Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Икономиката на Украйна страда от дълбоко вкоренен популизъм, а не от "Майдана"

2 коментара
Икономиката на Украйна страда от дълбоко вкоренен популизъм, а не от "Майдана"

В последните дни се наблюдава сериозен интерес относно потенциалните икономически ефекти от развитието на ситуацията в Украйна. И докато всички се фокусират върху голямата геополитика и евентуалните последствия за страната ни, разбираемо на заден план остана по-сериозното вглеждане в икономиката на Украйна.

Всеобщото усещане е, че, влизайки в тежка политическа криза и някаква форма на революция, Украйна е съсипала финансите си и сега трябва да бъде спасявана – било то от Запада или от Изтока. Това съждение обаче съвсем не изчерпва темата.

Икономическите проблеми на Украйна не настъпват със събитията на "Майдана”, а се коренят в популистките политики в последните години.

Икономиката на Украйна беше силно ударена от кризата, като големият спад беше концентриран през 2009 г., тоест рецесията не беше продължителна, но за сметка на това беше дълбока – БВП реално спадна с 15% през 2009 година. Нека припомним и че в края на 2008 г., когато финансовите пазари бяха в колапс, Украйна девалвира валутата си (гривна) с цели 40% спрямо долара.

В следващите години имаше леко възстановяване, но икономиката остана в депресия, тоест и през 2012-2013 г. все още не бяха достигнати предкризистните нива. Нещо повече, в средата на 2012 г. икономиката отново мина на червено – макар на годишна база да се задържа около нулата, в последните тримесечия на 2012 и първите на 2013 г. икономиката на Украйна отбеляза малки спадове спрямо съответното тримесечие на предходната година.

Една от причините бе големият и продължителен спад в преработващата промишленост, чийто дял в брутната добавена стойност преди кризата беше 22-23%, а към момента е под 15%.

Казано с други думи – кризата нанесе тежък удар върху производството, а икономиката така и не успява да се възстанови напълно.

На фона на тези икономически реалности, държавните финанси на Украйна са открай време на дефицит. Всъщност през последните 10 години украинският бюджет е все на дефицит, макар дългът да се свива преди кризата и да достига под 15% през 2007 година. Разбира се, след 2008 г. дефицитът нараства (до 6% през 2010 г.) и дългът тръгва нагоре, достигайки близо 40% от БВП през 2010 година. Това е още един пример как само в рамките на две години наглед устойчивият дълг на една страна може да скочи двойно и да създаде сериозни проблеми.

През 2010 г. Украйна подписа и споразумение с МВФ за 15 млрд. долара, което беше замразено още през 2011 г., тъй като политиците се оказаха неспособни да проведат каквито и да е било реформи. Водеща тема тогава, наред с дългосрочната устойчивост на бюджета, беше изкуственото субсидиране на енергийния сектор, което бе определено от МВФ като "критично за фискалното здраве на страната”.

Това, което имаме към момента като ситуация, наистина не звучи обнадеждаващо: доверието е сринато, валутата отново се обезценява, бюджетът е на минус, а резервите се свиват – над 35 млрд. долара международни валутни резерви в средата на 2011 г. са се стопили на половина до 18 млрд. долара през януари 2014 година. Забележете, че топенето започва през 2012 г. и е устойчиво, тоест не е следствие на последните събития.

Всичко това казва, че дори и да се мине без ескалиране на напрежението, то чисто икономически страната е изправена пред сериозни проблеми, които не се коренят само и единствено в събитията от последните месеци, а дълбоко в сбърканата икономическа политика, която отрича реформите и разчита на дефицитно харчене.

Забележете също, че много от въпросните сбъркани политики в Украйна са всекидневно предлагани в България – някои (макар и малко и тотално объркани) искат да махат борда, други (повече и шумни, но без аргументи) искат да вдигат дефицита, трети (популисти) искат да използват фиска за развитието на определени индустрии, четвърти пък (със специални интереси) се опитват да провеждат дефицитни "социални” политики през държавните дружества (виж енергетиката) и т.н.

Украйна е много различен случай от Гърция, но и двете казват едно – като не правиш реформи (разбирай пазарни) и разчиташ на популисти (помпайки "фабриката за илюзии”), рано или късно парите свършват.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Истинско Име
    #2

    Всеки, който е решил да става политик и иска да има пълен успех, ще трябва да започне със следните лозунги: "Като дойда на власт, ще намаля цените на газта, парното и тока със 75%, а безработицата ще достигне нищожните 1,2%. А това е в рамките на статистичската грешка". Това, за безработицата може спокойно и да не го казвате, защото електората, пред който ще говорите и без това не му се работи, но пък и на кой му се роботи по цял ден, а парите да му стигат колкото само да плаща данъци и такси, които

  2. Доналд Дък
    #1

    Прочетох внимателно текстът на това изследване, но трябва да се разбере най сетне, че политиката трябва да има все по малко ограничаваща роля върху една икономика. За съжаление в България са налице същите тенденции. Дори в предизборната риторика на някои партии се чуват такива цифри, които на практика ще погребат и малкото, което сме постигнали. В икономиката за да върви нагоре има само едно просто правило: Сумата в графата "Да взема" винаги с малко трябва да превишава сумата в графата "Да дава". Всичко останало е популизъм или както го наричахме в по стари времена "алабалистика". Кризата е време за катарзис и генерална инвентаризация на икономиката.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.