Икономисти оцениха дискусията за външния дълг при президента като закъсняла

Дискусията за преструктурирането на външния дълг, организирана по инициатива на президента Георги Първанов, се прави постфактум, след като вече е приключила ратификационната процедура в Народното събрание. Това заключение са споделили днес както държавният глава, така и поканените от него на работна среща в президентството икономисти и финансисти.

Целта на работната среща бе да се изготви експертно становище за ратифицираните на 13 март от парламента договори за оптимизиране на външния дълг. Най-късно до вторник държавният глава ще оповести и мотивира позицията си по тази операция, съобщиха от прессекретариата след срещата.

От гледна точка на добрата политическа управленска култура и тази на парламентаризма правителството търпи критика, е заявил на срещата президентът Първанов, цитиран от прессекретаря му Бойка Башлиева.

Това мнение бе подкрепено и от заместник-министъра на финансите Красимир Катев. Тази дискусия трябваше да се състои при ратификацията на договорите в парламента и опозицията да си каже възраженията там, а не да напуска залата, отбеляза той. Красимир Катев коментира, че на дискусията е преобладавала положителната оценка към тази транзакция по външния дълг. По думите му в такъв дух се е изказал и държавният глава Георги Първанов. Катев изрази очаквания изказаната на срещата положителна воля да се материализира с подписването на положителен президентски указ.

"Ако се наложи президентско вето, това ще е голям шамар върху репутацията на страната ни като потенциален емитент на дългови книжа. След приключване на раздържавяването България регулярно ще се нуждае от финансиране, трябва да се наложим на пазара на дълг и да имаме подкрепа от инвеститори, които да са склонни да рефинансират държавата", каза Катев.

По думите му президентско вето ще покаже на инвеститорите, че законодателният процес по такъв тип дългови операции в България е сложен. В бъдеще ще плащаме по-високи лихви и доходност по емитиране на други дългови книжа, обоснова се заместник-министърът.

Министерството на финансите ще предложи за обсъждане стратегия за преструктуриране на външния дълг, информира Катев. По думите му такъв документ има, но той не се огласява, защото операциите по преструктуриране на дълга и обратно изкупуване на книжа съдържат елемент на конфиденциалност и не е коректно да се дискутират открито.

Икономическият съветник на президента Димитър Иванов каза, че на срещата е дал съвет на авторите на проекта още веднъж в разговор с избраните банки-агенти да обсъдят важни детайли и параметри на сделките. "Аз считам, че има нужда от сериозно усъвършенстване на параметрите на тази сделка", каза Иванов.

Според Димитър Иванов политическите реакции няма да попречат или повлияят негативно на планираната операция. "Касае се за голяма национална сделка, в размер на милиард долара. Българското правителство и парламентът не могат да си позволят леко решение по този въпрос", коментира Иванов.

На работната среща в сградата на президента дойдоха 19 икономисти и финансисти, между които управителят на БНБ Светослав Гаврийски, заместник-финансовият министър Красимир Катев, председателят на УС на банка ДСК Красимир Ангарски, бившите финансови министри Стоян Александров и Димитър Костов, банкерите Венцислав Антонов, Емил Кюлев, Олег Недялков и Асен Друмев, съветникът на президента Димитър Иванов, депутатът от БСП Атанас Папаризов, бившите депутати Венцислав Димитров и Ивайло Калфин, адвокатът Борислав Боянов, бившият промишлен министър Рачо Петров.

В дискусията участваха също икономическите секретари на президента Веселин Минчев и Ертан Кара, както и секретарят по социалната политика Николай Генов. На работната среща нямаше представител на СДС. За участие в срещата президентът беше поканил Пламен Орешарски, бивш заместник-министър на финансите, сега зам. председател на СДС.