Икономисти с препоръки към НЗОК как със същите пари да плаща повече лекарства

Икономисти с препоръки към НЗОК как със същите пари да плаща повече лекарства

Със същия финансов ресурс здравната каса би могла да плаща лекарствата на повече пациенти и те да доплащат по-малко, ако се провежда активна прогенерична политика и се премахнат пречките за навлизането на конкурентни продукти при лекарствата с изтекъл патент. Това са изводите от анализ на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) “Предложение за рационална лекарствена политика“ , базиран върху разходите за лекарства на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) през последните години (2014-2016 т). Според икономистите има сериозен потенциал със същите пари да се осигурява лечението на повече пациенти и да се постига по-добър резултат от лечението.

Анализът обхваща 4 групи заболявания: сърдечно-съдови, онкологични заболявания, захарен диабет и ревматологични заболявания, като това представляват 56% от здравноосигурените и 40% от разходите на НЗОК за лекарства.

През 2016 г. над 2.5 млн. здравноосигурени граждани са били лекувани с оригинални лекарства, за които НЗОК е платила над 535 млн. лв. или 208 лв. на човек. В същото време близо 3.9 млн. здравноосигурени лица са били лекувани с генерични медикаменти, за които НЗОК е платила близо 97 млн. лв. или 25 лв. на човек. От данните се вижда, че лечението с оригинални лекарства обхваща 1.5 пъти по-малко пациенти, но струва 5.5 пъти повече.

Изводът от анализа е, че разходите на НЗОК за четирите групи заболявания падат най-съществено, когато в някоя от групите лекарства се появи генеричен конкурент на оригиналния продукт, обясни здравният икономист от ЕКИП Аркади Шарков.

При онкологичните лекарства, например, навлизането на конкурентен продукт намалява разходите на НЗОК значително повече отколкото предоставянето от фармацевтичните компании отстъпки.

“Само през 2016 година НЗОК е имала възможност да спести над 2.2 млн. лв в резултат на увеличаване на лекуваните здравноосигурени лица с генерични лекарствени продукти. Това са средства, които могат да бъдат използвани за увеличаване на достъпа до лекарствена помощ за здравноосигурени лица както в тази група, така и в други групи болести. Разбира се, резултатите под формата на увеличаване на достъпа до лекарствена помощ варират в зависимост от това накъде ще бъдат насочени спестените средства, но при запазването им в тази група болести, може да се очаква увеличение обхвата на здравноосигурените лица с над 7900 души“, коментира Шарков.

Според икономистите тези резултати дори са подценени, защото има три лекарствени групи с изтекъл патент, в които липсва генерична алтернатива на лечението.

“Би следвало държавните институции да имат отговор на какво се дължи това и, ако е резултат от местни субективни фактори, които възпрепятстват генеричното навлизане или принуждават компаниите с разрешение за търговия да се изтеглят от пазара, да бъдат взети мерки за отстраняването на пречките пред достъпа до тези лекарства“, се посочва в анализа.

При диабета НЗОК е имала възможност да спести близо 2.7 млн. лв. през 2016, с което да се осигури лечението на над 66 400 души.

Според ЕКИП реалното провеждане на прогенерична политика дори само при 10-20 лекарствени групи с наличие на конкуренция между лекарствени продукти с еднакъв терапевтичен ефект, ще спестява значителен финансов ресурс, който може да е още по-голям, ако тази политика бъде разпространена и върху останалите групи лекарства.

Според Шарков така ще се освободи ресурс, с който да се разшири достъпа на пациентите до лекарства и се намали доплащането от джоба им. Той обърна специално внимание на сърдечно-съдовите заболявания, които са водеща причина за смъртност у нас и отново заради тях страната ни е на водещо място по смъртност от предотвратими заболявания в ЕС. Той посочи, че сега НЗОК реимбурсира средно 33% от стройността на лекарствата за сърдечно-съдови заболявания, докато останалата част се доплаща от пациентите, което е съществено доплащане.

Според икономистите от ЕКИП е добре НЗОК да поеме 75% от стойността на тези медикаменти и да се намали доплащането за пациентите до 25%.


Изследването показва, че при лечението в четирите групи заболявания делът на пациентите, които се лекуват с генерични медикаменти е почти постоянен през годините – 64.5%, но леко намалява през 2016 г. до 62%.

Високият дял обаче изцяло се дължи на сърдечно-съдовите заболявания, която обхваща най-много пациенти и при която генеричното навлизане е най-силно изразено. При сърдечно-съдовите заболявания делът на хората, лекувани с генерични медикаменти е около 69% от всички пациенти със сърдечно-съдови заболявания. За сравнение този процент е 51-55% при злокачествените образувания, 45-46% при диабетните заболявания и едва 4-18% при ревматологичните заболявания.  

Сред препоръките на ЕКИП са още бързото въвеждане на електронна рецепта до края на 2019 г, реформа в механизма за ценово рефериране на лекарствата с цел осигуряване на достъпа до масови терапии и животоспасяващи медикаменти и  др.

Още по темата
Още от България