Одит на министерствата сочи:

Има риск ведомствата да не се съберат в бюджетите си

Ще се режат обществени поръчки, за които няма договори и може да се мине без тях

Зам.-министърът на финансите Теменужка Петкова. Сн. БГНЕС

Разходите на ведомствата и обществените поръчки създават риск за бюджета. Това обяви във вторник зам.-министърът на финансите Теменужка Петкова, дългогодишен служител в Министерството на финансите, която е оглавявала и държавната финансова инспекция.

Тя обясни какво са показали резултатите от одита на изпълнението на бюджета на министерствата, извършен между 14 и 27 август.

Прегледът на изпълнението на бюджета на ведомствата се наложи, след като се разгоря дискусията още в края на управлението на предишното правителство, че ще се наложи актуализация на бюджета наесен заради слабата приходна част и наложителността на някои разходи, за които няма предвиден бюджетен ресурс.

Така например в последните дни на 42-то Народно събрание бе актуализиран бюджетът на здравната каса, като първостепенните разпоредители с бюджетни средства бяха задължение да свият разходите си, така че общото свиване на бюджетите им стана 10%.

Приходите на министерствата и на Министерския съвет към 31 юли се изпълняват спрямо уточнения план за приходите.

Изоставане има само в Министерството на земеделието и храните, където изпълнението е в размер на 45%. В Министерството на образованието и науката са събрани само 14 процента от планираните и в Министерството на околната среда и водите - 31 процента от заложените в годишния план, обясни Петкова.

Според нея и бюджетните разходи се движат по заложения план. Изключение правят Министерството на регионалното развитие, където вече са изхарчени 78 процента от заложените в бюджета, Министерският съвет, който е изхарчил 72 процента от заложените в бюджета, и външното министерство с изразходвани 67 процента от бюджета.

При тези ведомства има риск от неизпълнение на въведеното законово ограничение за разходване на средствата до 95 процента спрямо утвърдените, според закона за бюджета за тази година, припомни зам.-министърът. Но и при новото ограничение от още 5%, което означава, че ведомствата могат да харчат само до 90% от планираните, има реални заплахи за изпълнението на държавния бюджет.

Към края на юли просрочените вземания в МС и министерствата, включително и във второстепенните разпоредители на бюджетни средства, са 136.44 млн. лева, показва одитът. Най-голям е размерът на вземанията в Министерството на земеделието и храните - 25.86 млн. лева, МТИТС - 22.79 млн. лева,МВР - 18.95 млн. лева и Министерството на регионалното развитие - 13.43 млн. лева. Голяма част от тези плащания са от предишни години по стари договори, посочи зам.-министърът.

Към 31 юли просрочените задължения в министерствата и в МС са 156 млн. лева. Най-много са просрочените задължения в Министерството на отбраната - 109.84 млн. лева, на МВР - 30.14 млн. лв. и на Министерството на правосъдието - 6.25 млн. лв.

Най-големи са просрочените задължения към доставчици, сочи одитът.

Предстоящите плащания до края на 2014 година по договори, сключени от ведомствата и от МС са за 1.44 млрд. лева. Осигуреното финансиране за тях е 1.176 млрд. лева - тоест неосигуреното финансиране е 267.33 млн. лева.

Най-голям е делът на финансово неосигурените договори в Министерството на отбраната, от които 98 млн. лв. са във Военно-медицинската академия.

Размерът на неосигуреното финансиране ще се увеличи значително с допълнителните бюджетни ограничения с новите лимити за харчене в размер на 90 процента от бюджета, припомни зам.-министър Петкова.

Планираните обществени поръчки от ведомствата са с обща прогнозна стойност 3.047 млрд. лева От информацията, събрана от министерствата, може да се направи извод, че не е осигурено финансиране за тях в общ размер 1.005 млрд. лева, съобщи още Петкова.

Това обаче са обществени поръчки, част от които още не са обявени и този недостиг може и да не бъде достигнат, допълни тя.

Препоръката на Министерството на финансите е да се направи анализ на обществените поръчки и те да се намалят възможно най-много. Според нея друг риск са авансовите плащания по европроекти, които после Европейската комисия не верифицира и разходите остават за сметка на държавния бюджет.

Споделяне
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?