Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Икономисти: Бедните у нас са 22%, помощи получават под 1%

Реформата на социалното подпомагане ще стартира от 1 януари 2023 г., ако има парламент

6 коментара
Икономисти: Бедните у нас са 22%, помощи получават под 1%

България на практика е изоставила хората в дълбока бедност, тъй като обхваща с класически социални помощи под 1% от населението, а в същото време бедните са 22% от населението. За този проблем за пореден път сигнализираха в сряда икономисти от Института за пазарна икономика. Те настояват за почти десетократно разширяване на обхвата на подпомогнатите – до поне 4-5% от населението.

В момента класически месечни социални помощи, на база нисък доход, получават едва 34 802 лица и семейства по данни в актуализираната бюджетна прогноза за 2022 – 2024 г. Това е под 1% от населението на страната, при положение че по данни на НСИ през 2021 г. хората в риск от бедност или социално изключване в България са били 31.7% от населението, което прави близо 2.2 милиона души, а само тези в риск от бедност (т. нар. монетарно бедни) са 22.1% или 1.53 млн. души.

Ограничен обхват

"Социалното подпомагане за хора с най-ниски доходи или изобщо без доходи има изключително ограничен обхват", констатира икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов, който апелира за разширяване на достъпа до помощи.

Според Петър Ганев множество социални услуги на местно ниво, които се отразяват значително върху качеството на живота, също имат ниско покритие. В развитите държави около 10-15% от населението получават различни видове грижа, основно в дома, докато в България покритието е едва 2-3%, каза Ганев.

Според ИПИ цялостната архитектура на системата за социално осигуряване и социално подпомагане у нас не гарантира насочена и адекватна подкрепа, което логично води до ниска ефективност на трансферите за намаляване на бедността и неравенствата.

Реформата трябва да стартира от 1 януари 2023 г.

През пролетта бившият социален министър Георги Гьоков предложи исторически законопроект, който веднъж завинаги трябваше да сложи край на абсурдната ситуация социалните помощи за най-бедните да са обвързани с т. нар. "гарантиран минимален доход" (ГМД) – показател, определян от правителството без каквато и да било връзка с реалната ситуация в икономиката и поддържан повече от десетилетие на унизително ниско равнище – в момента 75 лв. Гьоков предложи занапред помощите да се изчисляват като процент от официалната "линия на бедност" – далеч по-адекватен показател, който за 2022 г. е 413 лв. – мярка, която се подкрепя и от ИПИ. Служебният социален министър Лазар Лазаров предлага за 2023 г. тя да се увеличи на 504 лв. Миналата година правителството прие, че занапред линията на бедност ще се определя автоматично по методиката на НСИ/Евростат SILC ("Статистика на доходите и условията на живот").

Законопроектът беше внесен през май в Народното събрание, но не стигна доникъде. Лазаров обеща в сряда в момента, в който се сформира новият парламент, проектът да бъде внесен отново, за да влезе в сила от Нова година.

В момента хората, които имат правото на социални помощи, са изброени в чл. 9, ал. 3 на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. Те имат право на парична помощ от държавата само ако доходът им за предходния месец е по-нисък от диференцирания минимален доход, определен в същия член. Освен това самият размер на помощта е разликата между определения диференциран доход и дохода на съотвентите уязвими лица и семейства.

Например право на социална помощ имат възрастни хора на 75 години, живеещи сами, ако пенсията им е под 182% от гарантирания минимален доход, в случая – под 136.5 лв. Тъй като минималната пенсия вече е значително по-висока (467 лв. от 1 юли 2022 г.) повечето пенсионери на практика не получават социални помощи.

На подпомагане имат право също семейства, в които доходът на всеки от съпрузите е под 73% от гарантирания минимален доход; деца до 16 години, които не учат, ако доходът им е под 22% от гарантирания минимален доход; родители, отглеждащи сами децата си, ако доходът им е под 110% от гарантирания минимален доход; бременни жени и родители с деца до 3 години, ако доходът им е под 110% от гарантирания минимален доход и т. н.

Вижда се, че практически социалното подпомагане на база ниски доходи в България е изключително ограничително, а помощта е прекалено занижена. Тоест, държавата на практика е изоставила хората, изпаднали в дълбока бедност и в резултат, вместо да намалява бедността, сегашната политика я увеличава.

По данни на социалното министерство броят на лицата, получаващи месечни социални помощи, е намалял драстично от 2005 г. до момента – от 124 635 случаи през 2005 г. до 23 702 през 2020 г., или повече от 5 пъти, което значи, че голяма част от тези хора са оставени сами да се борят с безпаричието си.

С реформата на Гьоков, която трябваше да стартира от 1 януари 2023 г., се очакваше значително увеличение на хората, които ще имат право на социална помощ заради ниските си доходи, както и на самия размер на подпомагането. От 63 000 души през тази година те трябва да нараснат на 86 000 през 2023 г. и на 105 000 през 2024 г., каза в сряда зам.-министър Надя Клисурска.

За класически помощи отиват под 2% от бюджета за социални разходи

За социална политика в Бюджет 2022 са отделени 22 млрд. лв., но от тях 16 млрд. лв. отиват за пенсии, посочи Лъчезар Богданов. По думите му Министерството на труда и социалната политика е всъщност министерство на пенсиите. От 3 млрд. лв., които министерството ще изхарчи по различни програми, 1.1 млрд. лв. са насочени към хората с увреждания, около 900 млн. лв. са за децата и семействата (предимно за детски надбавки). За активна политика на пазара на труда тази година ще се изхарчат над 600 млн. лв., а за социални помощи – само 315 млн. лв., което е едва около 10% от бюджета на МТСП и под 2% от бюджета за социални разходи, става ясно от данните, посочени от Богданов.

Индикаторите за подоходното неравенство в страната не търпят значителни промени – коефициентът на Джини продължава да е нива около 39-40%, а според програмния бюджет на МТСП за периода 2023-2025 г. не се очаква голяма промяна в този показател, изтъкват икономистите.

"Огромната част от средствата през бюджета на МТСП се насочват към широки групи получатели – семейства с деца, хора с увреждания и други, като често обхващат значителен брой лица, които не са сред най-нуждаещите се, а в същото време размерите на подкрепата са недостатъчни за тези в най-тежко положение. Класическите програми за социално подпомагане – а именно тези, които би трябвало да насочват ресурс целенасочено към най-бедните и уязвимите – остават недофинансирани и с малко покритие", посочват от ИПИ.

Затова икономистите предлагат по-голям обхват на класическите социални помощи и достигане на покритие от порядъка на 4-5% от населението, което прави около 300 000 души, тоест около 10 пъти повече от сегашните получатели на помощи.

ИПИ предлага още преформатиране на подкрепата за хората с увреждания и преосмисляне на покритието на директната подкрепа за децата и семействата. Към момента плащанията за хора с увреждания по Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ са над 1 млрд. лв., които имат ниска ефективност, смятат икономистите.

Според тях от системата на социално подпомагане трябва да се извадят програмите с предимно демографски цели (например детските надбавки), като трансферите към семейства с деца трябва да се фокусират върху уязвими домакинства и деца в нужда.

Помощите за отопление, които за новия отоплителен сезон ще обхванат около 310 000 лица и семейства, подкрепата за семейства с деца и месечното подпомагане трябва да се интегрират на базата на обща оценка на доходите и оценка на потребностите според характеристиката на домакинствата, смятат икономистите.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Коментарът е изтрит заради нецензурни думи или обиди.
    #6
  2. Коментарът е изтрит заради нецензурни думи или обиди.
    #5
  3. Mina
    #4
    Отговор на коментар #1

    Логичният отговор е, че тези 22% не са на морето. Не е толкова трудно да се досети човек, нали?

  4. Десен бесен
    #3
    Отговор на коментар #1

    И аз си помислих същото когато на Великден агнешкото по магазините беше свършило, а на Гергьовден намерих едвам-едвам. Това обаче е леко лъжовно. Аз (за Вас не знам) живея в центъра на София. Тук хората като цяло имат високи доходи и купуват здраво в местните магазини. В момента много хора познавам, които са се върнали от чужбина и са по морето и ресторантите. Като добавим разни високоплатени магистрати, администратори, шапкари с няколко нашивки и разбира се назначени бизнесмЯни и млади меРинджей - ето ти ги. Не са повече от 10% от населението, не се заблуждавайте. Миналата година излезе статистика, че 80% от населението живее с под хиляда лева на месец.

  5. Десен бесен
    #2

    Айде либертарианчетата от ИПИ пак ревнаха за пенсиите. На тях не им пука за бедните, а ги е яд, че са увеличени пенсиите, тъй като за да получаваш помощи трябва да имаш подадена малба, за което трябват сили, време и знания. Повечето бедни хора са неграмотни, инвалиди, или много възрастни, които не могат сами да се оправят. На това разчитат, че хората няма да си търсят социалните права, но тогава ще кажат - те са си виновни. ИПИ трябваше да се саморазпусне още след онази прогноза преди три години, че заради МРЗ щяла да се увеличи безработицата, а тя стигна историческо най-ниско равнище.

  6. boriana
    #1

    Казват : "сит на гладен не вярва". Но като гледам по магазините народът купуващ пълни колички, а като видях на морето как след 20 ч. ресторантите се пълнят, а там цените са замайващи, та се питам къде са са тези 22 % и що за пропагандатори икономисти са тези.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.