Годишен доклад на БАН

Икономиката ни е изправена пред изключителна несигурност

Износът на стоки с ниска добавена стойност няма как да подобри растежа, посочват учените

Учени от БАН представят годишния доклад за икономиката на България

Пред икономическото развитие на България има изключителна несигурност. Към момента се наблюдават известни признаци на подобрение на вътрешното потребление на дребно, но страната играе догонваща роля в ЕС, което не може да ѝ осигури висок растеж. Тези изводи са направени в годишния доклад за 2014 г. на Института за икономически изследвания при БАН.

Екипът от учени прогнозира, че икономиката на страната ще се придвижва напред, но много бавно. Според учените миналата година българската икономика е отбелязала скромен растеж от 0.9% в реален размер, а очакванията за 2014 г. са за растеж на БВП от 1.7%, който може да се ускори до 2.4% догодина и да достигне едва 3% през 2016 г.

Европейската икономика отново ще ни тегли, ако продължи възстановяването ѝ

В момента стагнацията е основен проблем на българската икономика, коментира директорът на института проф. д-р Митко Димитров. Прогнозираният ръст ще се случи, ако продължи възстановяването на европейската икономика, от която сме силно зависими, добави той. По думите му единствената възможност сериозно да се увеличат темповете на растеж е, ако се подобри работата на институциите. Въпреки това не може да се очаква особено голяма промяна, защото това е проблем, от който страдаме през целия период на прехода.

Вътрешни резерви за растеж може да се търсят и при подобряване на човешките ресурси, пазара на труда или създаване на по-благоприятна бизнес среда, каза проф. д-р Искра Белева. Не е без значение и по кой път ще поеме страната ни в обезпечаване на енергийните ресурси. Належащи са и спрените реформи в образованието, здравеопазването и пенсионната система, каза още тя.

Според доклада безработицата ще намалее от 12.9% през 2014 г. до към 12% в края на 2016 г.

Спре ли изкуственото потискане на цените на енергията, инфлацията ще скочи

От догодина ще започне и по-чувствителен растеж на инфлацията, което донякъде ще се дължи и на увеличаване на цените на тока, които в момента са изкуствено задържани, заяви Иглика Василева, един от авторите на доклада.

По думите ѝ инфлацията се задържа ниска и поради умереното развитие на международните цени, ниското вътрешно търсене и не на последно място – забавеното увеличение на административните цени.

Увеличените социални плащания няма да доведат до растеж

Положителна черта на икономическата политика през 2013 г. е запазването на макроикономическата и фискална стабилност, като държавният дълг остава под 20% от БВП, въпреки реализирания дълг през 2013 г., се посочва в доклада. Пак там се казва, че увеличените социални плащания през миналата година имат краткосрочен ефект и няма да доведат до растеж.

Като цяло икономистите на БАН очакват 5-6% ръст и при износа, и при вноса, но остава проблемът за износ на суровини и материали основно с ниска добавена стойност.

Няма да се промени географската структура на експорта, но той леко се измества на изток, особено към Китай, коментира гл. ас. д-р Виктор Йоцов. Увеличеният износ на непреработени продукти обаче не е признак на растеж, каза той. За да е двигател на растежа, експортът трябва да е диверсифициран. През последните години диверсификацията намалява, а концентрацията расте, посочи експертът.

Сливане на банки и кредитен туризъм

Що се отнася до фискалната политика, докладът отчита, че през 2013 г. тя се е ограничила до запазване на финансовата стабилност за сметка на повишената суверенна задлъжнялост. В това отношение тя изигра положителна роля, защото не допусна развитието на сценарии за неконтролирано харчене на държавни пари, посочи гл. ас. д-р Емил Калчев от института. Фискалната политика обаче не можа да стимулира по-интензивен икономически растеж, добави той.

Кредитен туризъм и концентрация на банките в по-дългосрочен план е прогнозата на доц. д-р Григор Сарийски. Според него с последните промени в Закона за потребителския кредит все повече хора ще предпочетат да сменят банката, от която да използват кредитен ресурс, защото вече ще могат да погасят задълженията си, без такса или глоба. Ще продължи и процесът на сливане на банки, тъй като големият дял от печалби е концентриран в няколко институции – три банки държат четири пети от нея, докато при останалите рентабилността е основен проблем.

Финансовата задлъжнялост на фирмите в страната се превръща все повече в бреме за икономическото развитие и бизнеса, отбелязаха и главните асистенти от института Ивайло Янков и Борис Гюров.

Още от Бизнес

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?