Икономистите не са убедени в нуждата от актуализация, но и не виждат нищо ужасно в нея

Икономистите не са убедени в нуждата от актуализация, но и не виждат нищо ужасно в нея

Независими икономисти не намират нищо драматично в намеренията на правителството да предложи актуализация на бюджета. Някои от тях изразиха недоумение защо е нужно да се прави промяна в основния закон за финансите на държавата, но отчетоха, че не е изключение новото правителство да го прекрои в зависимост от приоритетите в политиката си.

Не е катастрофално и състоянието на държавните сметки, както го представя правителството, но сигурно има и скрити дългове и неразплатени задължения, за които е по-добре да се говори с точни числа, смятат те.

Актуализацията може да е послание към избирателите - и десните, и левите

Банкерът и бивш финансов министър в правителството "Беров" Стоян Александров, който като университетски преподавател е колега на Пламен Орешарски и Петър Чобанов заподозря по-скоро политически цели в предложението за актуализация, отколкото икономически мотиви, макар че, по думите му, както ги познавал и двамата, не бил убеден, че "така лесно биха развързали кесията и биха разходвали средства само за да се харесат някому".

"Нямам основание да не вярвам на колегите си Пламен Орешарски и Петър Чобанов, че са открили дупка в бюджета от почти 1 млрд. лева. Друг е въпросът дали тя може да се запълни и дали е въпрос на лошо планиране на бюджета от предното правителство, или и на лоша събираемост, която сега управляващите са длъжни да повишат, щом се налага", коментира той и пред "Труд", и пред БНР.

"Макар че актуализацията на бюджета не е болка за умиране - налагало се е и по 7 пъти в годината да се актуализира, все пак тази крачка ми се струва прибързана. Да не говорим, че във всеки бюджет са заложени някакви буфери, които биха могли да се използват. Все ми се струва, че в тази заявка има по-малко или повече политика. Смятам, че откритото разминаване между приходи и разходи е просто едно изявление, което ще позволи на управляващите да се оправдаят с лошото наследство", каза Стоян Александров.

"Оправданието може да послужи пред избирателите на левицата, когато поставят въпроса какво става с предизборните обещания. Но може да послужи и пред избирателите на десницата или да го кажем направо - на улицата. Правителство, което е поставено в ситуация да актуализира бюджета по средата на годината, може да каже, че не може да поема нови ангажименти, при положение че не може да изпълни и предишните", смята той.

Доц. Александров не смята, че има нещо страшно в актуализацията сама по себе си. "Не смятам, че тя може да е лош сигнал към инвеститорския и финансов свят навън. Даже напротив. Светът ще го приветства, защото това се прави в името на финансовата стабилизация", каза той.

Бившият финансов министър отбеляза, че ще е любопитно да се види наесен дали макрорамката на бюджета за догодина ще е по-рестриктивна от сегашната.

"Ако управляващите не са убедени, че ще управляват повече от пролетта на идната година, ще видите, че бюджетът за догодина ще е по-отпуснат. Ако е по-рестриктивен, значи искат да управляват по-дълго. Защото ако искат да имат по-дълго управление, трябва да си осигурят една по-реалистична бюджетна база", каза Стоян Александров.

Няма логика в появата "изведнъж" на бюджетна дупка от 1 млрд. лв.

Старши икономистът от Институт "Отворено общество Георги Ангелов е изненадан от съобщението за дупка в бюджета около 1 млрд. лв.

"Няма данни, които да показват такова нещо, нито дори тенденция към дефицит в бюджета. Напротив, дори разпространените от финансовото министерство в същия ден (вторник - бел. ред.) данни, показват, че има излишък в бюджета към края на май, т.е. до деня, в който това правителство взе властта. Излишъкът е в рамките на 45 млн. лв. и се образува въпреки увеличението на пенсиите от 1 април, въпреки всички предизборни разходи на ГЕРБ и въпреки харченията на служебното правителство за социални мерки".

Той не приема за сериозно твърдението за трийсет дни "изведнъж да се е появила дупка от 1 млрд. лв".

Според него “дупката” в бюджета е "вид застраховка на управляващите, която ще им позволи да харчат повече". "Вероятно точно това е основната цел - за да се закрепят още малко на власт. Те искат да харчат, за да може по този начин да си купят подкрепа от големи социални групи", отбеляза икономистът.

Същата е причината и за намерението да се тегли заем от 1 млрд. лв., за да се покрие несъществуващата дупка в бюджета.

Той обаче смята, че обявяването на актуализация на бюджета плюс намерението да се теглят заеми може да е и опасно.

"Нека си спомним какво стана при последната до момента актуализация на бюджета през 2010 г. Тогава влязохме в процедура по свръхдефицит и си затворихме вратата за присъединяване към т.нар. чакалня за еврото. И най-важното - лихвите по банковите кредити още две години останаха високи. 2010 година беше най-лошата година по отношение на загубата на работни места и на чужди инвестиции и това не бива да се забравя", каза той пред "Труд".

"Деликатно" да се увеличават заемите

Според независимият финансис Емил Хърсев, "всяко едно правителство, особено при промяна на политическата сила, която стои зад него, е нормално да промени бюджета, така че да отразява различната стратегия, която следва това правителство".

Той не намира за "толкова ужасно" нещо актуализацията на бюджета, че да бъде възприемана като катастрофа. "Бюджети актуализират и Европа, и всички страни на света", отбеляза пред сайта Икономи.бг той.

"Първо, за момента няма такъв недостиг на средствата по бюджета. Напротив, статистиката показва излишък. Става въпрос не за дефицит точно по републиканския бюджет, a за преразходи, съответно натрупани дългове в звена на социалната и бюджетната система, включително които правителството има намерение да възстанови на бизнеса, т.е. този скрит дефицит да бъде покрит за сметка на бюджетни средства", коментира Хърсев.

"Колко са тези неразплатени разходи на болници, на училища, на общини, можем само да гадаем, защото правителството не ни е дало някаква статистика" продължи той и изрази надеждата "изключително деликатно и без нужда да не се прибягва до увеличаване на заемите.”

"Не пипайте дефицита, това ще е грешка"

Икономистът и анализатор Владимир Каролев се противопостави решително да се увеличава дефицитът в бюджета.

"Държавите, които раздуват дефицити, не излизат по-бързо от криза, точно обратното. Трябва да се съкратят разходи в други сфери. Например прекалено много пари има в сектор "Сигурност и отбрана”, прекалено много пари се дават за субсидии. Няма никаква логика да продължава в такива размери субсидията за БДЖ и не само. Има доста държавни компании, които са на субсидии", каза той.

"Мисля, че вземането на заем за разширяване на бюджетен дефицит би било погрешна политика", смята той.

"Дори и да се вземе заем, това не би трябвало да се отрази на доверието в България. За да повлияят на рейтинга на България, дефицитите трябва да станат хронични и да надхвърлят прага от 3%. Ще бъда учуден, ако това стане, защото и министър Чобанов, и премиерът, макар че са в правителство на БСП, не са привърженици на бюджетни дефицити", отбеляза икономистът.

"Трябва да се подхожда внимателно към социалните плащания, защото те не се плащат еднократно, а всяка година. Освен това всяко тяхно увеличение моментално се превръща в минимален праг, от който започват исканията за ново покачване. Ще дам пример с минималната работна заплата, още не е прието да бъде фиксирана на 340 лв., а вече се говори за увеличение на 370 лв.”, каза Каролев.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес