Икономиката при ГЕРБ – повече шум, отколкото резултати

Немного реални резултати на фона на голямо приказване. По този начин могат да се обобщят резултатите от изпълнението на големите цели, които ГЕРБ си постави през втория си мандат в сферата на икономиката.

Премиерът Бойко Борисов направи няколко несръчни опита да изчисти името си от подозренията, че си затваря очите пред изтичането на държавен ресурс към бизнес империята на депутата от ДПС Делян Пеевски и към монополи и картели, като например "Лукойл“.

През втория мандат на ГЕРБ се стигна до спиране на обществени поръчки заради "витаещи" съмнения за спечелилите ги, които след възобновяването им бяха спечелени от нови фаворити. Борисов лично нареди борба с високите цени на горивата и поиска контрол върху качеството им, но остава висящ въпросът ще има ли санкции за уличените в ценови сговор доставчици на горива. В енергетиката правителството не успя да извърши планираното пълно освобождаване на пазара и разнообразяване на газовите доставки, но поне частично стабилизира финансовото състояние на "Националната електрическа компания".

Обществените поръчки – стари подозрения, нови фаворити

Управлението на ГЕРБ със сигурност ще се запомни със серията спрени обществени поръчки. Началото беше поставено през февруари 2016 г. с прекратяването на търга за строителството на магистрала "Хемус" заради "витаещите съмнения" по думите на премиера Бойко Борисов, че изпълнителите са свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски и шефа на "Лукойл България" Валентин Златев.

Последва прекратяване на търгове за строеж на горски пътища (95 млн. лв.), за ремонта на Зимния дворец в София (30 млн. лв.), както и на крупни поръчки на общините София, Варна и Бургас. Премиерът разпореди на всички министри да направят детайлен преглед и да прекратяват поръчки, за да се "изчистят всякакви съмнения за зависимости".

Най-голям бе приносът на Министерството на отбраната, което прекрати най-голям брой поръчки - за храна на армията (26 млн. лв.), за бронирани машини (55 млн. лв.), за леки коли и джипове (16 млн. лв.).

Спирането на търговете по време съвпадна с приемането на новия Закон за обществените поръчки (ЗОП), който въвежда европейските изисквания в тази област. Законът влезе в сила на 15 април 2016 г.

В някои от новите текстове депутати от "Патриотичния фронт“ и от гражданската квота на "Реформаторския блок“ (РБ) видяха вратички за корупция, но това не попречи на депутатите от ГЕРБ, подкрепени от част от РБ и ДПС да приемат новия закон.

След влизането му в сила част от прекратените търгове бяха пуснати повторно. Ефектът е убедителна победа на новия фаворит на властта – варненската "Хидрострой", зад която стои бившия шеф на пътния фонд от времето на НДСВ и ДПС Велико Желев.

Големи забавяния при магистралите

Въпреки че вече са минали над три години от настоящия програмен период, продължава да се бави затварянето на големите обществени поръчки, финансирани от еврофондовете. Все още например няма избран изпълнител на тунел "Железница", а търговете в железопътния сектор дори не са обявени, въпреки плановете това да се случи през 2016 г.

Най-голямата драма обаче е липсата на решение за магистралата през Кресненското дефиле, която вече трябваше да се строи, ако управляващите си държаха на думата. Тази епопея вече има над 10-годишна история, започнала при управлението на тройната коалиция. Рискът е за българските данъкоплатци, които ще трябва да платят хвърлените досега милиарди, ако до края на 2023 г. магистрала "Струма" – от София до ГКПП "Кулата", не бъде завършена. Това е изискване на Европейската комисия и поет ангажимент от България.

Картелът при горивата затъна в процедури

Друга ключова тема, белязала управлението и на втория кабинет на Бойко Борисов, бе има ли картелни споразумения за цените на горивата.

След като по време на първия управленски мандат на ГЕРБ Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) първо откри ценови сговор, а после се оказа, че такъв няма, през август 2015 г. започна ново разследване започна. Това стана, след като премиерът се възмути от скъпите горива и качеството им.

Последваха масови проверки по бензиностанции, затварянето на обекти заради некачествени продукти, а КЗК отново започна да проверява доставчиците. Ефектът бе поевтиняване след време на дизела и бензина, което обаче бе обяснено от търговците като следствие на спадналите цени на суровия петрол по онова време.

Обновената междувременно КЗК пък обвини шест компании в картел през октомври 2016 г. и обяви, че има твърди доказателства, че "Лукойл България“ ЕООД, "Еко България“ ЕАД, "Шел България“ ЕАД, "ОМВ България“ ООД, "Нис Петрол“ ЕООД и "Петрол“ АД са наговаряли цените си и този път санкции ще има.

В крайна сметка обаче разследването потъна в процедури по съдебно обжалване на определенията за картел от страна на обвинените компании и изслушвания в КЗК за предоставянето на нови данни от тях.

В енергетиката заеми за изплащане на борчове

В областта на енергетиката ГЕРБ влезе с обещания за ускоряване на строежа на газовите връзки със съседните държави и диверсификацията на енергийните доставки, стабилизирането на финансовото състояние на "Националната електрическа компания" (НЕК) и целия сектор, както и пълната либерализация на енергийния пазар.

За две години и половина по всеки от тези приоритети повече или по-малко бе свършено нещо, чийто ефект към момента е различен.

Като свой най-голям успех в енергетиката от ГЕРБ отчитат покриването на огромните финансови задължения на НЕК. Действително електрическата компания плати над 2.2 млрд. лв. свои борчове, но това стана за сметка на задължаване със същата сума на собственика ѝ – "Българския енергиен холдинг".

След продължителни преговори на държавата с американските собственици на ТЕЦ-овете "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", през април 2015 г. бе постигнато споразумение за намаляване цената на тока от двете централи, но след издължаване на НЕК за изкупената в предишни периоди електроенергия. Тогава борчът беше около 700 млн. евро, но докато се вземе кредит от БЕХ, той надхвърли 1 млрд. лв.

Уреждането на задълженията стана обаче година по-късно, когато те бяха надхвърлили 1 млрд. лв. и парите дойдоха от мостово финансиране преди пускане на облигационна емисия от БЕХ за 550 млн. лв. При какви условия и срокове НЕК трябва да връща парите на компанията си майка не е ясно.

Плащането на дълговете ѝ към двете американските централи обаче имаше оздравителен ефект върху електроенергийния отрасъл като цяло, тъй като с по-голямата част от издължената сума двете ТЕЦ на свой ред платиха на доставчици на въглища, които така стабилизираха финансите си.

През декември 2016 г. пък държавният бюджет отпусна над 1.2 млрд. лв. на НЕК през БЕХ за плащането на дълга към руската "Атомстройекспорт" за произведеното ядрено оборудване за спрения строеж на АЕЦ "Белене". Парите трябва да бъдат върнати от НЕК в хазната накуп до края на 2023 г. Правителството на ГЕРБ залагаше на възможността те да дойдат от продажба на оборудването на потенциален желаещ да инвестира в ядрения строеж или на трета страна. Предстои да се види каква ще е политиката на бъдещия редовен кабинет по въпроса.

Според междинния финансов отчет на НЕК за деветмесечието на 2016 г. компанията продължава да е на загуба преди облагане от 154.8 млн. лв. Това обаче е под отчетения за същия период на 2015 г. отрицателен резултат от 256.4 млн. лв., който до края на годината бе сведен от 196 млн. лв. Възможно е загубата за 2016 г. да бъде свалена допълнително. Но при всички положения значителна е разликата с огромната загуба на НЕК от края на 2014 г., която беше 586.5 млн. лв.

Относно диверсификацията на енергийните доставки България се остава все така напълно зависима от Русия, която е единственият снабдител на страната с природен газ, със свежо ядрено гориво, а и повечето горива на вътрешния пазар са преработените в рафинерията на руската "Лукойл" в Бургас.

Газовата диверсификация е по-близо на хартия

И все пак има известен напредък поне относно възможностите за алтернативни на руските газови доставки, след като през поември 2016 г. бе пусната в експлоатация българо-румънската междусистемна газова връзка. След три години забавяне строежът ѝ приключи, но по нея все още газ не се транспортира. Тя тепърва ще бъде търговски разработвана и ще се търсят доставчици, които да я ползват. Вносът на синьото гориво у нас пък ще стане възможен едва след изравняване на техническите характеристики на румънската мрежа с тези на тръбата. По-вероятно е по нея газ да потече едва през 2019 г., когато заработят Трансадриатическият газопровод и интерконекторът между България и Гърция, също планиран за пускане в експлоатация през 2019 г. За ускоряване на сръбската газова връзка преди дни бе подписано споразумение и последните намерения са тя да влезе в експлоатация през 2020 г. и да се впише във Вертикалния газов коридор. Сърбите обаче тепърва очакват пари за своя участък от европрограмите. Връзката с Турция все още е на фаза идеен проект и скоро раздвижване по нея не се очаква, но все пък правителството на ГЕРБ направи известни стъпки за разнообразяване поне на газовите доставки.

Търговията с ток е една идея по-прозрачна

Относно либерализацията на електроенергийния пазар най-голямото постижение на втория кабинет на Бойко Борисов е стартът на борсовата търговия с ток в началото на януари 2016 г., което стана след поне десет години приказки. Макар и да тръгна с по-малко от очакваните количества и възможност за препродажба от търговци на директно купени от електроцентралите обеми, тя внесе известна прозрачност в търговията с ток и дисциплина у енергийните фирми. Все още обаче има много да се желае в тази посока и ефектът от конкуренцията ще се усети едва, когато на борсата бъдат пратени всички производители на електроенергия. Включително възобновяемите източници и двете американски централи с преференциалните им цени като разликите на определените им стойности и пазарните цени ще се покриват от фонда за сигурност на електроенергийната система когато пазарните цени са под гарантираните, а когато са над тях – разликата ще се плаща от електроцентралите във същия този фонд. Именно това предвижда моделът на либерализация, изготвен от Световната банка, който трябваше да стане факт от началото на 2017 г., в комбинация с енергийно помощи за социално слабите, но оставката на правителството на ГЕРБ отложи задействането му. Внедряването на този модел или друг остава за следващите редовен кабинет и парламент.

При всички положения от следващите управляващи ще зависи дали да продължат избраната от ГЕРБ посока, която тепърва може да дава по-видими положителни резултати.