Има опасност страната да стане заложник на някой твърде голям бизнесмен

"Lafka" е като сладкарница "Неделя" – франчайз, казва Татяна Буруджиева, депутат от Коалиция за България

Татяна Буруджиева. Сн. БГНЕС

Наличието на хора, които имат твърде широк профил на бизнеса и са във всяка една сфера, не е особено добре за България. Има опасност страната да стане заложник на някой твърде голям. Рискът е да бъде смачкан средният предприемач. Но в случая с инвазията на "Lafka" такава опасност няма, защото "Lafka" е като сладкарници "Неделя" – франчайз.

Там, където има повод нещо да се доказва и да се разследва, трябва да се направи, твърди депутатът в отговор на въпрос за връзките между Делян Пеевски и Цветан Василев.

Госпожо Буруджиева, след като правната комисия отхвърли предложението за референдум по изборните правила, президентът обвини БСП и ДПС, че обслужват задкулисието. Очевидно противоречията, започнали през юни м.г., когато Росен Плевнелиев сне доверието си от правителството след назначението на Пеевски, се задълбочават още повече. Защо според вас се получи така?

Аз не знам защо се получи. В крайна сметка ходът бе на президента. Той реши, че ще снеме доверие от нещо, на което не е давал доверие. По този начин президентската институция бе въвлечена в защита на част от интересите на българското общество, което на мен не ми се струва много редно. Но той е българският президент и решава как да се държи. Мисля, че Народното събрание (НС) успява да запази дистанция и не е въвлечено в битка срещу президента, независимо от различните гласове, които се чуват.

Проблемът с референдума е следният: ние винаги бихме подкрепили провеждането на допитване до хората, подкрепяме и това. Според мен, обаче, е много важно да имаш представа и усещане за времето, в което трябва да предлагаш такива сериозни политически ходове. Вкарването на референдума в предизборната кампания за европейските избори едва ли е най-доброто време за дебат по изборното законодателство.

Дебатът какво да бъде изборното законодателство започна през месец май миналата година. Президентът имаше много възможности оттогава досега да поиска референдум. Нека не забравяме, че той не възрази и срещу кодекса на Искра Фидосова. Но – така е преценил, негова работа е това. Въпросът е, че той наистина имаше осем месеца да инициира референдум. Възразявам обаче на опита предложението за референдум да тръгва като дебат в предизборната кампания, в която партиите трябва да сблъскат гледните си точки за мястото на страната ни в Европа и бъдещето на ЕС.

Сред управляващите, обаче имаше и брожение по самите въпроси.

Съгласявам се с онази част от колегите и анализаторите, които твърдят, че дори на трите въпроса - за електронно, мажоритарно и задължително гласуване, да се получи отговор категорично "да", не се променя нищо с този референдум.

На въпроса дали да има мажоритарна система на избори в България, дори отговорът да е положителен, стигаме до поредица питания – как да се избират тези мажоритарни, в колко района, на колко стъпки, как да се направи реформата и прочие. Това е дебат, които и ние искаме да проведем, защото самите ние започнахме този разговор – искахме обикновеното НС да се избира като Великото народно събрание – т.е. половината депутати да са мажоритарни. Не успяхме, обаче да убедим това да влезе в този Изборен кодекс, но през референдума на Плевнелиев няма да се случи нищо, освен да се започне този разговор.

Когато започна обсъждането на сегашния кодекс, всички възможни комисии на Мая Манолова, всички граждани и партии твърдяха, че искат мажоритарен елемент. Кого не успяхте да убедите - себе си, коалиционния ви партньор?

Опитахме се да говорим с всички групи в НС – всеки има своя идея за мажоритарност, за съжаление. Може ние да не сме се справили добре, но този дебат трябва да бъде много сериозен и да бъде с достатъчно аргументи.

Смятам, че един референдум на тази тема е добра стъпка в правилната посока. Но се изисква задълбочена дискусия.

В този парламент за пръв път се чуват толкова остри обвинения в задкулисни договорки. Откакто НС избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС, досега вие не сте успели да убедите обществото, че решенията се вземат прозрачно. А всъщност с обещания за прозрачност дойдохте на власт.

Няма да припомням старата теза на Гьобелс, че една лъжа, повторена 100 пъти, става истина. Но тогава, когато всички опоненти, вместо да вадят конкретни аргументи, за всяко нещо, което казват, споменават думата задкулисие и правят това задкулисие, ме кара да бъда внимателна, тъй като това е в арсенала на определени пропагандни техники. Това е пропаганда. Каквото и да се опитваш да обясняваш, етикетът си стои.

Ако си спомняте управлението на Тройната коалиция, което бе с ясно коалиционно споразумение 3 – 5 – 8, медиите бяха пълни с някакви тайни срещи между тримата лидери и някакви решения. Т.е. внушенията не са нова техника. Ами управлението на Костов – беше същото, пишеше се непрестанно, че едни кръгове се срещат в едни ресторанти, в кои ресторанти и тн. Идеята за задкулисието не е нова като атака към управляващите. Сега ѝ се предава нова форма заради липсата на коалиционно споразумение. Някак не можем да обясним, че всъщност коалиционното споразумение е програмата на правителството. Естествено, че се получават спорове между партиите, които подкрепят правителството, когато става дума за решения, които са засегнати в рамките на програмите на двете партии. Това обаче е нормално като няма коалиционно споразумение.

Защо не направихте коалиционно споразумение?

Думата "коалиция" също се е превърнала в неприятен етикет в българската политика, също като "задкулисие". Всяко обяснение, че кабинетът е коалиционен, щеше да му снижи възможностите да работи. Решението ни за програмен кабинет беше сравнително правилно от тази гледна точка. Да, трудно се работи. Но в България трябва да се научим да работим по не толкова ясни договорки и мнозинства, каквито е имало до момента. Когато се работи с не толкова ясно мнозинство, всеки трябва да си защитава позицията – някой ще успее, някой не.

Зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов твърди, че ДПС са прескочили някои граници в изискванията си за постове, същото каза преди това Антон Кутев. ДПС пък по повод Изборния кодекс предупреди да не ги използвате като "салфетка". Липсата на коалиционно споразумение не води ли именно до тази нестабилност? Георги Първанов твърди, че "има пробив в парламентарния тил на кабинета".

Първанов е в правото си да прави своите заключения. В крайна сметка той има голям политически опит, но друг, не в публично договаряне. Иначе е видно, че много от нещата стават в пленарна зала. Всички договорки се случват всяка седмица във формат – правителството и двамата лидери на БСП и ДПС, или представители на тези партии. За всяка крачка трябва да се търси съгласие. Не винаги се постига такова и тогава арбитри стават другите партии в НС.

И понеже България ще се управлява занапред от нестабилни мнозинства, този парламент има задачата да се научи на договоряне. На договарянето в зала, а не някъде там, между някакви лидери и после те да спускат на групите как да гласуват.

В случая с Делян Пеевски обаче, лидерът на БСП Станишев и премиерът Пламен Орешарски са казали пред парламентарната група на левицата, че ако Пеевски не бъде избран за шеф на ДАНС кабинетът ще падне. Как се връзва това с договарянето в пленарна зала?

Да, така е, но на тях също им се наложи да обяснят съображенията си пред парламентарната група. Да изложат тези аргументи и после да се гласува решение. Няма договорка априори и после да се спуска.

При заплахата, че пада правителството, не е ли това договорка априори?

И въпреки всичко групата си изрази всички аргументи срещу това и срещу назначението. Хората ясно показаха своята позиция. Това е част от начина да се вземат политически решения. Не винаги можеш да си мнозинство, за да наложиш своето решение, но е много важно да имаш възможността да кажеш за какво става дума.

Станишев призна, че Пеевски е част от задкулисието и медиите му са част от кръга на КТБ и Цветан Василев. В парламента не последва нищо, обаче. Направи се комисия, която да разнищи случая "Бисеров" и имало ли е срещи между Бойко Борисов и Бисер Миланов -Петното, но с фигурата на Пеевски не се занимахте под никаква форма. Защо?

Първо искам да възразя, че не се направи нищо. В политиката е важно като отчетеш, че нещо е грешка, да го поправиш. Ние го сторихме. Протестите бяха много важни от гледна точка на динамиката на действията в парламента.

Колкото до това дали е направено нещо или не като комисия – има прокуратура и смятам, че нейна е отговорността да се самосезира или да бъде сезирана от тези, които водят разследвания, тези, които постоянно говорят за тези връзки.

Впрочем, в политологията отдавна има изследователско поле, което доказва, че характерът на една демокрация може да се проследи в медиите, функционирането на институциите и изборните правила.

Наличието на хора, които имат твърде широк профил на бизнеса и са във всяка една сфера, не е особено добре за страна като България. Има опасност страната да стане заложник на някой твърде голям, тъй като ние самите не сме толкова големи като страна. Рискът е да бъде смачкан средният предприемач. В този смисъл – там, където има повод нещо да се доказва и да се разследва, трябва да се направи. Това е добре за страната.

Казахте "появата на някой много голям, който нахлува във всички сфери" – това бе в отговор на въпрос за Пеевски и Цветан Василев.

Това е от 24 години насам. Винаги се дава възможност на един да стане "много голям".

Кои са хората, станали големи през годините?

Черепа, например. Друг много голям – Домусчиев. Но, принципно няма лошо да си голям. Това е проблем в България – започне ли някой да развива голям бизнес, този човек априори става лош. Това мислене трябва да го изкореним, защото без голям бизнес няма как да се спаси икономиката на една държава. Гърците и до ден днешен се възмущават колко е лош Онасис, но той е издърпал икономиката им напред.

За да има спокойствие в обществото, обаче, трябва да се знае, че големите бизнесмени не са станали големи през държавата. В този смисъл г-н Прокопиев е голям, г-н Плевнелиев е бил голям.

Прокопиев, който намесихте, и Цветан Василев, станали ли са големи, ако ползваме тази терминология, благодарение на държавата?

Да. На всички бизнесът им е през държавата. Проблемът е, че не можем да развием достатъчно голяма икономика. Държавата години наред ще продължи да бъде източник на свежи пари – през европейските програми, например. В този смисъл опасението, че едни ще се появяват и ще стават големи, а други ще залязват, е валидно, защото ние нямаме източник на толкова големи пари. Нямаме частна икономическа сфера, която да ражда толкова пари. Лечението на това е силна икономика. Колкото по-силна икономика и бизнес изгради една държава, толкова повече ограничава възможността за икономиката тип "държавна хранилка".

Как се задвижва силна икономика и при положение, че в Разград например, който е вашият избирателен район, навлиза "Lafka" и малките търговци изчезват?

В Разград има "Lafka", но е на принципа на франчайзинга. Както е сладкарница "Неделя" – навсякъде има сладкарница "Неделя", но тя не е собственост на собствениците на "Неделя"... Те зареждат, разбира се с определени стоки, но това е част от пазара. Т.е. малкият и среден бизнес продължава да се развива.

Преди изборите миналата година БСП лансираха две тези - за свободни медии и свободна съдебна власт, която да не се държи в политическа зависимост. По тези теми не се прави нищо и защо? Отчели ли сте и факта, че медиите на Пеевски, които бяха склонни да величаят Борисов и ГЕРБ докато бяха на власт, сега правят същото и с вас?

Фондация "Медийна демокрация" бе направила изследване, което показваше, че до средата на 2009 г. (изборите и идването на власт на ГЕРБ-бел.ред.) има едно поведение на медиите, от средата на същата година курсът е напълно различен. Няма новост в това, че част от медиите са решили, че ще се отнасят към властта по друг начин.

По-важното е обаче да се направят такива промени, които да създадат в медиите реална конкурентна среда. В момента в медиите най-големият рекламодател е държавата с европейските програми. Когато парите на медиите минават през държавата, се създава възможност за политически натиск.

Вече имахме разговор със СЕМ и в най-скоро време ще направим разговор с тях и с медии за необходимостта от законодателни промени и какви да бъдат те.

Трябва да дадем гаранции на хората, че собствениците на медиите са достатъчно ясни. И също така съм привърженик на тезата, че трябва да е ясно физическото лице, което стои зад дадена медия, а не офшорка, регистрирана някъде си.

Висшият съдебен съвет продължава да прави политически услуги, съдът не изглежда съвсем независим, това се констатира и от евродокладите. Промени ще има ли в този сектор?

Да, за съжаление това е така. Оказва се, че съдебната система не е освободена от политическо влияние. Народното събрание и БСП сме в абсолютен дълг на обществото. Аз не съм специалист по тази сфера, но ми се иска колегите специалисти, да ни кажат какви стъпки да предприемем, за да можем наистина да помръднем.

Николай Бареков се похвали, че мнозинството в парламента вече не зависи от "Атака", а от него. По-комфортно ли се чувствате зависими от Бареков, а не от Сидеров?

Нищо не зависи от г-н Бареков, независимо от радостта му, че има трима народни представители и възможността те да пускат пропуски за парламента на негови съпартийци и те да дават пресконференции в НС. Достатъчно ясно стана, мисля, че мнозинството зависи от парламентарните сили в НС. Виждаме напоследък демонстрации от ГЕРБ, че мнозинството зависи от тяхната регистрация. А и в последните месеци кворумът зависи от ГЕРБ.

Повечето анализатори твърдят, че Бареков ще бъде ваша патерица и на ДПС в следващия парламент. Как ще си взаимодействате?

Не знам дали ще е наша патерица, защото г-н Борисов говореше преди дни, че г-н Росен Петров ще бъде следващия вътрешен министър. Няма кой друг да го избере Росен Петров за министър на вътрешните работи освен ГЕРБ, ние няма как да подкрепим такава номинация, ако "България без цензура" влезе в следващия парламент.

Впрочем, тук искам да кажа, че разделението в политиката у нас се прави от ГЕРБ. И докато десните партии не го проумеят, няма как да получат достатъчно автентичност. ГЕРБ не са демократична партия, те не управляват демократично и нямат идея какво означава демократична институция. Те продължават да го доказват ежечасно, не че са лоши хората, но те не разбират демокрацията като "а и б". Това го казвам в смисъла на патериците. И десните трябва да разберат, че не е добре да са патерица на ГЕРБ. В този смисъл единственото, което ме радва е, че БСП на никого не е патерица.

Обвиняват ви, че сте патерица на ДПС?

Много често единични, конкретни случаи се възприемат емоционално. В крайна сметка аз съм депутат от регион, в който тази тема е чувствителна. Избирателите се вълнуват кой точно управлява държавата и какви са ни отношенията с ДПС. Ако човек погледне по-безпристрастно, няма как да се каже, че ние сме патерица на ДПС.

Вие задавате ли си въпроса откъде се финансира Бареков, той твърди, че средствата му са лични?

Да, задавам си го. И твърдението му, че той лично дава пари, не е реалистично. Именно това е важно да бъде разбрано. Те вече са партия, Сметната палата трябва да ги провери. Това, което знам е, че г-н Бареков твърде често пътува към Варна. И тези му пътувания са твърде непублични. Не знам дали там си почива от тежката кампания, която води. Поне от три страни е чуденето чий проект е Бареков.

Иначе партията на Берков ми прилича като тази на Яне Янев – същата безумна звезда, всички го коментираха, да – влезе в НС, и да – видяхме какво се случи. Този тип явления имат ясна съдба.

Продължавате ли да поддържате тезата, че ако БСП и ДПС общо не съберат повече гласове от останалите на евроизборите, може да се мисли да предсрочни избори за НС?

Точно така, ако нямаме мнозинство, ще значи, че не събираме достатъчна подкрепа. Това ще постави въпроса дали и кога да бъдат предсрочните избори.

Споделяне
Още от Интервюта

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?