"Има събития, които не трябва да се забравят”

"Има годишнини, които честваме с гордост, има събития в богатата история на нашата родина, които подхранват нашето самочувствие. Има и събития, които просто не трябва да се забравят. Има събития, които трябва да се предават от поколение на поколение, за да не се повтарят”. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в неделя по време на церемонията по случай Деня на почит към жертвите на комунизма пред Мемориала на жертвите на комунизма в парка пред НДК.

Денят за почит към жертвите на комунизма, който се отбелязва за четвърта поредна година. Решението на 1 февруари да се почита паметта на жертвите на Народния съд беше взето през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002). "Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна", посочиха тогава Желев и Стоянов.

На тази дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд извършват най-масовото в историята на Третата българска държава произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV Народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици).

На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.

Нека си спомним този исторически срам, нека той не бъде заметен от манипулативното прочитане на историята. Истината ни събира, манипулативната истина ни разделя, каза още в днешното си слово държавният глава.

 "Днес имаме своите поводи за гордост, защото българите никога не са били толкова свободни”, добави той, като подчерта, че по време на тоталитарния режим хора с цената на живота си и бъдещето на децата си са се борели да бъдат свободни.

Плевнелиев настоя за ясен прочит на българския XX век – за атентатите, за фашизма, за тоталитаризма и за прехода.

Първи февруари е Ден на признателност и почит към жертвите на комунизма. За тях сме длъжни да поставим комунистическия режим там, където му е мястото в музеите и в учебниците по история, каза още Росен Плевнелиев. И подчерта, че сме длъжни да посочим истината и да

затворим страницата, затова е и неговата инициатива за изграждане на музей на българския 20-ти век, в който да се разказва за фашизма, за Възродителния процес, за прехода от комунистическия режим към демокрация.

Да не допуснем хилядите досиета на Държавна сигурност да "тържествуват", призова Плевнелиев в словото си. Обективният прочит на историята, по думите му, ще покаже, че дори през времето на комунизма, комунистическите партии в Унгария, Германия са застанали зад националните интереси. Това не се случи у нас, допълни той.

Президентът (1997 г. - 2002 г.) Петър Стоянов заяви, че "циничният вариант на българския капитализъм" се дължи на липсата на прочит на миналото. "Комунизмът за първи път в цялата история на българското общество изпрати една група от българското общество срещу друга група на българското общество", заяви Стоянов и допълни, че е крайно време младите хора да научат истината за 45-те години тоталитаризъм.

Според него, на българското общество липсва не толкова високият стандарт, колкото духът, волята за живот и вярата.

Пред събралите се да почетат жертвите на комунизма беше прочетено и обращение от премиера Бойко Борисов, в което той изразява вяра, че България няма отново да бъде жертва на репресивен режим.

Да отдадат почит към жертвите дойдоха и бившият премиер Филип Димитров, министърът на отбраната Николай Ненчев, кметът на столицата Йорданка Фандъкова, политици, граждани.

Присъстващите почетоха с едноминутно мълчание паметта на всички, които са загубили живота си през годините на комунизма, и паметта на първия демократично избран президент Желю Желев.

Хората носеха плакати "Никога вече 9 септември !".