Има ли в Русия "лицензирани" от властите ескадрони на смъртта?

Има ли в Русия "лицензирани" от властите ескадрони на смъртта?

По мнението на много руски интелектуалци убийството на Александър Литвиненко прочерта разделителната линия, отвъд която, няма съмнение – в Русия се случва нещо непоправимо страшно. Това становище споделя и авторът на актуалното разследване в "Новая газета" за държавно санкционираните убийства Игор Королков. Официалните лица ни казват, пише той, че държавата нямала никакво отношение към това убийство, но ние кой знае защо, не им вярваме.

Водещият журналист припомня как същите официални инстанции с негодувание убеждаваха света, че арестуваните сътрудници на руското посолство в Катар нямали нищо общо с убийството на бившия президент на Чечения Яндарбиев. След това обаче се оказа, че дипломатите са били заснети на видеокамери, докато залагат взривното устройство под колата на експрезидента.

Убийството на Литвиненко

според Игор Королков стана онази информационна капчица, която препълва чашата за мислещите руснаци и на тях им стават ясни неща, които ги карат да се чувстват сякаш са голи в открития космос. Те се наслагват като последни щрихи към досегашния им исторически опит, който включва в себе си знанието по чия заповед са убити руският политик Троцки, българският писател Марков и украинският националист Бандера, например.

Секретната инструкция, за която разказахме в първата част на това повествование, попада в ръцете на разследващия журналист Игор Королков пряко от човек, работещ с нея в най-вътрешния сектор на органите. Королков и други специалисти смятат, че инструкция всъщност разработва практическото приложение на по-висше правителствено постановление. Същата информация журналистът получава и от източника на документа. Според него, още в началото на 90-те години това постановление е било изготвено по поръчение на тогавашния вицепремиер Юри Скоков.

Някои от интересните пасажи на Инструкцията гласят: "В случай на крайна необходимост... може да се използва структурно подразделение на нелегалното разузнаване - спецназ... за неутрализацията или

физическото ликвидиране на ръководители

и на активни членове на терористки и разузнавателно-диверсионни групи... На физическо ликвидиране от дадените подразделения подлежат само лица с произнесена от руски съдебни органи смъртна присъда, а ако се касае за предотвратяването на тежки последствия, също така и на основание съществуващи закони на Руската Федерация...".

За по ефикасна маскировка на нелегалните сътрудници, Инструкцията предвижда "кратковременното им легендиране, а за повишаване на тяхната безопасност, за проникването им в престъпната среда .... в регионите и в центъра да се създават фиктивни войскови части с всички атрибути".

Всичко това противоречи, разбира се, на руската конституция, на всички принципи на правовата държава. Според статията в "Новая газета" се оказва, че в Русия е изградена на основата на спецслужбите цялостна система за извънсъдебна разправа. Игор Королков и редакцията са подходили критично към документалния материал. Търсят среща с тогавашния шеф на Главно управление за борба с организираната престъпност (ГУ БОП), героя на Русия, полковник Селиверстов, чийто подпис по думите на довереното им лице стоял под Инструкцията. Както разказва Королков, когато полковникът научил по телефона, че секретната инструкция е в ръцете на журналиста, той буквално изпаднал в шок. Отрекъл да е подписвал такъв документ, но по-късно заявил: "Човекът, който Ви е предал документа, е извършил държавно престъпление".

На уговорената лична среща полковникът не се появява, а изпраща човек, който се представя като

"сътрудник на компетентните органи"

и настойчиво убеждава Королков да не публикува Инструкцията, като в противен случай го заплашва със затвор за разгласяване на държавна тайна. Това и ред други обстоятелства убеждават "Новая газета" в автентичността на документа.

Един от най-силните раздели на статията в "Новая газета" се отнася до зловещо известния в Русия 45-ти въздушно-десантен полк, който е на подчинение на ГРУ. Това е полкът, военнослужещи от който през 1994 г. са под подозрение, че са извършили убийството на опозиционния журналист Дима Холодов. Королков изкарва на бял свят случаи, споменати тогава в хода на следствието, но напълно пренебрегнати от прокуратурата. Оказва се, че офицери от този полк са изпращани в Грузия, в Чечения и в Абхазия със задачата да ликвидират лица, които им посочва началството.

В Грузия, независима чужда държава, офицер от 45-ти полк безнаказано убива грузински пилот. Друг офицер залага магнитна мина под колата на тогавашния зам.-министър на финансите на Русия, който остава по чудо жив.

45-ти десантен полк е частта, която се прославя с най-зловещи деяния в Чечения и която арестува и малтретира работещата като репортер на фронта Ана Политковска.

Разследвайки на времето случая Дима Холодов, Игор Королков установява, че в полка има групировка, която е автономна, т.е. не се подчинява на командира на полка. Това изглежда абсурдно, но сега, след анализа на Инструкцията нещата си идват логически по местата. Тук става дума точно за т.н. "фиктивна войскова част с всички атрибути" от Инструкцията, подчинена пряко на началника на разузнаването на Десантни войски, смята Королков. Централното дълбоко секретно звено, което е координирало извънсъдебните разправи според статията в "Новая", е т.н. УРПО на ФСБ, т.е.

Управлението за разработка на престъпни организации.

Това е именно структурата, която бе разконспирирана през 1998 г., когато Александър Литвиненко заедно с други четирима офицери от ФСБ излезе на пресконференция в Москва и обвини своето началство в поръчкови убийства на неудобни политици и бизнесмени.

От петимата участници в легендарната пресконференция днес един е убит, другият е в затвора по фабрикувано обвинение, останалите се покаяха и струпаха всичко върху своите двама колеги.

След пресконференцията УРПО спешно е разформировано. Но големият въпрос остава: защо в Русия се създават резидентури, оперативно-бойни групи, псевдобанди и псевдовойскови части, добре финансирани ветерански съвети и фондове  на спецслужбите, защо се внедряват техни секретни агенти в частни и държавни структури?

Инструкцията обяснява замисъла – за защита на държавната сигурност. В действителност обаче органите за извънсъдебна разправа не се справят нито с престъпността, нито с корупцията. Те са се превърнали в средство за разправа с неудобни в областта на бизнеса и политиката, за отстраняване на лица, които са заплаха за високопоставени държавни служители защото знаят прекалено много за финансовите им афери, заключава "Новая".

Страшното е, че остава неизвестно на какво ниво се вземат решенията за ликвидирането на един или друг човек. По конституция само съдът може да се произнесе за вината на дадено лице. Но как стоят нещата при извънсъдебната държавна разправа?

Кой има правото да обрича на смърт?

Началникът на дирекция? На управление? На цялата служба? Разследването на Игор Королков засега не дава отговор на този въпрос. Ще сгрешим ли, ако предположим, че най-вероятно нивото на решаващия фактор зависи от значимостта на подлежащия на ликвидиране?

Вече не липсват коментари за разследването в други руски медии. Един от водещите правозащитници в Русия, лидерът на движението "За човешки права" Лев Пономарьов смята, че излизането на статията на Королков е събитие за руската преса. Според него у сътрудниците на спецслужбите днес има мотиви за провеждането на извънсъдебни разправи. Неговите собствени сведения потвърждават създаването на т.н. "ескадрони на смъртта".

Пред радио "Ехото на Москва" известният правозащитник и дългогодишен затворник от съветската епоха Валерия Новодворска, председател на партията "Демократичен съюз" допуска, че е възможно съществуването на структури за ликвидирането на неудобни лица. Според нея "в страна, която провежда контрареформация, която затъва в реакционност и се опитва да се върне към Съветския Съюз... жаждата за реставрация е много силна". Властта също, смята Новодворска, влияе на общественото съзнание в този дух.

По радио "Свобода" журналистът от Санкт Петербург Николай Андрушченко каза, че съществуването на подобна инструкция е закономерно. Властта в страната е в ръцете на

реваншисти от славното чекистко минало.

Това минало започва с известните политически убийства по съветско време и завършва сега с убийството на Литвиненко. Това че в органите на ФСБ съществуват подразделения, специализирани за убийства, бе оповестено на пресконференция пред цяла Русия именно от Литвиненко и неговата група, припомни Андрушченко. Фактът просто не може да бъде отречен.

Въпреки досегашното бездействие на прокуратурата и следствието по сигналите, съдържащи се в текста на "Новая", Игор Королков се обръща от страниците на вестника с призив към Генералната прокуратура, към Съвета на Федерацията и към президента на Русия да проведат разследване и установят, съществува ли секретно постановление на правителството, което да упълномощава спецслужбите да водят т.н. нетрадиционни методи за борба с престъпността. Вестникът настоява да се изясни съществуват ли и днес секретни подразделения, създадени съобразно това постановление и секретната Инструкция.

Нелегалните подразделения, завършва статията на "Новая газета", са се превърнали в един от основните лостове за управление на страната. Те разполагат с мощ, която представлява опасност както за цялото общество, така и за всеки отделен гражданин. В това число и за самия президент.

А защо не и за близката и далечна чужбина и за всекиго от нас, ще добавим ние.

Други материали от автора може да намерите на блоговете www.de-zorata.de и www.de-zorata.de/blog

Още по темата
Още от