Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Има начини да се противодейства на сценарий 3 лв. за бензин

Вместо това държавата стои в "блестяща изолация", казва Илиян Василев от Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион

79 коментара
Илиян Василев, сн. БГНЕС

Господин Василев, "Лукойл" изведнъж се загрижи заради "непосилните цени" на горивата и предложи да работи без печалба, както и други пъти преди това. Смятате ли, че предлаганите от компанията мерки могат да бъдат ефективни?

Както отбелязах преди месеци, по повод на дебата за шистовия газ, България има нужда от антикризисна енергийна и финансова политика при безпрецедентна негативна перспектива за цената на суровия нефт и на също толкова безпрецедентна глобална финансова криза. Бих оприличил това на ситуацията около Фукушима - докато очакваме земетресение, наближава цунами. След нефтеното ембарго от 1973 година няма друг случай на сравним мултипликаторен шоков ефект върху глобалната икономика и на толкова негативни очаквания. Искам да припомня, че не сме "ударили" дъното и "лошото"тепърва предстои пред вид на развоя на събитията около Иран и кризата в глобалните финанси, които стават все по непредсказуеми.

При тази рамка е напълно логично и закономерно компании като "Лукойл” да се притесняват за дългосрочните последствия върху пазара и потреблението от свърхвисоки цени на бензина и дизела. Те могат да трупат огромни печалби в добивните и търговските компании, благодарение на свърхвисоките цени на суровия нефт, но ако крайните потребители не издържат на ценовия натиск, ще загубят дългосрочно.

Да припомним, че свърхвисоките цени на "Газпром” и двете прекъсвания през зимния период доведоха до рязко активизиране на стремежа към диверсификация на източници, до инвестиции в местен добив и "бягство" от "Газпром”. Политиката на високи цени и отсъствието на контрол върху разходите в "Газпром” логично доведоха до повишаване на цените и в самата Русия. В резултат европейските продажби на газовия монопол паднаха, прогнозите към 2030 г. са за съкращаване на дела на европейския пазар под 15%. Цялата европейска политика се фокусира върху намаляване на външната зависимост от "Газпром”. Разбира се, Русия има и други играчи – независимите газови компании, които биха могли да запълнят празнините – но "Газпром” е много повече от търговска компания – той е стълб на властта в Кремъл.

Ако петролните компании не вземат мерки срещу безграничното поскъпване на бензина и дизела и само се обогатяват, могат да провокират подобно "бягство" от тях, свиване на потреблението, ускорен преход към алтернативни горива и възраждането на местния добив и проучване. Това ще заплаши дългосрочния бизнес както на добивните компании, на рафинериите, така и на дистрибуцията. Под "бягство" тук разбирам не само навлизането на електроавтомобилите, но и преход към автогаз, към алтернативни горива и горивни системи, към хибридни автомобили с по-малка консумация и т.н.

Докато „Газпром” няма проблеми да навлезе в нефтения бизнес в Русия и зад граница, руските нефтени компании имат огромни проблеми да развият равностоен газов елемент в бизнес структурата си. На нефтените компании, особено на търгуваните на международните борси, не може да им е безразлично дали няма да се превърнат в обект на постоянно обществено недоволство и недоверие, в това число и на натиск от страна на правителства и политическа класа. Така е в Русия, така е във всяка европейска страна, в САЩ и навсякъде по света.

Да, но вариантът с махане на биодобавката в дизела и намаляването на срока за съхранение на горивата вече бе прилаган миналата година без особен ефект. В същото време "Лукойл" отдавна твърди, че не работи на печалба, а при бензина дори губи и в този смисъл няма какво да жертва в името на потребителите. От друга страна приходите от акциз са основен стълб на бюджетното здраве. Къде виждате неизползвани ресурси и възможности?

Въпросът не е в стотинките, с които може да се намали цената на бензина или дизела от премахването на биодобавките и прехвърлянето на тежестта в "двора на екогоривните производители“, макар, че и стотинките са от значение за притиснати в ъгъла потребители. Това, което би трябвало да тревожи нефтените компании, е дългосрочното здраве на техните клиенти. По същия начин това би следвало да тревожи и МФ и НАП при прогнозиране на бюджтените приходи. При свито потребление на горива няма как да прогнозират високи приходи от акциз и ДДС от горивата.

В този смисъл и държавата трябва да извърви своят път, а не да застава в позиция на "блестяща изолация" и да наблюдава как приходите и се свиват. Тук "външните ограничения" от ЕК не могат да имат превес над заплахите пред националната сигурност. ЕС не е направен за да лишава правителствата от пространство за маневриране в условията на криза. За това си има процедура.

Най-големите резерви са в изграждането на цялостна стратегия за управление на енергийните баланси на страната и за реакция в условията на нестабилна пазарна конюнктура. От доста време говоря и пиша, че ако при висока енергийна интензивност българските индустриални потребители плащат по-високи цени на бензин, дизел и природен газ от своите конкуренти, няма как да продаваме повече навън и да печелим позиции на международните пазари. Ако изнасяме по-малко, ще имаме по-малко финансов ресурс за да се разплащаме за все по-скъпи енергийни суровини. Няма кого да виним освен себе си, ако сами не започнем да търсим пътища за отслабване на зависимостта от внос на нефт и газ, ако сами не потърсим решения у нас и зад граница и не се намесим в решаване на цялостното ни енергийно уравнение – самостоятелно или в коалиция със своите партньори и приятели.

Ако искаме да оцелеем и да бъдем конкурентни като нация от предприемачи, производители и потребители, трябва да инвестираме в и да управляваме своята енергийна сигурност, включително като насърчаваме български и чуждестранни фирми да проучват, добиват, търгуват, пренасят и дистрибутират нефт и газ. Крайно време е Комисията по защита на конкуренцията да заеме своето място и роля на основен антимонополен играч и гарант на пазарните баланси.

Предлагам в основата на стратегия 2020 да влезе един лесен за разбиране принцип - увеличението на брутния вътрешен продукт до 2020 г. да се постига без увеличение на енергийното потребление, както първично, така и крайно. Ние можем и трябва да замразим енергийното потребление на текущите равнища, в това число и като настроим данъчното облагане към въглеродния отпечатък на потребителите и провокираме тоталната енергийната спестовност, която е единствената краткосрочна защита срещу по-високи цени на енергийните стоки.

Така е, но привържениците на АЕЦ „Белене“ твърдят, че единствената защита срещу високите цени на нефта и природния газ е атомната енергетика?

АЕЦ "Белене“ е мислене от друг век – вместо да запушим тръбите, от които се източва нашия басейн с национално богатство, неговите радетели ни карат да влизаме в смъртоносен дълг и да пълниме басейна с вода от повече тръби. Пълна перверзия е да се отъждествява АЕЦ "Белене“ със символ на технологичната, да не говорим за националната ни гордост. Защото никой не си е дал труда да направи проучване за технологичен преливен ефект или въздействие на АЕЦ "Белене“ – какви точно системи, оборудване, защити, научни изследвания в това число фундаментални и приложни ще бъдат "произведени в България“ и ще създадат потенциалн за последващ технологичен износ в чужбина. Защото просто такъв няма или е абсолютно несъразмерен към дълг от 20 милиарда.

Партийните и групови пристрастия са толкова силни, че не виждат, че ядрената енергетика преживява криза в целия свят и технологичните лидери в света изобщо не залагат на нея. На практика няма нито един значителен технологичен пробив в ядрената енергетика през последните 20 години, въпреки огромните инвестиции. В Япония от 54 реактора остана да работи само един, Германия, Италия, Австрия, Гърция се отказаха от ядрена енергетика. Двете германски компании Е.оН и РВЕ се оттеглиха от ядрените проекти в Англия. В САЩ след десетилетия има дадени разрешения за няколко централи и то само защото предстои масово затваряне на стари блокове. Надеждата на световната ядрена енергетика - Китай , също не възнамерява да увеличава дела на ядрената си енергетика много над сегашните 7 процента, особено откакто се очертаха перспективите на реални запаси от шистов газ.

Трудно се спори с хора,  които омайват публиката с лозунги и с мантрата за евтин ток от бъдеща ядрена централа, след като няма параметри на цена на строителство, на твърди и независими пазарни прогнози (на които да вярват инвеститорите и банките) и договори за изкупуване, на твърди гаранции за завършване в срок и защита срещу оскъпяване и ескалация. Няма такова нещо като евтин ток от ядрена централа, защото текущата цена в нито една ядрена централа не отразява амортизацията на действителните разходи от началото на проектиране до извеждане от експлоатация и затварянето на блокове до последния разход свързан с преработката и съхраняването на ядрените отпадъци.

Днес се радваме на "евтиния ток“ от АЕЦ "Козлодуй“, защото отлагаме отговора на въпроса откъде ще вземем средства за затваряне на малките реактори, за съхраняване на преработеното ядрено гориво и ядрените отпадъци, когато изчерпаме местните възможности? Да не говорим доколко ядреният риск може да се покрие от застраховка от 100 милиона лева. На практика няма страна, която да е технологичен лидер и която да залага на ядрена енергетика. И докато спорим, нека всяка политическа партия или заинтересована група да бъде така добра да разпростира своите амбиции в рамките на собствените си възможности и ресурси. Ако искат да построят АЕЦ "Белене“, да бъдат така добри да съберат 20 милиарда, да заложат партийното и личното си имущество като гаранция и след това да ми предложат електрическия ток на цена, на която ми е изгодно да го купувам.

Какви други опасности виждате от високите цени на петрола?

На първо място, това е ударът върху реалния икономически растеж, защото при нашата отворена икономика и ниска добавена стойност цени от над 130 долара на барел ще блокират икономическото възстановяване. Не виждам основание за оптимистични прогнози за реален икономически растеж над 0.7 процент тази година. Изобщо всеки растеж би следвало да се смята за относителен успех.

При валутен борд и твърда връзка с еврото нямаме големи възможности да управляваме валутните си рискове.

В допълнение високите цени ще стимулират проинфлационните тенденции и спад в жизненото равнище и заетостта. Изтичането на национално богатство в посока богатите на нефт страни и компании ще отнеме ресурс за откриване на работни места и генериране на доходи. Най-лошото ще е да влезнем във взаимно усилващата се низходяща спирала на нисък и отрицателен растеж, инфлация и високи цени. Не е трудно да се прогнозира усилване на социалното напрежение и военни конфликти.

Не случайно енергийната сигурност е стълб на националната сигурност. Очаквам Координационния съвет по национална сигурност към президента в скоро време да се занимае с тези теми, защото само констатациите за тревожността на положението и отделни корпоративни инициативи няма да свършат работа.

Какво от стореното от другите не се прави у нас?

Извън наследения от социализма комплекс, че сме бедни откъм собствен нефт и газ, че от нас нищо не зависи, че сме обречени да плащаме високи цени - не виждам да се прилагат добрите глобални практики за изход или поне смекчаване на последствията от кризата. Не се насърчават достатъчно проучванията на нефт и газ, не търсим варианти за влизане на наши компании в ъпстрийм активи у нас и зад граница. Само осчетоводяме глобалните рискове като текущи и прогнозни загуби. Има голямо текучество на равнище министри, заместник министри и ръководителите на БЕХ, но основната причина за липсата на напредък в диверсификацията са компаниите под тях.

Не виждам обществена кампания, която да насърчава здравословно ходене или използване на велосипед, ползването на обществен транспорт, пестеливото разходване на бензин, дизел и газ - не само като караме по-малко и по-пестеливо своите автомобили, но като споделяме личния и инвестираме в публичния транспорт, като стимулираме покупката на по-ефективни и нискоразходни автомобили чрез схеми за държавна подкрепа и преференциално данъчно третиране.

Имаме стратегически резерв от нефт, но той не се използва за успокояване на пазара при свръхвисоки равнища на цената на суровия нефт. Ние не управляваме резерва си "стратегически" - за балансиране на макрорискове, а от дистанция и "на книга“ като държавна тайна. Цялата тази тема е "бяло петно“ в публичното корпоративно управление. И там сме в миналия век. Защо примерно да е по-добре да държим поне част от фискалния си резерв в евро или долари, а не в петрол или нефтени деривати, злато или други стратегически стоки. Ние пазим финансовото си равновесие при парадния вход на публичните финанси, а разрухата и бягството на стойност изтичат през задни врати, прозорци и комина вследствие на високи цени и неефективна енергийна политика.

Кога ще разберем, че суверенните книжа много често са по-рискова инвестиция от тази в стратегически стоки, които имат гарантирано търсене и възходящ тренд? При това под стратегически стоки трябва да се разбират и храните и продоволствията – зърнените храни, техническите култури, месо, мляко и т.н., в които България може да постигне истински поврат. Защо АЕЦ "Белене“ да бъде символ на национална технологична гордост, а не развитието на екоземеделие и екоживотновъдство? Тези, които не вярват, нека проверят тенденциите в ръста на международните пазари на агнешкото и телешкото месо. Изпреварват като цяло ръста на суровия петрол, а какъв по-добър хедж от това?

Нямаме политика, която да промени енергийната ни екстензивност, като забраним или силно ограничим вноса на стари и високоразходни автомобили от цяла Европа. Няма политика, която да насърчава прехода към електроавтомобили или към автомобили с ниско потребление на горива. Парламентът шумно "пасува" по темата за държавна подкрепа при покупката на електромобили преди няколко месеца сякаш сме страна от Персийския залив. Слава богу, че имаме вече местно производство на автомобили, но сме далеч от това пазарния дял на местните автомобили да бъде значителен, цените им да бъдат чувствително по-ниски и да бъде престижно да управляваш BG автомобил.

В света в момента "ври и кипи" от революции в сферата на новите енергийни източници, новите технологии при проучване, добив и на преработка. "Шел” обявиха миналата седмица проект за над 10 милиарда долара по технология GTL в САЩ, която преобразува природен, основно шистов, газ в дизел. Ние четем новини, но сами не произвеждаме новини в тази област – освен нескопосани забрани за проучване и търсене на изход от ситуацията. По-буйните викат "ура" или "долу", мнозинството наблюдава отстрани. Плащаме и 300, и 400, и 500, и 600 долара за 1000 кубическа метра природен газ. Ще платим и 3 и 4 лева бензин и дизел. Безропотно.

Къде в тази картина са нашите енергийни компании при решаването на жизнено важни предизвикателства пред енергийната ни сигурност?

БЕХ, "Булгаргаз”, НЕК, "Булгартрансгаз” - ключовите играчи в националния ни енергиен отбор,– не играят активна роля при решаване на енергийното уравнение на българските потребители. Няма ги в проучване и добив на нефт и газ, няма ги в иновациите и усвояването на новите технологии, няма ги в проекти укрепващи енергийната верига на добавена стойност. Готови сме с лека ръка да дадем над един милиард евро, за да съвладеем българския участък на „Южен поток”, а нямаме 100 милиона евро за да инвестираме в споделени проучвания и добив, съвместно с водещи международни комапнии.

Какво направихме с либийската си концесия за добив на нефт и защо не я поискаме обратно – след като беше отстъпена под натиск? Или да търсим нови подобни концесии в Близкия изток или Африка? Или да работим у дома и усвоим шелфа.

Във всички съседни страни и в Черно море вървят проучвания и добив на нефт и газ, ние сме пас и кълнем високите цени на петрола. БЕХ и неговите структури отсъстват от дебата. Да не би някой от техните ръководители да се изказал в полза на местния добив? Колчем някой се появи в България с интерес да проучва и добива, веднага го разпъваме на кръст. Вместо да променим концесионното законодателство, за да получаваме повече от подземните ни блага, да усилим регулациите и контрола, да управляваме рисковете и създадем новите български или регионални енергийни шампиони, ние се терзаем от съмнения за чужди конспирации и пъклени планове А забравяме, че имаме пълна свобода и простор за собствени независими решения...

Дори и да получим допълнително 200 милиона евро от транзитни такси в "Южен поток”, което е само една от възможните, при това оптимистични хипотези, те няма да бъдат достатъчни да компенсират дори пет процентно увеличение на цената на нефта. Вместо да се "надцакваме“ с румънците или другите ни съседи, всеки в търсенето на индивидуално спасение, можем да обединим усилия и участваме заедно при приватизацията на гръцките газови и енергийни активи активи и си осигурим сигурен и независим достъп до средиземноморските и до глобалните пазари.

Мога да продължа и с електроенергетиката - където със замах и за малко не решихме да похарчим 11 милиарда евро в нова генерираща мощност, но нямаме милиард за да намалим загубите и модернизираме преносната си мрежа. Или 500 милиона евро, за да гарантираме пряк излаз при продажбите си на излишната електрическа енергия към устойчивия и ценово висок италианския пазар, да укрепим лидерските си позиции в Западните Балкани и което е по-важно - да балансираме вътрешния пазар и омекотим ефекта на "зелената енергия" и допълнителния стрес върху енергийната система от вътрешна енергийна миграция - от парно на ток, от бензин на ток, от бензин на газ, от газ на ток и т.н. Зелената енергия към 2020 година ще е достигнала мрежов паритет и ще се конкурира с другите видове енергия, в това число и като базова мащност.

Колкото и да се съмняваме и търсим виновника в нефтените компании - няма как при скъп долар и 140 долара на барел, да плащаме по-малко от 3 лева дизела и да чакаме нови ценови рекорди. Нито "Лукойл”, нито ОМВ или "Шел”, "Ексън”, "Шеврон” и др. могат да заместят правителството в правенето на политика, националните енергийни компании в защитата на публичния интерес, а гражданите в управление на енергийното си потребление.

Можем и трябва да накараме всички, които работят на българския пазар да се конкурират, да бъдат прозрачни, в това число и като правят задължителен, регулярен и независим одит за трансферно ценообразуване. Това ще ни убеди, че цените по които влиза суровия петрол като вътрешно-фирмени разчети не са изкуствено завишени, а цените по които излизат дериватите занижени. 

Прекален разкош е да се хвърляме в спорове "кой крив - кой прав", макар, че винаги ще има място за още едно мнение и за стремеж към Истината. Време е за координирани усилия защото загубите са гарантирани за всички. И най-вече действия – защото в кризата можем да загубим историческо темпо, което следващите поколения да не могат да компенсират.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

79 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #79

    71 - Защо бензинът в българия ще стане 3 лв., а дизелът - 4 лв.? Zashtoto shte padne ot 10 lv do koito skoro shte stigne

  2. Анонимен
    #78

    международник :)

  3. Анонимен
    #77

    "Има начини да се противодейства на сценарий 3 лв. за бензин", Като стане 5 лв

  4. Анонимен
    #76

    peak oil

  5. Анонимен
    #75

    работил съм с него докато беше председател на Делойт и отговаряше за енергетика и природни ресурси. Много точен и рядко съчетание на международник, финансист, икономист, енергетик. Беше направил един доклад за Газпром - искаха го в цяла Централна и източна Европа. Но в БГ е така - никой не е пророк.

  6. Анонимен
    #74

    73 не говори глупости - не може да спре да се купува бензин и дизел, защото стоки и услуги трябва да се транспортират иначе ще останем гладни и икономиката ще спре. Очевидно ти самия не си в час по енергетика и затова мнението ти е лаишко.

  7. Анонимен
    #73

    Прекалено дълго интервю по енергетиката с човек, който не е специалист по енергетика. От 3 те начина за противодействие на високите цени за бензина най- ефикасен е "Да не се купува!"- къде ще си складират продукцията монополистите?

  8. Анонимен
    #72

    Не мога да разбера защо не се провежда информационна кампания за спестяване на горива, за алтернативно придвживане и т.н. За това не трябва Консултативен съвет при президента или друго "решение свише". Прости неща и бързо дават ефект

  9. Анонимен
    #71

    Защо бензинът в българия ще стане 3 лв., а дизелът - 4 лв.? Ето защо:
    На 13.10.1999 г. Иван Йорданов Костов, заедно с Евгени Бакърджиев, Вилхелм Краус, Красимир Ангарски, Левон Хампарцумян и съучастниците им Александър Томов, Кръстьо Петков, Любомир Павлов, Емил Кюлев и Славчо Христов извършиха едно от най-големите национални предателства в съвременната история на България като подариха на руската нефтена компания “Лукойл” 58% от акциите на българската рафинерия в Бургас “Нефтохим”.
    Рафинерията

  10. Анонимен
    #70

    66 пи ли си лекарствата. Още веднъж прочети статията и намери тезите на КГБ?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.