"Икономист" за България: "Не на Орешарски! Не на олигархията"

"На повечето българи изглежда им е втръснало от цялата политическа класа, включително дискредитираната партия ГЕРБ на бившия министър-председател Бойко Борисов и сегашното правителство на социалистите. Нови избори обаче няма да решат въпроса. Най-добрата надежда за България е технократско правителство, което да реформира съдебната система, да промени изборния кодекс, да се бори с организираната престъпност и корупцията и да сложи край на непрозрачните управленски действия, така че в политиката да бъдат привлечени млади, неопетнени и талантливи хора". Това пише британският седмичник "Икономист" в новия си брой. Статията е под заглавие Noresharski! Noligarchy! (Не на Орешарски! Не на олигархията!), заимствано от плакат на протестиращите в София, и подзаглавие "Новото правителство едва ли ще изтрае дълго".

Орешарски изглежда върви в обратната посока. Той бе принуден да уволни новия заместник-министър на вътрешните работи часове след назначаването му заради предполагаеми връзки в миналото с организираната престъпност. В статията се припомня, че премиерът оттегли и номинацията на Калин Тихолов за министър заради участието му в скандали със застрояване на Черноморието.

В началото на материала "Икономист" посочва, че всеки ден от три седмици насам десетки хиляди протестиращи излизат по улиците, настоявайки за повече прозрачност, по-малко корупция, ефективна борба с организираната престъпност и край на управлението на местните олигарси. Отново се отбелязва, че тези протести са различни от предишните прояви на гражданско недоволство и че събират "членове на младата, добре образована средна класа, която използва Фейсбук и Туитър и идва с бебешки колички и на велосипеди".

Група от около 60 интелектуалци, юристи, правозащитници и журналисти се присъединиха, като публикуваха в интернет "Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава.

Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията е цитиран да казва, че атмосферата му напомня повече на Нежната революция в Чехословакия преди над 20 години.

Протестите се различават от предишни граждански вълнения след падането на комунизма, в които участваха предимно бедни хора, протестиращи срещу високите сметки за битови услуги или минималната работна заплата.

Сегашните демонстрации привличат млади, образовани граждани от средната класа, които използват Фейсбук и Туитър и идват на протестите с детски колички и велосипеди.

Списанието припомня, че демонстрациите започнаха срещу назначаването на 32-годишния медиен магнат Делян Пеевски за ръководител на агенцията за национална сигурност.

Пеевски беше уволнен от предишното, водено от социалистите правителство и разследван по обвинения в корупция и рекет, които бяха отхвърлени. Той пряко не е собственик на никакви компании (майка му е официалният ръководител на огромна бизнес империя), но е всеизвестно, че контролира фирми, включително тиражни вестници, популярни телевизионни канали и новинарски сайтове.

Пеевски и неговите медии имат навика да променят тона си в зависимост от това кой е на власт.

След като фокусът на протестите се измести от неговото назначение към призиви за демокрация и върховенство на закона, министър-председателят Пламен Орешарски направи обратен завой. Той призна, че назначаването на Пеевски е било грешка.

Впоследствие парламентът отмени това решение. В по-нататъшен опит да успокои обществеността Орешарски въведе някои увеличения в държавните разходи и предприе мерки за намаляване на сметките за битови услуги.

Това не задоволява протестиращите и те призовават за оставката на цялото правителство и за промени в изборния кодекс, които биха позволили на по-малки партии да влязат в парламента.

На изборите на 12 май само четири партии успяха да преминат 4-процентовата бариера. Протестиращите се ползват с широка подкрепа - според социологическата агенция "Алфа рисърч" над 80 процента от българите казват, че ги поддържат.

Политологът Румяна Коларова прогнозира, че протестите ще доведат до предсрочни избори - ако не през есента, то напролет, когато трябва да има избори за Европейски парламент. Въпросът е дали протестиращите ще чакат дотогава, пише "Икономист" и отбелязва някои опасения, че протестите може да прераснат в насилие. Засега полицията действа сдържано, но някои се опасяват, че тя може да бъде провокирана.