на пускането в експлоатация на автомагистрала "Тракия” са притеснителни и данните на Агенция "Пътна инфраструктура” за спадащ относителен дял на пътната настилка в добро състояние.

5. Наблюдават се сериозни дисбаланси по отношение на способността на отделните общини да усвояват успешно европейски средства. Претеглени към броя на населението през 2013 г. общо усвоените средства към 31 януари 2014 г. варират от 0 лв. до над 4 хил. лв. на човек в отделните общини. В над 50 общини усвоените средства са под 100 лв. на човек от средногодишното население през 2013 г., като сред тях се нареждат областните центрове Пловдив и Кюстендил.

6. Данните за динамиката на доходите на домакинствата в страната през последните 10 години говорят за увеличаваща се пропаст между столицата и най-бедните области. За периода 2004-2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12.79% при среден темп за страната от 8.50%. Най-бавно нарастват доходите в област Ловеч – с едва 2.90% на година.

7. Електронните услуги и услугата "на едно гише” се развиват бавно, като оценката на бизнеса за качеството на е-услугите се влошава спрямо миналата година. По- неблагоприятни са и средните оценки за работата на местната администрация и възприятията за корупция.

Изследването на ИПИ идентифицира 8 типа регионални профили:

През целия период на изследване София (столица) се отделя като самостоятелен клъстер, като различията между нея и останалите области не намаляват;

Клъстерът с области в лошо социално-икономическо състояние увеличава състава си: през 2012 г. към него принадлежаха само две области, през 2013 г. - три, а през 2014 г. те вече са пет;

Обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние или с негативни тенденции на развитие, остава много по-широк, отколкото на тези с добри тенденции.

Споделяне
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?