Икономисти: Заплатите и бонусите в държавния сектор са несъразмерно високи

Противно на масовите обществени настроения срещу спорни антикризисни мерки, икономисти се изказаха в тяхна подкрепа. Докато синдикати и някои политици заплашиха правителството с протести, ако посегне на социални придобивки за държавните служители, пенсионери и майки, експерти заявиха, че без непопулярни мерки България е заплашена от гръцки сценарий.

Обявеното в понеделник решение на финансовия министър да не се вдига здравната вноска от 8 на 10%, а вместо това държавните служители да поемат здравните и пенсионните осигуровки, които досега им плаща държавата, бе "подгрято" от пресконференция на независими икономисти, които препоръчаха именно подобен подход.

Ако не бъдат свити разходите, за да се постигне бюджетен баланс и да се избегне изпадането в сериозен дефицит, ако не се прекрати практиката за разхлабване на финансовата дисциплина под натиска на различни социални групи, ще се изправим пред опасността тежка финансова криза по подобие на Гърция, Естония или Украйна, смятат икономистите. Тогава хората ще са доволни, че изобщо имат пенсии и заплати, както стана в Естония, а не че се посяга на бонусите и придобивките, които досега са вземали, смятат те.

Защото да не се намалят разходите в държавния сектор?

Напълно подкрепям косвеното намаляване на възнагражденията в държавния сектор чрез премахването на бонусите и допълнителните доходи, каза пред Mediapool икономическият експерт на НДСВ Владимир Каролев, който е и член на Столичния общински съвет.

Фаворизирането на държавния сектор и въвеждането на редица бонуси и стимули за работещите в администрацията беше "грях" на управлението на НДСВ, каза Каролев. Тогава мотивът беше, че българският чиновник работи лошо, защото е зле платен, припомни той.

От това време заплатите на служителите започнаха да растат с темп, изпреварващ значително производителността на труда, за да се стигне до сегашната ситуация заетите в бюджетната сфера да са с много по-добри доходи от частния сектор, обясни икономистът. Той подкрепи безусловно целия пакет, предвиждащ реално свиване на бюджетните възнаграждения.

Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" обърна внимание, че за заплати в държавния сектор в бюджета за тази година са отделени 4 млрд. лв.

Това е вторият по значимост разход в държавата след разхода за пенсии, много по-голям от разходите за здравеопазване или за образование, каза той и също подкрепи орязването на разходи за заплати на администрацията.

Наистина ще се спестят много средства, ако се приложи мярката да се свият средствата за заплати с 10% тази година, както се предвижда. Тогава ведомствата или най-после ще свият щатовете си и ще направят необходимите съкращения, които негласно отлагат, или ще се принудят да орежат заплатите, обясни Богданов. Според него икономиите в бюджета от мерките в държавния сектор, ако бъдат въведени, ще са значителни.

От своя страна Каролев припомни, че трябва да се разруши пропагандният мит на синдикатите за ниските доходи в държавния сектор.

"Знаете ли, че средната заплата в "Булгартабак холдинг" е 4-5 хиляди лева и защо се дават тези заплати? А в НЕК знаете ли колко вземат", попита той.

Каролев припомни и това, че държавните служители вземат 13 -та и 14-та заплата, допълнителни материални възнаграждения (ДМО), хонорари по граждански договори, заплаща им се участието в работни групи, различни съвети, ползват големи годишни отпуски, получават пари за облекло и т.н., неща, от които работещите в частния сектор в повечето случаи са лишени.

Въпросът за солидарността в кризата също трябва да се постави пред обществото, смята Лъчезар Богданов. Когато кризата удря бизнеса, когато заплатите в частния сектор падат, а безработицата расте, не може държавният сектор да остава незасегнат и защитен. Не може пенсионерите да са индиферентни към тези, които им изкарват заплатите, а когато стане дума за техните доходи, тогава да се възмущават, каза той.

Несъразмерен ръст на социалните плащания

Според Богданов няма нищо кощунствено да се посегне на социалните плащания, които в последните години, особено по време на правителството на тройната коалиция, растяха с изпреварващи всички останали плащания темпове.

Спомнете си, че до 2006 г. майчинството бе напълно платено само 6 месеца. След това те бяха увеличени на 9 месеца, а под натиска на НДСВ станаха 12 месеца, каза той. Да не говорим какви "фокуси" се правят от счетоводителите, за да докарат висок доход на бъдещите родилки, така че те да вземат високоплатено майчинство, продължи икономистът. Той даде пример с Швейцария, където платеното майчинство е само 16 седмици.

Същото се отнася до платените от здравната каса лекарства, чийто списък непрекъснато расте под натиск на различни групи, продължи Лъчезар Богданов.

Той допълни, че Световната банка в редица свои доклади за България е предупреждавала, че въвеждането на социални плащания трябва да е в такива размери, че да не се създават стимули за злоупотреби с тях.

Каролев пък обясни, че мярка за намаляване на теча в здравеопазването, която няма да отнеме толкова време, за да заработи, е въвеждането на електронната здравна карта. Това ще спре източването на здравната каса и ще е по-ефикасно, отколкото наливането на още пари в нея, смята той.

"Дясното и лявото" в политиката на правителството

Правителството трябва да се определи каква философия следва - дясна или лява. Традиционното пазарно мислене казва да се свиват държавните разходи, лявото мислене е насочено към вдигане на данъците и засилването на преразпределението.

Борисов и кабинетът да решат - ще режат ли разходи или ще вдигат облагането с увеличени здравни вноски или с данъци върху пенсиите, обясни Богданов, който допусна, че кабинетът ще приложи смесени мерки.

Той защити Симеон Дянков, който единствен обира негативите от непопулярните действия, които правителството ще бъде принудено да предприеме.

Финансовият министър е само касиер, той предлага технически способи за постигането на една или друга цел, а правителството е това, което управлява страната според политическата си визия. Защото тогава всички се нахвърлят на Дянков, попита той и даде своето обяснение - в българския политически и управленски елит цари объркване кой за какво трябва да говори публично. В този смисъл Дянков е навлякъл гнева с говоренето си.

А по повод на синдикалния натиск, който съпътства извънредните антикризисни мерки, Богданов каза, че той може да консолидира и втвърди позициите на кабинета, нещо, което е особено нужно в момента.

"Това не са антикризисни мерки"

Правителството не предлага антикризисни мерки, това са мерки в подкрепа на бюджета, смята бившият зам.-финансов министър и председател на някогашната Банкова консолидационна компания Красимир Ангарски по повод на дискутираните мерки.

Защо не се продаде веднага голяма държавна компания, която да донесе приход в бюджета от около 1 млрд. лв., попита той и даде пример с НЕК. Ако компанията е губеща, както Борисов нарочи НЕК, още по-добре, правителството ще се отърве от нея, а и ще получи някакъв приход, каза той и определи като ниско ефективно замисленото пускане на пакети акции от държавни фирми на борсата.

"Къде са концесиите и колко ще бъдат раздадени до края на годината?", попита още той.

Защо не се въведе еднократно данъчно облагане на недекларираните доходи, добави Ангарски и припомни, че е готов проектозакон за данъчната амнистия, който отлежава от месеци.

Владимир Каролев изрази загриженост, че стопеният на близо 5 млрд. лв. фискален резерв от 9 милиарда миналата година може да даде лош сигнал към рейтинговите агенции. Такъв сигнал може да оскъпи външния финансов ресурс и ако рискът пред страната бъде увеличен, това ще коства на бизнеса най-малкото 1 млрд. лева повече разходи за лихви по кредитите, каза той.