"Икономист": Израелското обсадно мислене

Израелското кръвопролитно нападение срещу кораб с хуманитарна помощ, опитващ се да пробие блокадата на Газа, нямаше как да не провокира гняв. Обстоятелствата около щурма са съмнителни и ще останат такива, независимо от разследването. Но светът отново остана с впечатлението, че Израел твърде лесно предприема насилие. Още по-обезпокояващо за Израел е това, че този епизод засилва собствената му изолация, коментира списание "Икономист" в онлайн изданието си. В миналото будещ възхищение като храбър Давид, отбиващ войските на арабските Голиати, днес на Израел гледат като груб побойник.

Стремежът на Израел да не допусне флотилията да стигне до Газа е разбираем, като се има предвид решимостта му да поддържа блокадата. Негова обаче беше и отговорността да проведе операцията безопасно. Участниците в про-палестинската кампания знаеха, че са печеливши във всички случаи. Ако бяха успели да преминат блокада, това щеше да е триумфален пробив. Ако бяха спрени със сила, заедно с товара от медицинско оборудване и хуманитарна помощ, те щяха да бъдат представени като жертви, независимо, че според твърденията на израелците, са размахвали бухалки, ножове и пр. Така, както бе проведена, катастрофално планирана от израелските военни, операцията взе ненужни жертви.

За всеки загрижен за Израел, тази трагедия би трябвало да постави началото на все по-дълбоки въпроси – за блокадата, за нарастващата самота на еврейската държава и за пътя към мира. Политиката, която се опитва да държи в плен палестинците, остави техните пазачи в странна засада.

Загуба на приятели, засилване на Хамас

Блокадата на Газа е жестока и се провали. Жителите на Газа страдат тежко, но не и не бяха принудени да се предадат от глад. Хамас не е задушен и повален, както израелските правителства (и много други) желаеха. Джилад Шалит, израелският войник, взет за заложник, не е освободен. Оръжия и ракети все още могат да се внасят контрабандно през тунели от Египет.

От гледна точка на Израел също толкова лошо е, че случилото се подхрани антипатията спрямо него не само в арабския и мюсюлманския свят, но също така и в Европа. По-рано Израел имаше топли отношения с неарабски страни в района, включително Иран и Турция. Влошаването на отношенията с Турция, чиито граждани са сред деветте загинали при атаката, лишава Израел от рядък мюсюлмански съюзник и посредник.

Ето така, с нескопосаните си усилия да изолира Газа, демократичен Израел стана по-лош от Хамас, който изпраща камикадзета в ресторантите.

Най-показателни са обаче сигналите на безпокойство в Америка, която е най-верният съюзник на Израел. Американците все още симпатизират повече на израелците, отколкото на палестинците. Но все повече хора, особено в лагера на демократите, включително и много либерални евреи, са по- критични към твърде автоматичната, според тях, подкрепа, която Америка оказва на Израел, особено на агресивно правителство като това на Бенямин Нетаняху. Разминаването между републиканците и демократите в симпатиите им Израел става все по-голямо. Консерваторите са по-склонни да го подкрепят във всичко, докато Барак Обама е по-склонен да смята, че невъзможността на палестинците да получат собствена държава подпомага за разпространението на антиамериканската отрова сред арабския свят, което затруднява Вашингтон да се справи с Афганистан, Ирак и Иран.

Не друг, а шефът на израелското външно разузнаване (Мосад) заяви тази седмица, че Америка е започнала да гледа на Израел повече като бреме, отколкото като актив.

Това доведе до обвинения към Обама от някои крайни републиканци, както и от израелски кръгове, че той е готов да измени на Израел. Всъщност Обама съзнава по-ясно плюсовете и минусите на американската близост с Израел и е по-склонен да подтиква еврейската държава да даде по-честна сделка на палестинците. Той осъди изграждането на еврейски селища на палестинска територия по-открито, отколкото своя предшественик, тъй като твърдият подход към Израел е за всеобщо благо, включително за Израел.

Хармонията не е просто мечта

Израел е в порочен кръг. Колкото повече неговите "ястреби" мислят, че външният свят винаги ще ги мрази, толкова по-готов е първо да убива опонентите си, а след това да задава въпроси, в резултат на което открива, че светът наистина е пълен с врагове. Независимо, че Нетаняху се съгласи (макар и неохотно) да замрази строителството на еврейски селища и преговаря индиректно с палестинците, той не оставя впечатление, че желае да даде шанс на интересите на мира.

Въпреки това все още проблясва надежда за израелско-палестинско споразумение. Контурите на решение за създаване на две държави са кристално ясни: корекция на границата, като Израел запазва някои от най-големите си селища, докато в замяна палестинците получават равностойни земи; подялба на Ерусалим като столица със специален регламент за светите места; палестинците приемат, че не могат да се върнат в предишните си домове, където възникна Израел през 1948 г., с някакво теоретично право за завръщане, признато от Израел; разрешение на малък брой бежанци да се завърнат, но без да се създава демографска заплаха за числения превес на еврейските израелци.

А какво ще стане с Хамас, ако Израел вдигне блокадата на Газа? Как Израел може да се справи с авторитарно движение, което отказва да признае израелската държава и си служи с тероризъм? Единият начин е да се поиска от ООН да контролира влизането на стоки и хора от и към Газа. Това едва ли би решило всички въпроси, но тогава Хамас става проблем на света, а не само проблемен съсед на Израел.

Арабският свят трябва да направи повече, притискайки Хамас да се откаже от насилието, от обстрела срещу израелски цивилни граждани, както и да се откаже публично от своите антисемитски позиции.

Световната общност начело с Обама трябва да призове Хамас на преговори както с конкурентните палестински формирования на Западния бряг, така и с Израел, дори и Хамас да не признае незабавно еврейската държава. Хамас все пак е партията, която палестинците избраха през 2006 г. да представлява всички тях. Но настоящата задънена улица, опръскана с кръв, не води до никъде.

Израел е регионален център на науката, бизнеса и културата. Независимо от грубия начин, по който са третирани палестинците в окупираните територии, Израел е жизнена демокрация. Но тя е в самота, отчасти самоналожена, поради което не е добро място не само за палестинците, но и за собствения си народ. И ако може, трябва да възстанови запасите си от идеализъм и здрав разум, преди да е станало твърде късно.

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?