Има ли икономическа логика в проекта чудо за "Марица Изток"?

В свое интервю за Mediapool г-н Йордан Янков, собственик на фирмата "Нуклеон Консултинг", представи проекта за трансформация на енергийния комплекс "Марица Изток" с няколко важни елемента:

- производство на метанол от "уловен СО2 от ТЕЦ"Марица Изток 2" + местно произведен водород (чрез микс от енергия от въглищните централи плюс зелена енергия от фотоволтаични централи);

- след 2028 – 2030 година на площадката на комплекса ще бъдат монтирани малки модулни реактори (ММР), които ще се използват за базови мощности и част от енергията им ще се използва за производство на водород;

- от произведения метанол ще се произвежда голяма гама от химически продукти, които ще се предлагат на международните пазари;

- изграждане на мощности за газификация на местни лигнитни въглища и получаването на синтетичен газ, чрез който да се замени природния газ в страната;

- запазване на броя на работните места в комплекса;

- проектът ще се реализира изцяло с частни инвестиции (чуждестранни + български);

- по оценка на г-н Янков такъв проект до момента не е реализиран в глобален мащаб;

- необходимите инвестиции за окончателната реализация на проекта са около 20 млрд. долара, като първоначално ще бъдат необходими инвестиции около 1 млрд. долара за пред инвестиционни проучвания и изграждане на пилотен проект.

Професионалният прочит на така представения проект поставя следните важни въпроси:

- в презентацията няма числа с изключение на числата за необходимите инвестиции;

- в презентацията няма анализи;

- защо няма изграден подобен проект в глобален мащаб?

Ще се опитам да представя няколко числа, които са определени на основата на физически закони, закона за съхранение на енергията и на детайлни анализи:

- цена на енергията (LCOE) от енергоблоковете на ТЕЦ "Марица Изток 2", за които има "улавяне" на СО2 – 113 евро за мегаватчас;

- цена на енергийния микс от 33% от фотоволтаици (с LCOE = 23 евро/MВтч) + 67% енергия от енергоблокове с улавяне на ТЕЦ2 – 83.2 евро/MВтч;

- цена на водорода - 116.5 евро/MВтч или 5.73 €/kg/H2 произведен на площадката на енергийния комплекс "Марица Изток" (ЕКМИ) към 2023 – 2024 година.

Глобалната търговия със зелен водород се развива изключително интензивно. Създадени са различни технологии за транспорт на водород, като: водородни танкери, нови водородни проводи по дъното на океаните и моретата, преустройство на съществуващи газопроводи за пренос на водород . Вследствие на това водород в близките две години ще може да бъде доставен до всеки значим потребител. При глобалната търговия със зелен водород няма възможност за създаване на глобални картелни структури (ОРЕС) и ще съществува реална конкуренция, тъй като всеки голям потребител ще може да си произвежда зелен водород.

Най-активни страни в производството и търговията със зелен водород са: Австралия, Испания, СА, Чили. Обявените прогнозни цени на зеления водород в някои от цитираните страни са под 2 €/ kgH2 – 40.6 €/MWh за 2023 година. Получаването на тази цена нa водорода (2 €/kgH2) е възможно, тъй като в тези страни са избрани райони, които са определени като най-слънчевите и най-ветровитите в света (Австралия – пустинята Пилбара, Чили – пустинята Атакама и т.н.). След 2024 година цената на произведения водород в тези региони ще започне да намалява и постепенно ще спадне под 1.5 €/ kgH2, в следствие подобряване показателите на електрилизьорите и повишаване ефективността на фотоволтаичните модулите и други. От представените резултати става видно, че цената на водорода, произведен в ЕКМИ през 2023-2024 година, се очаква да бъде около 2.8 пъти по-висока от цената на водорода, произведен от водещите глобални производители на зелен водород. Водородът е ценово определящ при производството на метанол. Това означава, че цената на метанола от "Марица Изток" ще бъде минимум 2.5 пъти по-висока, което означава неконкурентни цени на химическите продукти, планирани за производство там.

Зеленият амоняк, от който се нуждае българската химическа промишленост ("Неохим", "Агрополихим" и др.), произведен от водород с цена 5.73 €/ kg и технологията Haber-Bosch, и последващото му съхранение на площадката на ИКМИ за период от 4 месеца, ще има цена над 1000 €/ тон. Тази цена е абсолютно неконкурентна на цените за зеления амоняк на световния пазар.

Предвидената газификация на най-лошите лигнитни въглища в страните от ЕС (с най-ниско енергийно съдържание и най-високо съдържание на сяра) поставя следните въпроси с получаване на следните отговори:

- каква ще бъде цената в €/MWh на получения синтетичен газ при цена на квотите над 100 €/ тон СО2 ? Очаквана цена над 130 €/ MWh!

- Възможно ли е подобен проект да получи положителна оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС)?

Отговорът е НЕ! Поради това в страните от ЕС няма предвидени проекти за газификация на лигнитни въглища.

В представения проект от г-н Янков се предвижда изграждането на ММР в енергийния комплекс. До този момент няма официално публикувана цена на енергията (LCOE) от ММР. Трябва да се отчетат следните фактори, които се очаква да окажат влияние върху цената на енергията:

- по-ниска ефективност на ММР в сравнение с реакторите с мощност над 1GW, което означава, че за единица произведена енергия ще е необходимо повече гориво, а очакваното поскъпване на ядреното гориво ще увеличи допълнително цената на енергията;

- повишени изисквания към ядрената безопасност, тъй като тези реактори ще се монтират в зони около големи населени места и големи потребители на енергия;

- подобрена защита срещу терористични атаки;

- нерешени проблеми с отработеното ядрено гориво;

- инвестирани са в глобален мащаб до този момент десетки милиарди долари в изследователска и развойна дейност и инвестициите продължават да нарастват;

- като се отчете факта, че ММР се очаква да бъдат произвеждани в САЩ, ЕС, Китай и Русия, това означава, че ще бъдат необходими колосални инвестиции в глобален мащаб при изграждането на производствени мощности за всяка конструкция на ММР;

- По информация от ядрени специалисти, запознати в детайли с лицензионния статут на ММР, въпреки че в света се работи усилено, все още няма пазарни прототипи, готови за строителство. И в близките 5-6 години не се очаква лицензиране на конкретен проект, след което е необходимо време за практическото му тестване.

Като се отчетат горепосочените фактори, очаква се цената на енергията (LCOE) от ММР да бъде чувствително по-висока от "рекламираната цена" от привържениците на ММР.

Ако условно се приеме, че ММР ще бъдат на пазара (след като три пъти до този момент се отменя срока за пазарната им реализация) през 2030 година, ефективността на слънчевите панелите към 2030 г. се очаква да бъде над 30%, и да бъде възстановена веригата на доставки във фотоволтаичната индустрия, като производството ще се реализира от европейски фирми и ще се премахнат транспортните разходи от Китай.

При тези условия цената на енергията (LCOE) от големи соларни централи на площадката на МИ се очаква да бъде около 15 €/MWh. Това означава, че ММР ще трябва да работят в силно конкурентна среда от зелена енергия и е силно оптимистично възприетото становище от г-н Янков.

Заключение:

1. Така представения проект от г-н Йордан Янков няма икономическа логика и практическата му реализация не е възможна, тъй като всеки един потенциален инвеститор първо ще направи за себе си представените по горе анализи;

2. Поради това няма по света изграден подобен проект ;

3. Ако се разчита на този проект за запазване на МИ като енергиен център на страната и съхранение на работните места в енергийния комплекс, това няма да се случи и за съжаление комплексът ще последва съдбата на много български индустриални гиганти (МК Кремиковци, Плама Плевен, Химко Враца и др.);

4. Авторите на проекта би следвало първо да направят горепредставените "сметки".

В своето интервю г-н Йордан Янков заявява, че университетите са "видели" в проекта заплаха за съвместния проект на Техническия университет (ТУ) в София, Минно-геоложкия университет (МГУ) и Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). За да отговоря на това невярно твърдение, ще се върна около 60 години назад във времето, когато колектив от ТУ-София (тогава МЕИ – София) ръководен от проф. Никола Тодориев, разработи технология за изгаряне на нискокалорични въглища и на тази база беше изграден комплексът "Марица Изток". Той в продължение на повече от половин век осигуряваше на българските домакинства и на българската индустрия надеждно електроснабдяване с много ниски цени на енергията. Унесени в ежедневните проблеми, забравяме за "първопроходците" в комплекса. Смятам, че е необходимо да се изкаже признателност към създателите на тази технология и признателност към поколенията миньори, енергетици и ръководители в ЕКМИ.

Проф. Нанчо Нанчев от ТУ- София, преди повече от 70 години, постави началото на масовата електрификация на страната. Поколения инженери, възпитаници на ТУ-София и другите университети с електроенергийни специалности, изградиха съвременната електроенергийна система на страната и продължават успешно да се справят със предизвикателствата на времето в тази област.

Така че университетите, начело с ТУ-София, са били неразделна част от енергетиката на България и тяхното участие в намирането на решение за устойчив енергиен преход в страната и в частност на комплекса "Марица Изток" е съвсем естествено. Използвайки интердисциплинарните връзки, учените от трите университета (ТУ-София, МГУ и ХТМУ) успяха да създадат модел за устойчив енергиен преход в страната и в частност в МИ. При него със сумарни инвестиции от около 20 млрд. €, българската електроенергетика се декарбонизира, като се постигат референтните стойности, предписани от ЕК на емисиите на СО2 (под 550 кг/ СО2 след 2025 и под 350 кг/ СО2 след 2030). Цената на енергията от енергийния микс (LCOE) е под 60 €/MWh, страната става енергийно независима (с изключение на горивото за АЕЦ), има устойчив енергиен капацитет при екстремни метеорологични условия (януари 2017, 25-26.01.22) и броят на работните места в комплекса "Марица Изток" се запазва. Горепосочените твърдения са представени с конкретни числа, като зад всяко число стои детайлен анализ.

Проф. Христо Василев е член на Катедра "Електроснабдяване, електрообзавеждане и електротранспорт" в Техническия университет в София.

Проф. Христо Василев; Снимка: Личен архив