Икономиката на бившите югорепублики продължава да изостава

Брутният вътрешен продукт на Сърбия днес е с около 25 процента по-малък от 1990 г., докато БВП на Словения е с цели 54 процента над нивото от последната година преди разпадането на СФРЮ, съобщава белградското радио Б-92, цитирано във вторник от БТА.

Когато се погледнат данните от времето на разпадането на СФРЮ, освен Сърбия, назад е тръгнала и Черна гора, която има с около 15 процента по-слаба икономическа дейност. БВП на Босна и Херцеговина е намалял с 26 процента.

Хърватия е успяла да увеличи своя БВП с 14 процента, а Македония с цели 23 процента.

Като причини за лошите резултати на сръбската икономика икономистът  Мирослав Здравкович посочва продължителната изолация на страната и бомбардировките.

Според словенския икономист Радо Пездир Босна и Херцеговина е убедително в най-лошото положение в сравнение с останалите бивши югославски републики и има много слаби перспективи.

"Там няма нито ефикасни институции, нито правова държава, нито нормална икономика. 15 години след приключването на войната тази държава е на ръба на икономическия и институционалния разпад. Очевидно босненците са решили, че не искат да бъдат господари на своята съдба и смятат, че винаги някой друг трябва да им спасява държавата", казва икономистът.

Според Пездир причина за това не е национализмът, а неспособността на гражданите на Босна, и то от всички националности, да зачитат какъвто и да било облик на институциите на правовата държава.

Сръбският икономист Мирослав Здравкович смята, че ако продължи да стагнира, Сърбия до 2014 г. ще стане по-бедна от Албания и най-бедната страна в Европа след Босна. Той изтъква, че за да не стане това, трябва да се води ясна и предвидима икономическа политика и да се развие частният сектор. Средно БВП на Сърбия днес е на нивото отпреди 40 години.

Словенският икономист Радо Пездир казва, че от разпадането на СФРЮ най-много е пострадала Босна и Херцеговина, а разликите между Словения като най-развитата република и останалите са се задълбочили. Той посочи, че разликата между Сърбия и Хърватия също е нараснала, като Сърбия изостава значително.

Международните корпорации сочат, че Сърбия за пръв път е по-слабо развита от България, докато Хърватия в сравнение с Унгария отново се оказа в позицията, в която бе преди Първата световна война. Словения, която преди Втората световна война бе по-развита от Гърция, сега е по-малко развита от тази почти банкрутирала страна, казва словенският икономист.

Заключението е, че от разпадането на СФРЮ всички бивши югославски републики, с изключение на Словения, в сравнение с останалите бивши социалистически държави са имали по-лоши икономически резултати. Например Босна и Херцеговина ще достигне нивото на България от 2006 г. едва през 2013 г., а в същата година Сърбия ще бъде на нивото на Латвия и Литва от 2006 г.

Това е ясен показател, че всички държави от Източна Европа са се развивали по-бързо от бившите югославски републики. Дори процентите на икономическия растеж и структурните реформи там бяха по-бързи от тези в Словения. Според словенския икономист основният виновник за икономическото изоставане е не само войната, но и неспособността на политическите елити да въвеждат структурни реформи, както и тяхната склонност чрез приватизацията да създават групи по интереси.