Има опасност съдебната зала да се превърне в трети тур на кметските избори

Г-н Кръстев, какви според Вас ще са политическите последствия от решението на съда да отстрани временно Стефан Софиянски от кметския пост, което е без прецедент до момента?

Всяко подобно действие има два типа последствия - "търсени" и "странични". В момента медиите са фокусирани да открият "търсените" последствия от създалата се ситуация. Анализаторите са се превърнали в колективен Шерлок Холмс и всеки в зависимост от политическата си лупа открива върху "дело Софиянски" различни отпечатъци - "Софийски имоти", ДПС, БСП, НДСВ, Костов и т.н Кои от тези отпечатъци са истинските е трудно да се прецени, но фиксацията върху въпроса: кой стои зад удара срещу Софиянски, ни пречи да видим страничните ефекти от случилото се, а те могат да се окажат със стратегическо значение за цялата ни политическа система.

Свидетели сме на опасен прецедент на ревизиране на изборни резултати през решение на съда. Подчертавам на съдебно решение, а не на присъда, която доказва виновността на столичния кмет. Опасността идва от това, че този прецедент може да вдъхнови всички, които не са доволни от съществуващото статукво, да се опитат да отстранят политическите си опоненти не на избори, а в съдебната зала. Ефектът от случилото се може да се разрази като в прочутия стих на Гео Милев "Софиянски бе пръв след него Стара и Нова Загора". Не е трудно да се предположи, че всеки от преизбраните кметове може да стане обект на разследване сходно с това на Софиянски. Как би изглеждала ситуацията, ако двайсет или повече пряко избрани кмета са отстранени в интерес на следствието?

Не трябва да се подценява факта, че местната власт се ползва с най-голяма обществена подкрепа от изборните институции, а и хората не биха подкрепили ревизия на мажоритарния им вот дори когато имат не еднозначно отношение към избраните кметове.

Вторият ефект от отстраняването на Софиянски е опасността от появата на много силен консервативен рефлекс в общинските съвети и кметовете, които ще избягват рисковани решения, за да не бъдат обвинени. Подобно поведение пряко накърнява интересите на гражданите. Предстои да разберем дали общината е защитила обществения интерес при договора си с израелската фирма. Но едно е ясно: общественият интерес нямаше да бъде защитен, ако в центъра на София продължаваше да стои една руина.

Всеки кмет взима някои спорни решения. Ако кметове започнат да изхождат от презумпцията за най-безопасното решение и сведат до нула риска, който са готови да поемат за развитие на общините си, те ще предпочитат поведение, което ще изглежда по-лесно защитимо пред разследващите органи, но от което в никакъв случай няма да спечелят хората, живеещи в тези общини. Задължение на съдебната система е да наказва злоупотреби с обществен интерес, но не бива да се стига до другата крайност - криминализиране на всеки поет риск. При нас махалото непрекъснато се движи от едната крайност в другата.

Имахме подобен проблем с банковата система в България. В резултат на криминалното поведение на голяма част от банкерите, довела до финансовия колапс от 1996-97 година, се стигна до изключителна криминализация на кредитирането. Това беше един от мотивите на банките да не отпускат кредити, за да не бъдат обвинявани за "лоши кредити", което не беше добре за икономиката.

Третият ефект от "казуса" Софиянски е свързан с отражението му върху доверието в държавните институции. Нека не са самозалъгваме: каквото и да беше решението на съда, то щеше да бъде определено като политическо. Общественото мнение, от една страна, иска прокуратурата и следствието да разследват тези, които сега са на власт, а не само падналите от власт. Но в същото време обществото не иска съдът да се превръща в трети тур на кметските избори. Ако мнозинството от хората са с впечатление, че атаката срещу Софиянски е политически поръчка, това допълнително ще подкопае доверието в съдебната система и волята ѝ да бъда независима и справедлива. Не искам дори да си представям какъв би бил ефектът върху съдебната система, ако се стигне да нови избори и разследваният Софиянски ги спечели. Обществото иска от прокуратурата и съда да бъдат защитник на обществения интерес срещу злоупотреби на политическия елит. Обществото, обаче, никога не би толерирало съдебна система, която е инструмент за разправа на една част от политическия елит срещу друга част от политическия елит.

Какви гаранции за независимост може да даде съдът на обществото , как да гарантира, че няма манипулационни схеми от страна на съдебната система върху политическия процес?

Съдът много трудно може да даде подобни гаранции. Както и много трудно някой може да докаже съмненията си, че съдът изпълнява политическа поръчка. Обществените настроения не винаги се базират на фактите. Много често те се формират от слухове, медийни внушения и на интуиция. И затова всички дължим на съдебната система максимална добронамереност.

Възможно е срокът на разследване да се проточи във времето. Какво ще последва от такова забавяне и как ще повлияе на политическите процеси?

В интерес на съда е развитието на това разследване да бъде в максимално кратки срокове. Сделката с халите не е сключена вчера. През тези шест години е можело да се направят много неща.

Ако съдът се опита да проточи отстраняването за повече от три месеца, без да се вземе решение по същество, това ще засили усещането (справедливо или не), че в решението на съда има повече политика, отколкото хората искат да видят. В момента противопоставянето не е между тези, които подкрепят Софиянски, и тези, които са срещу него. Противопоставянето е между тезата, че кой управлява се решава на избори, и тезата, че дори при липса на осъдителна присъда съдебната власт има право да отговаря на въпроси, на които нормално отговарят избирателите.

Не се чувствам компетентен да се произнасям по същността на решението - дали съдът е прав или не, дали има основание за една или друга присъда. Но ако бъде създадено натрапчиво подозрение, че съдът е инструмент за решаване на вътрешнополитически спорове на партии и/или икономически интереси, големият губещ ще бъде съдебната система като цяло.

Как трябва да действа съдът, за да не се възприеме решението му като политическа атака?

Никой естествено не може да каже на прокуратурата и следствието колко дълго да разследва, нито как да го направи. Но за никой не е безразлично дали в резултат на делото"Софиянски" доверието към съдебната система ще се увеличи или ще намалее.

Каква стратегия могат да предприемат от тук насетне политическите субекти?

Предполагам, че в рамките на политическия елит малцина са тези, които искрено скърбят за случилото се със Стефан Софиянски. Но навярно мнозина изпитват смесени чувства и си задават въпроса кой е следващият Софиянски. Много трудно е да се прогнозира кое от тези две силни чувства ще надделее и у кого. Във филма "Кръстникът" ключовата реплика е "нищо лично". В българската политика всичко е лично.

Споделяне

Още от България