mediapool.bg Ти си това, което четеш

Има ли Борисов повод за газови фанфари?

Бойко Борисов беше словоохотлив и видимо доволен, докато обясняваше в сряда пред български и руски журналисти как на срещата с Владимир Путин е успял да договори завой на втората тръба на газопровода "Турски поток" към българската граница, за да може планираният газоразпределителен център край Варна да получава над 15 млрд. куб. м руски газ годишно.

От изявлението на руския президент се разбра, че той се е погрижил да съгласува завоя на тръбата с турския си колега и международен съюзник Реджеп Еродган ден преди да посрещне Борисов в Кремъл. По-късно българският премиер разясни пред придружаващите го журналисти, че това е постижение на добрата му дипломация и добри отношения с Ердоган.

Първоначалните планове на "Газпром" бяха втората тръба на "Турски поток" да стига до турско-гръцката граница. После дойде офертата от България за захранване на проектохъба край Варна. Интригата остана до последния момент. Дори миналата неделя, когато бе подписан протоколът между Турция и "Газпром" за сухопътния участък на "Турски поток" за доставки на руски газ към Европа, маршрутът така и не бе обявен.

Безкрайно много пазарни неизвестни

Така за Борисов дойде големият ден, в който да отчете големия удар с осигуряването на руски газ за приоритетния му хъб, което действително би подплатило икономически бъдещия бизнес модел на хъба.

Триумфът обаче почти веднага омаловажен от говорителя на Путин – Дмитрий Песков, който минути след края на брифинга обясни пред руски журналисти, че всъщност нещата не са толкова категорични, колкото ги представя българският премиер.

Това между другото се разбра и от изявленията на Путин и Борисов.

Българският премиер заяви на брифинга, че "Газпром" и Булгартрансгаз" тепърва ще търсят бизнес модела за транспортиране и търговия на въпросните над 15 млрд. куб. м. Преди срещата с Путин той поясни пред българските журналисти, че Русия иска просто да транзитира през България въпросните обеми газ. Това обаче противоречи на европейските регулации, които изискват всяко енергийно съоръжение през територията на Европейския съюз да предоставя поне половината си капацитет на независими търговци. Затова и Борисов изрично поставил пред Путин и шефа на "Газпром" Алексей Милер, който също участваше в разговора в Кремъл, условието половината от количествата по втория "Турски поток" да остават в хъба и България да търгува с тях. Предстои да се види дали "Газпром" ще се съгласи на това, но вероятно няма да има друг избор предвид наскоро сключеното споразумение с Брюксел за отхлабване на пазарната хватка на "Газпром" над Югоизточна Европа, за да избегне концернът многомилиардна глоба за нарушаване на правилата на конкуренцията.

Тежката дума отново е на Брюксел

Затова и Путин, и Борисов подчертаха, че всичко около втората тръба на "Турски поток" и хъба ще се съгласува изрично с Европейската комисия, за да не се повтаря ситуацията с "Южен поток". Този проект не бе приет от Брюксел, бе замразен от правителството на Пламен Орешарски и Москва се отказа от него, хвърляйки вината за това върху България, че била натисната от ЕК. Интересен момент от пресконференцията беше "разкаянието" на Борисов за влошените енергийни отношения (заради спирането на "Южен поток" и АЕЦ "Белене"), поемането на вината от негова страна за това и откровението: "Благодаря на г-н Путин, че не ми държи гарез (омраза, злоба към някого - бел. ред.). Но по-големият прощава".

Проектохъбът все още дори няма приключило предпроектно проучване, на чиято база да се прецени при какви условия е рентабилен, колко ще струва и как може да се изгради. Хъбът реално представлява по-скоро система за търговия с газ и управление на газовите потоци през газопроводите в региона, като дори не е задължително да става дума за физически пренос на газ. Чрез трансфери през различните точки за свързване на мрежите успешно вече се извършва виртуална търговия с газ, при което се пестят част от разходите за физическия пренос на суровината.

До края на 2018 г. е планираният срок, когато ще стане ясно ще се гради ли газоразпределителният център, но практиката сочи, че такъв тип проекти винаги се забавят.

Дори и всичко с втората тръба на "Турски поток" до хъба да се развие по идеалния вариант, пред българския проект стои още едно много важно условие, поставено от Брюксел, макар и неглижирано от Борисов. А то е хъбът да се захранва от три напълно различни източника на природен газ.

Два от поне трите изисквани източника за хъба са под условие

Към момента този хъб разчита само на два източника. Първият са един милиард кубични метра азерски газ, който от 2020 г. трябва да влиза у нас през Грузия, Турция и Гърция и интерконектора Комотини - Стара Загора, чийто строеж все още не е започнал. Другият източник е руският газ по бъдещия "Турски поток" и по сегашния Трансбалкански газопровод през Украйна, Румъния и България до Турция, Сърбия, Гърция и Македония.

Реализацията на първия маршрут може да се гарантира чрез 20-километров лупинг, който ще се открива идния месец и ще превърне сегашното отклонение на Трансбалканския газопровод към Турция от еднопосочна тръба в двупосочна и според експерти ще позволи преноса на тези 15 млрд. куб. м от "Турски поток". Чрез Трансбалканския газопровод през българска територия годишно преминават 13-14 млрд. куб. м при капацитет от 18-19 млрд. куб. м, за който от години София и Москва все се разбират да бъде достигнат, но това така и не се случва. Това трасе бе нарочено от Москва за прекратяване с цел изключване на Украйна от транзитни такси. Намерението на руснаците обаче няма как да се случи след изричното условия на германския канцлер Ангела Меркев към "Газпром" да запази това трасе като условие за изграждането на газопровода "Северен поток 2" по дъното на Балтийско море до Германия.

Путин коментира темата и по време на брифинга с Борисов, като каза, че част от украинския маршрут ще бъде запазен, но как и при какви условия ще зависи от бъдещи преговори с Киев. Украинците пък искат договарянето да стане с участието на Брюксел, за да могат да защитят по-надеждно интереса си.

Ето защо обявените от Борисов в сряда 34-35 млрд. куб. м руски газ, които ще влизат в хъба по тези две трасета, са под голямо условие.

Третият източник засега го няма

От любимата на Борисов карта на хъба обаче продължава реално да липсва третият източник на газ, изискван от ЕК. Все още в бъдеще време са обявените от години планове за участие на "Българския енергиен холдинг" в изграждането на терминал за регазификация на втечнен газ край гръцкия град Александруполис, откъдето може да се внася пак през българо-гърцката връзка количества суровина от САЩ, Катар и Египет. Акционерно участие в този проект може също да се разглежда като гарантирани доставки за хъба. Конкретни действия така и не са предприети, включително от гръцката държавна компания ДЕПА, която също трябва да има дял в терминала.

Какви количества реално могат да влизат от там, евентуално ще стане ясно на доста по-късен етап. Същото се отнася и за включване в хъба на суровина от местен добив на газ, който все още е в етап на проучване. Макар че френската компания "Тотал" обяви, че заедно с ОМВ и "Репсол" са открили нефт в дълбоките води на терена "Хан Аспарух" в българското Черно море, което предполага и наличие на газ, все още няма реална оценка на залежите. В много начален етап е и проучването на "Шел" в блока "Силистар", който вече се казва "Хан Кубрат".

Газовият хъб ще е невъзможен, ако няма кой да купува от него

Макар и за кратко, по време на брифинга си и Путин, и Борисов акцентираха върху пазара като водещ фактор за реализацията на всички газови проекти, отбелязвайки, че търсенето на суровината ще определи количествата за захранване на хъба и цените на газа. И това действително е така. Както е известно, дяволът е в детайлите и това се отнася в пълна степен за предстоящото договаряне на бизнес модел между "Газпром" и "Булгартрансгаз". Ако се приеме, че българският държавен газов оператор ще е основният акционер на хъба и привлече и други големи газови компании, преди да се тръгне въобще към вземане на инвестиционно решение за изграждането на тази търговска платформа, ще трябва да се проведе пазарен тест за интереса на търговците да ползват хъба.

Това е също толкова важно, както да се осигури суровина за захранването му.

Ето защо е доста рано за газови фанфари.

А намаляване на цените по дългосрочния договор?

Още повече, че въобще не стана ясно говорили ли са си Борисов и Путин по друга тема - по-належаща, по-осезаема за българската икономика при договаряне и по-реална за изпълнение – предоговаряне на договора за газовите доставки у нас след споразумението на "Газпром" и Брюксел концернът да предоставя вече на Югоизточна Европа конкурентни цени. Това е нещо, което би имало много по-бърз и положителен ефект за страната ни, но въобще не беше засегнато от Борисов по време на пресконференцията с Путин.

Още от Анализи и Коментари