Има ли пилот в самолета?

Често задаваният напоследък въпрос ще бъде ли закрита Комисията по досиетата, бих редактирала така: ще бъде ли закрита държавата? Основанията за него са предостатъчни, защото начинът по който се упражнява властта сега категорично ни води към "ничията земя". Това предрече още през 2016 година Огнян Минчев. Днес "ничията земя" паралелно с политиката на двойното дъно превръща България в опасно политическо поле заредено с евразийски мини.

Поведението на правителството - опасно във външен план и безпомощно във вътрешен, ясно личи в един за някои не толкова значителен и отживял с времето си проблем. Уж решен във времето, но днес избухнал с нова сила. Играта с досиетата, която започна правителството на Р. Радев, всъщност е само върхът на айсберга. Лакмусът, който разкрива истинската същност, намеренията, пристрастията и геополитическата ориентация на управлението, което явно не знае какво да прави с огромната власт. И когато не знае какво да прави с нея, тя му тегне като воденичен камък на шията и го влече към дъното, а заедно с него и държавата, която му е вменено да управлява. Вдигнатият юмрук, подмамил навремето мнозина, днес показва истинската си физиономия - некомпетентност, непрофесионализъм, арогантност и остатъчен болшевизъм. Редките смислени изключения само доказват правилото.

Въпросът за неизживяното комунистическо минало, което влачим като мръсен шлейф, разбира се, не може да бъде винаги в центъра на политическия дебат. Сега в неговия контекст трябва да бъде въпросът за създаване на Институт за Национална памет, какъвто има във всички "братски" страни от бившия соцлагер. Но спекулациите с тази все още болезнено чувствителна за обществото тема не може и не трябва да бъдат отминати безнаказано.

Стана ясно, че битката за пренаписване на историята и намеренията за промяна на външно-политическата ориентация /извинявайте за клишето/ това правителство започна чрез битката за досиетата. През последните 18 години от съществуването на Комисията бяха направени седем опита през различни институции - Народното събрание, Конституционния съд, Омбудсмана и силно заинтересовани бивши агенти - Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов да бъде закрита. Нито един от тях не успя.

Днес поредният осми опит е в действие. Дали той ще успее не се наемам да предскажа. При една непрогнузируема власт, когато едната ръка не знае какво прави другата, всичко е възможно. А за това говорят голите факти в тяхната хронология.

1. На 24 юни т.г. неочаквано в преходите и заключителни разпоредби от проектозакона за Държавния бюджет се появи предложението да бъде закрита Комисията по досиетата. Така според управляващите бюджетният дефицит може да бъде намален с "огромната сума" от 2,8 мл. лв. колкото е годишният бюджет на Комисията. Идеята е на вицепремиера Иво Христов, отговарящ за "стратегическото развитие и политиката на държавата".

2. Неочаквано два дни по-късно друг вицепремиер - Гълъб Донев - публично опроверга колегата си Христов, заявявайки: не, няма да закриваме Комисията, само "ще намалим раздутия ѝ щат".

3. Неочаквано пак няколко дни по-късно настоящият председател на Комисията Пламен Тончев беше телепортиран обратно в ДАНС и Комисията де факто беше обезглавена.

4. И отново неочаквано преди дни гореспоменатият И. Христов излезе с нова идея – няма да закриваме Комисията, само ще улесним достъпа на гражданите до досиетата.

Това са фактите, всъщност нищо неочаквано. А сега - въпросите.

Възможно ли е двама вицепремиери, които, както пише в биографиите им, са с юридическо образование, да са юридически неграмотни? "Да" е категоричният отговор. Споменатите заместник министър-председатели със сигурност не са и чували за становище на КС, според което чрез закона за Държавния бюджет може да бъде отменен или променен единствено закон със сходна материя, какъвто специалният Закон за досиетата не е. А че за него те разбират за пръв път в хода на мръсната поръчка, е кристално ясно. Но и какво ги интересува, нали сега в тях са "и ножа и хляба".

Още по темата

Общественици призоваха правителството да се откаже от намерението за закриване на Комисията по досиетата

26 юни 2026 13:09

Изключително глупаватото и неубедително е "обяснението", че така спестяват 2,8 млн. евро, колкото е годишният бюджет на Комисията, потвърждава подозрението, че днес България е в ръцете на некадърници. Впрочем, на такава сума ли правителството оценява живота на българи, погубени от комунистическия режим? Министър председателят Радев в унисон с политиката си за баланс стои умишлено настрана от горещия картоф и гледа. Дали някой ще го извади вместо него. А за вицепремиерите остава репликата на техен колета от близкото минало: "Егати държавата, на която аз съм вицепремиер…" Още повече, когато става дума за овластено лице, отговарящо за "стратегическото развитие и политиката на държавата".

В тази "игра с публиката" Радев праща дясната си ръка И. Христов, с негово съгласие разбира се, който от 2016 година му шепне в ухото. Запознати твърдят, че с Копринков, му шепнат заедно, но за Копринков видими за публиката доказателства няма. Явно е по-умен и е решил да не се излага публично. Засега.

Освен че бърка с нечисти ръце в българската история, И. Христов цинично изръси лъжи, които досега никой не оспорва публично. Но аз затова съм тук. Припомням, че в ефира на БНТ, опровергавайки сам себе си, той обеща, че не само няма да бъде закрита Комисията, но и достъпът до архива на всеки гражданин ще бъде улеснен. Разбира се, Христов нито има представа от историческия масив документи - над 15 км, нито кракът му е стъпвал някога в архива на Комисията, поне за да се заинтересува какво е например политическото минало на баща му, нито е чувал за Европейската мрежа, в която Комисията членува и на която тя трябва да бъде домакин на тазгодишната среща. Но с познатата ехидна усмивка, продължи с познатите лъжи, които не могат да бъдат извинени дори с незнание. В опита да оправдае сътворената бъркотия пък накрая заяви, цитирам по памет, "… и край на техните лимузини и секретарки".

Разбира се, тези измислици могат да бъдат опровергани дори само ако се влезе в публичния регистър. Но тъй като Христов едва ли знае как се прави това, той концентрира енергията си в злепоставяне на собственото си управление, без дори да съзнава този факт. Въпреки че това писание няма образователен характер, ето за него и колегата му Донев с "раздутия щат" малко полезна информация.

От 102 бройки, Комисията сега работи с "раздут" щат от 51 човека - 22 обща и 29 специализирана /разбирай архив/ администрация. "Лимузините на Христов" са от 2008 година, за радост половината бракувани. Един единствен шофьор обслужва служебната поща, а "секретарките на Иво Христов" са плод на болното му въображение.

Съобразявайки се с двата закона - за Защита на личните данни и за Достъп до обществена информация, Комисията 18 години е давала облекчен достъп на всички до документите, а сега нови правила премахват някои дребни административни пречки. Колкото до трудоемкия и бавен процес на дигитализация предвид качеството на документите, който започна още през 2022 година, проблемът е липсата на пари. Въпреки това дигитализацията продължава.

Намерението пък на властимащите Комисията, за чиято дейност нямат хал хабер представа, да мине към Държавния архив крие най-малко две опасности. Опасности за хората. Едната е тя да бъде поставена под контрола на изпълнителната власт и с нея да се разпореждат както си искат. И втората, документите ѝ да потънат в огромния Държавен архив, а специфичните ѝ функции да бъдат размити. Или направо премахнати. А може би това е целта, скрита зад дребния шрифт на един законопроект. И нека тогава обясняват на хората, как са им улеснили достъпа до техните архиви, в които те четат съдбите си. Съдбите, скроени по мярката на ДС. А другите опасности, ще изплуват във времето.

Генералният въпрос какво се крие зад всичко това има прост отговор. Отново идва от фактите. "Чий е Крим?" стана емблема на това управление, голото рамо на т.нар. външна министърка - символ на провинциалната опасно объркана външна политика, а "кошницата с грижа" може да има място само в новия партньор на властта и неговите "магазини за хора". Че това правителство и огромна част от парламентарното му представителство са свързани с комунистическото минало и неговите служби, е без съмнение. Дори да пишем генерал Решетников на сметката на Корнелия Нинова , съветската червена линия маркира цялото присъствие на Радев в политическия пейзаж. От премахването на позорния паметник на съветската армия, стърчащ 75 години насред София, наречено от него "варварско разрушаване на паметниците и опит за заличаване на история", през прожектирането на Путин и руските знамена по време на предизборните му кампании, през участието на 27 агенти на службите в Инициативния комитет, издигнал го за втори мандат, до последната му идея за назначаване на позиции на щатни служители на ДС и срамната външна политика – всичко това тласка държавата в изолационна орбита.

Едно от нещата, с които ще бъде запомнено правителството на Румен Радев е, че то е първото от всички 38 правителства след това на Луканов, което още преди да изтекат заветните и лелеяни 100 дни на толеранс предизвика взрив от недоволства. За това също се изисква умение.

Днес премиерът е политическото слънце, около което се въртят всички дребни политически планети. Типичен политически хелиоцентризъм, мощна метафора за крайна централизация на властта, която в световната история не е довела до нищо добро.