"Икономист": Как да провалим възстановяването на британската икономика

Британската икономика се възстановява, а растежът ѝ е по-бърз от този на която и да било друга от богатите страни от Г-7. По този начин британските компании разширяват дейността си - и наемат нови служители. Този добре дошъл икономически подем обаче е неудобен за Дейвид Камерън. Преди пет години, когато икономиката беше в застой, премиерът даде глупавото обещание драстично да намали равнището на имиграцията. Неговото изпълнение никога не е изглеждало реалистично. Сега, когато икономиката работи с пълна пара и компаниите наемат хора, това обещание заплашва да навреди на растежа. Това пише британското списание "Икономист" в анализ озаглавен "Как да провалим възстановяването" и цитиран от БТА в петък.

Британските компании се нуждаят от правилните работници, ако ще се разрастват. Но заради строгите мерки срещу квалифицираните мигранти от страни извън Европа на фирмите вече се казва, че не могат да наемат хората, които им трябват, продължава анализът на списанието.

Проблемът е доста лесен за решаване - прагът на твърдата годишна квота за такива работници трябва да се повиши или, по-добре, изобщо да се премахне. Няма обаче изгледи за това – подстрекаван от фигури от дясното крило на неговата Консервативна партия, премиерът каза, че иска да затегне кранчето.

Когато действаш прибързано, после се разкайваш

Когато Камерън обяви през 2010 г., че ще сведе годишната нетна имиграция до "десетки хиляди", Великобритания изобщо не беше привлекателна дестинация за мигрантите. Икономиката се сви с 4,3 процента през предходната година и равнището на имиграцията падаше. Когато през 2011 г. той въведе таван за наемането на квалифицирани мигранти от страни извън Европа, като ограничи техния брой до 20 700 на година, тази мярка нямаше особени последици поради малкия брой на компаниите, които изобщонаемаха хора тогава.

През май обаче за пръв път бе достигнат разрешеният от мярката месечен праг. Из цялата страна компаниите започнаха неочаквано да получават откази на подадените молби за предоставяне на визи. Повечето от местата, които сега ще останат незаети, са за квалифицирани служители със средно заплащане - младши мениджъри, стажант-банкери, адвокати, медицински сестри и учители, отбелязва "Икономист".

Въпреки нададения от бизнеса вой, правилата ще се затягат. Многонационалните компании ще срещат още ограничения при прехвърлянето на свои служители зад граница в британските им подразделения. Възможно е и да се въведе нов данък върху вече и без това скъпите визи. "За компаниите бе твърде лесно да наемат хора от чужбина, което подкопава усилията на тези, които искат да работят здраво и да вършат това, което е правилно", каза премиерът /който нае австралиец да му движи предизборната кампания/.

Това е глупаво. Онези, които станаха мишена на строгите мерки, са последните имигранти, които Великобритания не трябва да приема. Те са специалисти, креативни, млади и добре платени - хора, които биха били полезни с присъствието си от комерсиална и фискална гледна точка. Въведеният от Камерън таван, който е пагубен за самия премиер, ще спъне икономическия растеж и дори няма да успокои критиците на имиграцията. Квалифицираните от всичките общо 20 700 работници от страни извън ЕС са едва 3 процента от годишния приток на имигранти във Великобритания. Така че орязването на бройката им няма да допринесе особено за намаляването на общото равнище на имиграцията. Няма да освободи и работни места за британците, тъй като много от потенциалните работодатели на квалифицираните чужденци просто ще отидат другаде. За глобалните компании ще е по-лесно да преместят дипломираните си стажанти извън Лондон.

Вредни ограничения върху миграцията, съмнителни фискални правила, референдум за членството в ЕС - притеснителен брой от заплахите пред Великобритания идват от готовността на Камерън да дава обещания за бъдещето, ако това му позволява да се измъкне от опасност в настоящето, коментира британското списание. Платформата, с която консерваторите спечелиха изборите, е пълна с такива нереални обещания - от здравни реформи, предвиждащи лекарите да работят така, че хората да имат достъп до тях по абсолютно всяко време, до субсидирано осигуряване на жилищна собственост.

Почти не минава седмица без парламентарната група на торите да получи някоя нова паническа отстъпка за Европа /тази седмица това бе графикът за произвеждане на референдума/. Миграцията е просто поредният политически дълг, чийто срок за плащане наближава - и ще го плати Великобритания, заключава "Икономист".