Икономиката на страха

Заплахата от тотален тероризъм рязко увеличи рисковете за поддържане на бизнеса. Това е от интерес на високотехнологичните отрасли.

Днешните новини, идващи от САЩ, преди година щяха да изглеждат като научна фантастика. Акциите на най-големите компании спаднаха с между 30% и 50 процента. Американските корпорации се подготвят да уволнят десетки хиляди служители.

Водещите световни централни банки синхронно намаляват лихвените проценти, за да спасят долара от падане. Белият дом планира да пусне военен заем за провеждане на широкомащабна военна операция срещу засега неизвестни терористи.

Всичко това са симптоми на спад, на границата на който американците балансираха в течение на последните две години. Терористичните актове само ускориха този процес. От друга страна, планираната от администрацията на Джордж Буш война и свързаният с нея ръст на държавните и преди всичко на военните разходи са в състояние да изиграят роля на спасителен пояс за американската икономика.

При който и да е от сценариите - кратка или продължителна икономическа криза в САЩ, терористичните актове могат да станат причина за структурни промени в американската, а след това и в световната икономика. Днес има всички основания да се смята, че тероризмът ще внесе съществени корекции в глобалното икономическо развитие. Постоянната заплаха от внезапно нападение рязко ще повиши разходите за производство в реалния сектор и ще стимулира по-нататъшното развитие на информационните технологии.

Атентатите в Америка доведоха до материални щети на стойност около 100 млрд. долара. Те се оказаха сериозно изпитание за застрахователните компании, загубите на които на фондовия пазар също така се изчисляват с двуцифрени числа. Така например акциите на германската застрахователна компания Allianz, която предстои да изплати застраховки в размер от 630 млн. долара, незабавно поевтиняха с 14 на сто. Общата сума за изплащане от страна на застрахователните и презастрахователните компании може да достигне 50 млрд. долара.

Досега за най-мащабен катаклизъм се смяташе ураганът Андрю, плащанията по който в днешни цени достигнаха 19 млрд. долара. Очаква се, че в най-близко бъдеще на пазара ще започне рязко покачване на застрахователните премии. Това ще бъде причинено от твърде мъглявия характер на започващата "операция на възмездие" от страна на САЩ. Ударите могат да бъдат нанесени по десетки възможни цели, поради което цели региони ще станат рискови.

Миналият понеделник застрахователната компания Lloyd's реши да разшири списъка на страните с "рискове от започване на война", включвайки в него Египет, Пакистан и редица страни от Персийския залив. Това незабавно ще повиши застрахователните премии за морските съдове, пътуващи към този регион.

Сериозни изпитания очакват инвестиционните и търговски банки. По оценки, направени преди атентатите, глобалните инвестиционни потоци през 2002 г. ще се съкратят с 40 на сто. Сега тази цифра може съществено да се увеличи. "Хората ще инвестират по-малко и ще харчат по-малко", заяви главният икономист на банката Wells Fargo Санг Вон Сонг. Критичното положение в цял ред отрасли ще направи актуален проблемът с "лошите дългове".

Загубите от седмичното спиране на работата след атентатите също се оценява на милиарди долари. Така например, само най-голямата американска финансова корпорация Citigroup е загубила 250 млн. долара.

Войната може и да помогне

Разбираемо е, че за САЩ, които така или иначе се намират на границата на икономическата криза, последните събития не предсказват нищо хубаво. Започващата вълна от уволнения ще засегне стотици хиляди хора. При това този процес ще настъпи на фона на влошаващо се макроикономическо положение и при устойчива тенденция към спад на заетостта на населението за първи път през последните 9 години.

Експертите очакват, че през следващите една до три години нивото на безработица ще се повиши с два до четири процентни пункта. Така че делът на американците без работа ще достигне ниво, регистрирано по време на предишния икономически спад в началото на 90-те години.

Съответно трябва да очакваме и спад на търсенето. В периода на рецесия от 1990-1991 г. обемът на личното потребление спадна за половин година с 90 млрд. долара. Това на практика съвпадна със загубите, които тогава понесе за три тримесечия брутния вътрешен продукт на САЩ. Тъй като през последните месеци именно силното търсене компенсираше съкращаването на инвестициите и спасяваше икономиката на САЩ от рецесия, то неизбежното спадане на потреблението в резултат на шока от атентата и нарастването на безработицата позволяват с известна доза увереност да се твърди, че икономическия спад в САЩ вече е започнал.

Това мнение се споделя от все повече експерти. Така например в своята най-нова прогноза J.P.Morgan Chase твърди, че през третото тримесечие на тази година спадът ще достигне 1 процент, в четвъртото 1 процент, а през първото тримесечие на 2002 г. - 0,5 процента.

Засега има основания да се смята, че рецесията едва ли ще бъде много по-продължителна, отколкото в началото на 90-те години, т.е. най-вероятно ще продължи между две и четири тримесечия. Главният аргумент за това е решителността, с която САЩ подготвят военната операция и свързаният с нея ръст на разходите за отбрана. В началото на 90-те години икономическият спад бе преодолян благодарение до голяма степен на операцията "Пустинна буря", която бе осъществена от американците с парите на Саудитска Арабия и на невземащите непосредствено участие във войната съюзници - Япония и Германия, а така също и благодарение на последвалото след победата масирано закупуване на оръжия от страна на петролните монархии от Персийския залив.

Ясно е, че точно повторение на този сценарий няма да се реализира. Днес съюзниците едва ли ще се съгласят пряко да финансират операция "Трайна свобода". Въпреки това намерението на САЩ да прибегнат до мащабни заеми, в частност да пуснат на пазара "военни облигации" за десетки милиарди долара, ни кара да предположим, че се променя само механизмът на финансиране.

В това ни убеждава неотдавнашната съвместна акция на основните централни банки по света за намаляване на лихвите (УФР и ЕЦБ намалиха стойността на кредита с 0,5 на сто, Банк ъв Ингланд - с 0,25 на сто, Банк ъв Джапан - с 0,15 на сто). Банкерите, естествено, се ръководеха преди всичко от опасенията, че в резултат на поредното понижаване на лихвите в САЩ може да се срине курсът на долара и това да се отрази неблагоприятно на положението на световната икономика.

С това аналогията с положението през 1990-1991 г. не свършва. Икономическият спад в САЩ започна през третото тримесечие на 1990 г. (окупацията на Кувейт бе извършена през август същата година) и завърши през първото тримесечие на 1991 г. ("Пустинна буря" завърши през февруари 1991 г.). Ако САЩ успеят да не затънат в продължителна война, то Джордж Буш има всички шансове да повтори маневрата на своя баща.

Тероризмът - двигател на прогреса?

Дори при подобен благоприятен сценарий обаче атентатите в Ню Йорк ще имат дългосрочно и преди всичко негативно въздействие върху световната икономика. Това ще се изрази в значителното увеличение на разходите за охрана на индустриалната и транспортната инфраструктура в целия свят. Допълнителните мерки за сигурност само за американските летища ще струват 1 млрд. долара.

Разработването и монтирането на нови системи за гарантиране на сигурността на авиационния превоз, необходимостта от които сега се обсъжда нашироко, ще струват на американците през близките години поне 10 пъти повече. А за това колко ще струват техническите нововъведения на системите за сигурност във всички отрасли на икономиката на САЩ е по-добре изобщо да не мислим (неизбежното увеличение на военните разходи означава в края на краищата също така нарастване на разходите за гарантиране на сигурността).

Незавидна съдба очаква главно реалния сектор на икономиката. Последните 10 години и без това не бяха леки за индустрията, която явно изостава от развитието в информационните сектори. Повишаването на разходите за гарантиране на сигурността, която на първо място е необходима именно за реалния сектор (производството се възстановява с повече средства и щетите от атентатите са по-големи, в това число се включват и екологичните щети, докато информационната инфраструктура е по-малко уязвима и се възстановява много бързо), още повече ще изтощи неговите ресурси за развитие.

Тази тенденция не е нещо ново. Страни като Перу и Колумбия, които вече десетилетия живеят в условия на постоянна терористична война, добре знаят, че неголяма организация от хиляда-две хиляди души, действаща на територията на страната в продължение на години, може да доведе до нарастване на производствените разходи с много пъти.

Най-показателно в този смисъл е това, което сега става около един от най-бързо развиващите се отрасли в реалния сектор - авиационния. Рязкото спадане на пътнико-потока, нарастването на цената на керосина, уволненията, намаляването на печалбите, понижението на курса на акциите и на привлекателността за инвеститорите - всичко това се съпътства с нарастване на популярността на видео-конференциите, призовани да заменят бизнес пътуванията на далечни разстояния.

Компаниите, предоставящи подобни услуги, през седмицата след атентатите съобщиха за нарастване на броя на клиентите с 10 до 50%, а компанията Global Video Com Group очаква съществено увеличение на интереса към далечните видео-конференции в близките седмици, точно както стана в седмиците след войната в Персийския залив.

В резултат на терористичните актове в САЩ рязко нарасна популярността на клетъчните телефони, които сега се разглеждат като средство за гарантиране на личната сигурност. Тук голям ефект имат разпространените истории за спасени изпод развалините хора благодарение на мобилните телефони. Хората си спомнят за телефонните обаждания от отвлечените самолети, които при по-добро стечение на обстоятелствата и при по-добра подготовка, са могли да спасят живота на хиляди хора. Пък и не е лошо в нашия неспокоен свят човек да има възможност във всеки момент да разбере какво става с неговите роднини и познати. Логично е, че акциите на най-големите мобилни оператори след подновяването на търговията на фондовите пазари в САЩ уверено поскъпват.

Като цяло закономерността се проследява достатъчно ясно: реалната икономика пропада, а виртуалната нараства. По този начин противопоставянето на старата - индустриалната и новата - пост-индустриалната икономика продължава. Само че сега това става на фондовите пазари на реалния свят. И създаденото от атентатите повишено търсене на все по-съвършени и високотехнологични системи за контрол по същество е данък, който старата икономика трябва да плати на новата в името на сигурността.

Естествено определени дивиденти под формата на поръчки за отбрана ще получи и реалният сектор. Но това изглежда ще бъде само локална печалба, която няма да може сериозно да повлияе на общото разположение на силите.