Икономисти предлагат повече пари от акцизи да отиват за здравеопазване

Целево да се заделят за здравеопазване 1%, 5% или 10% от постъпленията от акцизи върху тютюневите изделия, алхокола и горивата и с тях да се финансира лечението на заболявания, свързани с употребата на тези стоки. Това предлагат от Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП). Според икономистите това би повишило постъпленията в здравната сфера в период на криза, когото се очакват по-ниски приходи от здравни вноски заради по-висока безработица. В зависимост от избраната ставка и от това дали ще се правят отчисления и от трите групи акцизни стоки или само от тютюневите изделия и алкохола, в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) биха могли да постъпват между 30.5 и 544 млн. лева годишно и да се разпределят пропорционално за извънболнична помощ, болници и лекарства.

Икономистът от ЕКИП Аркади Шарков коментира, че предстоят разговори с институциите за евентуалното включване на такъв елемент в бюджета за догодина. "Най-оптималният вариант е заделянето на 10% от акцизите върху трите групи стоки, защото всички те водят до вредни здравни последици. Приходите за здравната система ще са 544 млн. лева и ще се усетят, а в същото време ще се заделят само 10% от общите приходи от акциз", посочи той. Според ЕКИП мярката е разумна, защото е бюджетно-неутрална – не става въпрос за повишаване на данъци и осигуровки, а в същото време приходите от акцизи имат лесна събираемост и проста структура на администриране.

В интервю за Mediapool управителят на НЗОК проф. Петко Салчев вече даде сигнал, че догодина се очаква по-скромен ръст в бюджета на здравния фонд спрямо предходните години и ще бъде следван консервативен подход като извънболничната помощ, болниците, лекарствата, изследванията ще запазят финансирането си от тази година или ще получат леко увеличение.

Кризата като възможност

В анализа на икономистите се посочва, че въпреки умереното нарастване на бюджета за здравеопазване в последните няколко години се наблюдават редица проблеми с финансирането, особено когато става въпрос за доплащане от страна на пациентите. Около половината българи доплащат за здравеопазване в различни насоки, сред които лекарства, извънболнична и болнична помощ. "Икономическа криза ще създаде дефицити, в следствие на които може да се наложи нов подход в съфинансирането на здравната система. Рецесията може да бъде както проблем, така и възможност за изпробване на нови политики и начини за подпомагане на здравеопазването", смятат те.

Затова са на мнение, че заделянето на постъпления от акцизи за здраве ще осигури стабилност на здравния бюджет и достъп за българските пациенти до медицински услуги и лекарства във времена на икономическа рецесия.

Акцизи по предназначение

В момента 1% от бюджетните постъпления от акцизите върху тютюневите изделия и алкохола, се използват за финансиране на националните програми за ограничаване на употребата на тютюневи и свързани с тях изделия, злоупотребата с алкохол и наркотични вещества.

Предложението на ЕКИП е занапред да се заделят 1%, 5% или 10%, като предлагат различни варианти: единият е да се заделя само от акцизите върху тютюневи изделия и алкохол, а вторият включва и горивата, тъй като и от тях произтичат вредни последици за здравето поради замърсяването на въздуха. Идеята е постъпленията от акцизи да отиват в НЗОК за дейности по ограничаване, промоция, превенция и лечение на заболяванията, свързани с употребата на тези стоки. Става въпрос основно за превенция и лечение на заболявания като високо кръвно, болести на сърцето, онкологични заболявания, белодробни заболявания, цироза и др.

При избор за целево заделяне само от акцизи от тютюн и алкохол, за 2019 г. в най-добрият сценарий (10%) се очакват постъпления от 304.6 млн. лв за здравната система, а в най-лошия – 30 млн. (1%). При избор за целево заделяне от всички акцизи, постъпленията съответно са 544 млн. лв. (10%) или 54.4 млн. лв. (1%).

Предложението на ЕКИП е акцизните постъпления да се разпределят пропорционално между отделните пера спрямо техния дял в бюджета на НЗОК - 19% за извънболнична помощ, 52% за болнична помощ и 29% за лекарства, медицински изделия и диетични храни.

Така при отчисления и от трите групи стоки при най-ниската ставка от 1% бюджетът на НЗОК за 2020 г. е могъл да бъде допълнително субсидиран с 54.4 млн. лв., от които 10 млн. лв. за извънболнична помощ, 28.6 млн. лв. за болнична и 15 млн. лв. за лекарствени продукти. При максимална ставка от 10% биха се събрали допълнително 544 млн. лв., от които 99.6 млн. лв. за извънболнична помощ, 286 млн. лв. за болнична помощ и 158.3 млн. лв. за лекарства.