"Икономист": Скандал за подкрепян от Русия тръбопровод сваля правителството

"Икономист": Скандал за подкрепян от Русия тръбопровод сваля правителството

За онези, които се безпокоят от растящото влияние на Кремъл в Европа, България отдавна е главният заподозрян, пише в статия в най-новия си брой британското списание "Икономист".

До 90 процента от газа за България идва от Русия. Тя е и горещ поддръжник на "Южен поток", газопровод през Балканите, който Русия препоръчва в нарушение на правилата на ЕС за енергийна либерализация.

Руското присъствие в тъмните светове на българските банки и финансирането на политическите партии също предизвиква сериозно безпокойство, се казва също в статията.

Този месец проблемът излезе на преден план. На 3 юни ЕС решително предупреди България да спре работата по "Южен поток", подкрепян също от правителствата на Австрия, Гърция и Унгария.

Българското правителство - малцинствена коалиция между социалистите и партия на етническите турци, веднага отказа.

Същия ден ЕС временно отряза десетки милиони евро от еврофондове за регионално развитие. ЕС заплаши неофициално да замрази още фондове. Това доведе до спорове вътре в коалицията между ДПС, чието разпределение отдавна е в полезрението на турската партия, и социалистическите им съюзници, най-силните поддръжници на "Южен поток".

По-нататък "Икономист" припомня за визитата на американския сенатор Джон Маккейн в София и предупреждението, отправено от него към премиера Пламен Орешарски за рисковете от продължаването на "Южен поток".

Америка е особено недоволна от проекта. Един от контракторите, "Стройтрансгаз", е собственост на Генадий Тимченко, руски магнат, който е в списъка на Белия дом със санкционираните лица заради връзките му с Путин, припомня "Икономист".

Орешарски обяви, че замразява работата по тръбата, докато текат консултациите с ЕС. Енергийният му министър възрази, че работата по "Южен поток" е "необратима". И отслабеното вече българско правителство започна да изглежда обречено.

На 17 юни президентът Росен Плевнелиев каза, че политическите партии на страната са се споразумели за предсрочни избори през есента. Президентът - силен атлантист и проевропеец, който не принадлежи към никоя политическа партия, пише "Икономист", спечели от това. Но му липсва политическа база. Някои се надяват, че той ще сформира политическа партия и ще участва в изборите.

Другият голям печеливш, допълва списанието, е Бойко Борисов, бивш бодигард, който е начело на дясноцентристката опозиционна партия ГЕРБ. Най-вероятният резултат от изборите ще е правителство, начело с него и ДПС като младши партньор, прогнозира списанието.

Но разместването на картите няма да реши безпокойствата от корупцията и злоупотребите с власт, които нагнетиха политическата криза, смята "Икономист".

Особено големи спорове се водят около водеща фигура в ДПС - Делян Пеевски, медиен магнат, когото правителството предложи за шеф на агенцията за държавна сигурност. Той се класира втори в листата на партията на европейските избори, но бе принуден да се откаже заради съпротивата на либералната група в Европарламента, към която принадлежи ДПС.

Сега той твърди, че Цветан Василев, банкер с тесни връзки с Москва и със социалистическата партия, се е опитал да го убие миналата седмица. Господин Василев отрича.

Падането на правителството е знак, че когато се стигне до критично положение, властта на местните магнати надвишава тази на Кремъл. Но това не е причина за утешение, завършва статията на "Икономист".

Още от Анализи и Коментари

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?