Има ли нужда от международно посредничество в Южна Сърбия?

Събитията в Южна Сърбия се развиват по един много добре познат "косовски сценарий". Белград предлага интеграция на умерените албанци във властта. Армията за освобождение на Прешево, Буяновац и Медведжа продължава да превзема позиции, а нейното политическо представителство настоява за международно посредничество при решаването на конфликта.
Ако преди три години кризата около Косово се задълбочи рязко след опитите на бившия югославски президент Милошевич да отхвърли на всяка цена възможността за интернационализация на сръбско-албанската криза, то сега - след като областта е под протектората на ООН - идеята за каквото и да е международно посредничество в която и да е зона на днешна или бивша Югославия вече далеч не изглежда като абстракция.

За разлика от Косово, където напрежението би било непредотвратимо без ангажирането на международни усилия, събитията в Южна Сърбия идват сякаш в доста по-различен контекст. Основната му особеност е, че те не са разгърнати върху идеологическа основа и нямат идеологическа перспектива на противопоставянето "антидемократичен режим в Белград" - "опит за защита на правата на албанците". Ако подобен сценарий получи всички възможни свои шансове в Косово, то сега в Южна Сърбия нещата изглеждат другояче.

Съветът за сигурност на ООН недвусмислено изрази подкрепа на Белград и заклейми действията на албанските партизани. Международната общност все повече и повече интегрира СРЮ, като ѝ позволява да се чувства напълно равноправен неин член. Дори темата за предоставянето на Милошевич за търсене на съдебна отговорност пред хагския Трибунал за военнопрестъпленията в бивша Югославия засега звучи по-скоро символично, отколкото като категорично изискване на Запада към Белград, от изпълнението на което да зависи наистина по-нататъшната подкрепа за СРЮ. Оттук по-скоро би могъл да се направи извод, че за разлика от Косово - когато светът отхвърли настояването на Милошевич този проблем да бъде възприеман като вътрешноюгославски и вътрешносръбски - сега кризата в Южна Сърбия задълго ще бъде оставена за решение в ръцете на управляващите в Белград.

Вероятно дотогава, докато не стане ясно, че не само Косово или който и да е отделен югославски проблем, а самата Югославия като федерална държава отдавна е ангажимент за международната общност. Въпросът не е в това дали идеята за международно посредничество отговаря на интересите най-вече на албанците, или не.
Въпросът е в това, че кризи от такъв характер в съвременния свят могат да намират решения само при помощта на демократичния ценностен инструментариум на международната общност. Първото ниво на прилагането е "международното посредничество". Активност, която не означава непременно "намеса" в нечии вътрешни работи, а може да бъде както конструктивна, така и интегрираща стъпка към една държава, заредена с множество междуетнически сблъсъци.