Има бежанци, които се връщат в Сирия, недоволни от изгнаничеството

Амар Марауи

Амар Марауи отчаяно искал да напусне Сирия и избягал. В началото на 2016 г. той платил на контрабандисти и стигнал по опасен морски маршрут до Гърция, след което преживял изтощително пътуване с влак, автобус и пеша през Европа.

Две години по-късно 36-годишният мъж е отново у дома в Алепо. Върнал се миналото лято - потиснат, обзет от носталгия и ужасен от перспективата да остане там още една зима, той не можел да понесе живота в германския град Зул.

Германия "беше скучна, скучна, скучна", каза той.

Марауи е един от малкото върнали се в Сирия бежанци от над 5,4-те милиона, избягали от родината си след избухването на гражданската война през 2011 г. Засега те са съвсем малко - десетки хиляди. ООН и приемащите държави в Европа не насърчават връщането им, като казват, че Сирия не е безопасна.

Но потокът от завръщащи се хора може да нарасне през идната година, защото обстановката в Сирия се стабилизира, а в приемащите държави се увеличава враждебността към бежанците. Подкрепяната от Русия армия на президента Башар Асад си възвърна почти всички големи градове, а групировката "Ислямска държава" е изгонена от почти цялата територия, която владееше някога.

Мотивите за завръщане са много. Сред тях е и най-обикновената носталгия. Много бежанци са изхарчили всичките си спестявания и или не могат да си намерят работа, или не получават разрешение да работят. Стотици хиляди линеят в лагери в съседни страни. Тези, които отидат в Европа, често получават помощ, но някои разбират, че Западът не предлага възможностите, на които са се надявали, или са подложени на дискриминация, или се чувстват изолирани в различна култура с езикови бариери и суров климат.

Има обаче и много сериозни причини да изберат да останат в изгнание. Спокойствието в някои части на Сирия зависи от крехките местни примирия. В някои райони продължават да се водят боеве, включително между Асад и бунтовниците в северозападните райони и на други места. Мнозина млади мъже не искат да се връщат, защото се страхуват, че ще трябва да отидат на задължителна военна служба.

Дори в районите, където боевете са спрели и за момента изглежда малко вероятно да избухнат отново, градовете са силно разрушени. Близо 6,1 милиона сирийци, които все още са в страната, са напуснали домовете си, така че бежанците не са единствените, които чакат да се завърнат.

Трудно е да се установи броят на завръщащите се. Сирийските власти казват, че нямат точни данни, и добавят, че мнозина се връщат през Ливан и не са разпитвани дали са бежанци или просто пътуващи сирийци. Европейските страни и Турция не проверяват дали тръгващите си сирийци се връщат в родината.

Според говорителя Андрей Махечич Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) има информация за около 68 000 бежанци, завърнали се доброволно от съседни страни от януари до октомври 2017 г. Това са най-новите данни. Той каза, че броят на завръщащите се е нищожен в сравнение с този на оставащите в Ливан, Йордания, Турция и Европа и на все още напускащите Сирия.

Миналата година Турция, където има 3,5 милиона сирийски бежанци, завзе територия в Северозападна Сирия по общата граница между двете страни. Оттогава са се завърнали около 130 000 сирийци от този район.

От Йордания, където има 650 000 бежанци, са се завърнали само около 8000 сирийци през цялата 2017 г., показват данни на ВКБООН. Повечето са тръгнали скоро след постигането през юли на местно примирие в част от Южна Сирия, после бройката е намаляла за годината. ВКБООН заяви миналия месец, че в Ливан броят на регистрираните бежанци е паднал под един милион за първи път от 2014 г. Някои са се преселили в трети страни или са починали, но няколко хиляди са се върнали в родината.

Не всички се връщат, защото са готови.

Жена на име Ум Уисам заяви за Асошиейтед прес, че се върнала в Сирия през август след шест години в Йордания. Съпругът ѝ бил депортиран няколко месеца преди това - един от около 2300 депортирани от Йордания през 2017 г. Там той работел в строителството и без неговите доходи Ум Уисам и петте им деца не можели да продължат да живеят там. Семейството е от Алепо, но цената на живота там ги принудила да се заселят в южния сирийски град Дараа.

"За съжаление, тук няма вода, няма електричество, няма работа. Положението ни е много тежко, кълна се в Бога", написа тя в Уотсап.

В същото време Марауи се радва, че си е у дома. Той седи зад бюрото в сервиза си за гуми близо до главния площад на Алепо "Садала Ал Джабири". Сега градът до голяма степен е спокоен, след като правителствените сили победиха бунтовниците там през декември 2016 г.

Като мнозина други Марауи предприел епично пътуване, за да отиде в безопасност в Европа. Той напуснал Сирия през януари 2016 г. От Турция се качил на една от препълнените надуваеми лодки на контрабандистите, за да стигне до гръцкия остров Лесбос - особено опасно пътуване, защото не знае да плува. Минал през Македония, Сърбия, Словения, Хърватия и Австрия, дълго пътувал с влак и ходил пеш през гори.

В Германия започнал да учи език и занаят. Германците осигурили храна, дрехи и заплащане, но "в града, където се установих, нямаше живот, имаше малко хора, изпитваш психологически натиск, потиснатост и е студено", каза той. Изкарал само няколко месеца и през юли се върнал.

13-годишният Адиб Аюб предприел пътуване по море до Гърция с чичо си през 2015 г. "Прецених, че вероятността за оцеляване в морето е по-голяма от тази за оцеляване в Алепо", каза баща му Фирас Аюб.

"Преди, и да ми предлагаха Европа, Америка и всички континенти на света, не бих напуснал страната си", каза Фирас, който е собственик на магазин за шоколадови изделия в центъра на Алепо. "Мисълта за напускане се появи, когато войната съсипа всичко. Може ли някой да остане и да живее в огнено кълбо? Където и да отидеш, все огън, снаряди и ракети."

Надеждата била, че след като синът се установи в Европа, ще бъде разрешено на неговите родителите и трима му братя и сестри да се присъединят към него. Но това така и не станало, затова след две години неговите родители му казали да се върне. През септември момчето пристигнало на летището в Дамаск, където било посрещнато от разплаканата си майка.

"Беше приключение", каза Адиб, седнал до нафтова печка една студена сутрин в апартамента на родителите си в западната част на Алепо.

Той ходил на училище в германския град Райнхайм и бил полузащитник в местния футболен отбор. Сега Адиб играе за футболния отбор "Итихад" в Алепо - един от водещите отбори в Сирия.

Казва, че не би се върнал в Европа, дори да има възможност.

"Това е нашата страна", каза той. "Ако отидем в друга страна, в Германия, хората там не са като нас."

По БТА

Още от Свят

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?