Има съгласие за изкупните цени на въглищата по проектите на Ей И Ес и Ентърджи

Г-н Ковачев, на какъв етап са нещата с прегледа по проектите за ТЕЦ Марица изток 1 и 3? Възможно ли е да има някакво предоговаряне, докато текат и финансовите преговори на самите инвеститори?

Бих искал да бъда много ясен в посланието. През юни са подписани част от договорите. Подписан е най-важният - договорът за изкупуване на енергия. Следващият по важност договор е този за изкупуване на въглища. Нямаше готовност той да бъде подписан през изтеклите три месеца, откакто сме в агенцията. Дори бих разширил периода - през изтеклата половин година от юни, по различни обстоятелства. Ние работихме интензивно по тази ценова формула и в момента мисля, че всички страни имат балансирано съгласие по нея.

Практически договорите за изкупуване на енергия дават възможност, отварят вратата на инвеститорите да си свършат своята работа - тоест, на тази основа да приключат преговорите си с финансиращите банки и да се доближат до финансово приключване на сделките. Това е и едно условие на договора за изкупуване на енергия, за да стане ефективен.

В този смисъл самият процес на запознаване със сделките, който проведохме, имаше за цел да даде по-широка увереност на правителството за състоянието и последствията, които тези сделки имат дългосрочно върху икономиката. Подчертавам, че самият процес на запознаване в никакъв случай не е пречил на развитието на сделките. Но освен българската страна, има и инвеститорска, която следва да си свърши работата. В това отношение и двете сделки вървят с различни скорости.

Тази година е срокът, в който трябва да приключат окончателно преговорите между България и ЕС за затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Как се развиват нещата?

Това, което е записано в споразумението и това, което аз много настоявам е, че ние имаме споразумение. Имаме разбирателство. Тоест ние сме се разбрали с ЕС, че блокове 3 и 4 ще бъдат спрени преди 2008 - 2010 година. Това е записано и двете страни са се подписали. Там е записано също така, че разбирането на Европейската комисия е, че това ще стане до 2006 г. Но освен разбирането на ЕК, е записана и българската позиция. А когато всички цитират тези неща, те като че ли цитират едната дата.

Аз мисля, че имаме пълно разбирателство в това отношение, че има две дати и мисля, че и партньорите отсреща също го разбират. В споразумението е записано и че през 2002 година на основата на актуализираната енергийна стратегия двете страни ще фиксират окончателно датите за спиране от експлоатация на тези блокове.

Именно затова енергийната стратегия е важен елемент - не само във вътрешен, но и в международен план. Мисля, че има достатъчно основание да проведем конструктивен диалог и да намерим взаимно приемливото решение.

Очертайте накратко вашата представа за това как ще се либерализира пазарът на ток и природен газ?

Нека да започна с пазара на електроенергия. Моделът, който съществува, е единствен търговец на едро и монополист на външнотърговските сделки с електроенергия, и това е НЕК. Същевременно в закона присъства едно поетапно вътрешно отваряне на пазара. То ще се реализира чрез наредбата, която предстои да излезе от Държавната комисия по енергийно регулиране - наредбата за привилегировани потребители. Какво означава това? Това означава, че потребители, които са над определена годишна консумация, ще могат да договарят пряко доставките си на енергия с производители.

Това е един смесен подход на вътрешно отваряне на пазара и той има своята логика в страната. Първо, по този начин на икономическите субекти - както производителя на енергия, така и потребители, им се създава правна основа, за да се учат как се прави пазар, как се влиза в такива търговски взаимоотношения, как да търсят своите добри сделки. Второ, това създава един паралелен пазар - специално за вътрешно потребление, паралелен на централния пазар на НЕК. Трето, това дава възможност евентуално да се договорят по-ниски цени, което пък създава икономически предпоставки за тласък на икономиката, за създаване на работни места, за тласък на жизнения стандарт.

Новото в допълнението на закона е, че ние определихме докога ще бъде валиден този режим, докога ще се запази външнотърговския монопол на НЕК. Законът го определя като 2007 година. Това е свързано, разбира се, с плановете за присъединяване и за членство в ЕС.

Считам, че този период от пет години е изключително необходим на българските енергийни предприятия и индустрия да усвоят правилата на една, макар и в рамките на ограничена вътрешна конкуренция, много по-конкурентна среда, каквато ще бъде тази на ЕС. И да бъдат готови към момента на отварянето за тази среда.

В газовия сектор нещата стоят малко по-различно. Там - бих казал слава богу, все още имаме вертикално интегрирани компании с разделно счетоводство, на което много държа, защото е много важно да се види къде се генерират приходите и разходите. Ние не сме първите, няма да бъдем и последните, които на базата на общата практика на европейския газов пазар поетапно да намерим механизми, балансиращи интересите както на потребителите, така и на потребители и доставчици.

Можели да се либерализира пазар, в който има един доставчик?

Да, може.

Как? Не губи ли Булгаргаз от този подход?

Въпросът не е губи ли Булгаргаз. Въпросът е печели ли България като цяло. Тоест, Булгаргаз сам по себе си би могъл да загуби, може и да не загуби.

Заради нарастване на обема на доставките ли?

Да. Това е едно от нещата. Но второто - което е по-важното, е дали България ще изгради конкурентна икономика, дали България ще си стъпи на краката като цяло - и като брутен вътрешен продукт, и като жизнен стандарт. И това е по моему по-високата цел, отколкото дали губи или печели Булгаргаз.

Кога може да се стигне до покриване на разходите и изравняване на средните цени на електричеството между промишлеността и бита?

Това е едно много тежко наследство и много трудно разбираемо в обществото наследство. Но нещата стоят така - всяка стока, когато се продава на едро, струва много по-малко, отколкото когато се продава на дребно. А това не е факт в електроенергетиката. Ние всички сме потребители и в крайна сметка искаме да плащаме колкото се може по-малко. Това ценово изкривяване е характерно за централно планираните икономики и беше характерно за всички страни в преход. Ние сме единствената и последна от страните-кандидатки за ЕС, които не се коригирали структурата на ценообразуването.

Не искам в никакъв случай това да бъде изтълкувано като: Ами да го правим, щом другите са го направили и ние да го правим. Не, то има здрав икономически смисъл. Първо, че сегашният тип структура на цените стимулира потреблението на една енергия, която излиза скъпо на всички ни. Имам предвид, че когато цената на дребно на електроенергията е ниска, тя се ползва много широко освен за типичните и ефективни форми като осветление, готвене, задвижване на различни механизми, и за една много неефективна форма - отоплението. Защото от единица гориво като електроенергия до дома ни достига едва една четвърт от първичната единица. Тоест цялата държава стагнира от факта, че внасяме ресурси, но ги преобразуваме и в крайна сметка ги пилеем. Следователно има здрав вътрешен икономически смисъл да се коригира тази диспропорция.

Разбира се, тя трябва да адресира и проблемите на потребителите. Защото в крайна сметка ние като икономически отрасъл се интересуваме какъв ни е пазарът, доколко можем да го задържим, доколко можем да го разширим. Това е нормалната логика. Затова трябва да се предоставят алтернативи, които са целеви - възможностите на енергийната ефективност, а също така и на алтернативни доставки на енергия - газ или други. Защо не в някои случаи и класическите въглища, брикети и дърва. Днес, когато минете през България, много малко от селата пушат.

В ценовата стратегия ще има ли срокове и стъпките, с които ще се преодолява диспропорцията?

Да, ще ги има стъпките. Много хора казват: Защо вие, а не ДКЕР? ДКЕР е пазарен регулатор, но политиката влияе върху ценовите равнища. И в този смисъл би трябвало органът, които се занимава с провеждане на политиката на енергийния отрасъл, да я обяви и представи. Тук се включва и известен общ политически ангажимент - развитие на страната. Плюс това самото оказване на времевите интервали е сигнал и към потребителите, и към инвеститорите, към собствениците, кога и как те да развиват своите бизнес стратегии Тоест един потребител да си купи духалка или по-добре да се ориентира към някакъв друг източник

Не случайно в нашите преговори с МВФ ние записахме един по-късен период от време - април, за да може да са ясни насоките в политиката, осъществимостта на мерките, насочени към потребителите, за да може да има осъществимост и балансираност на политиката.

В края на миналата година, на разговори със Световната банка обсъждахте варианти на мерки, насочени към потребителите. Има ли вече варианти, за които може да се каже с по-голяма сигурност, че ще се приложат в България?

Не, няма стопроцентова идентификация, но има достатъчно набелязани неща.

Не знам доколко беше разбрано, всъщност в тази посока са и мерките, които предприехме миналата година в областта на топлоснабдяването Това е един комплекс от мерки. Първо, заемът, който МС прие за топлофикации София и Перник. Второ, заемът е допълнен с безвъзмездна помощ, за да може целият пакет от мерки да се реализира. Трето, ние направихме някои ценови корекции на вътрешните цени, свързани с комбинираното производство на електро и топлоенергия, за да дадем възможност на топлофикационните дружества да реализират поставени вече абонатни станции. Тоест да реализират вече подготвени мерки за енергийна ефективност, които не бяха осъществени, които крайният потребител не усети, защото имаше и чисто парични, и организационни затруднения.

В програмата за приватизация бе записано, че тази година трябва да се продадат 7-те електроразпределителни дружества, 20 топлофикации и 7 топлоелектрически централи. В какви срокове ще се случи всичко това?

За електроразпределителните дружества мога да потвърдя, че нашата цел е приватизация през тази година. В зависимост от инструментите, които се използват, скоростта може да бъде различна. Правили сме много обсъждания под каква форма да е приватизацията. Ако се организира търг, той изисква технологично време за подготовка. Ако се пристъпи към приватизация по други законово ясни схеми, като например смесени дружества, това изисква по-малко време, но обикновено създава повече обществени въпроси за избора.

В този смисъл ние готвим чрез инвестиционен посредник пакетно продаване на разпределителните дружества, което очакваме да бъде готово към април. Очакваме фактическият приватизационен процес да започне към средата на годината и би могъл да завърши до края ѝ.

Тоест ще стане чрез конкурс?

Да. Надявам се преобладаващата част да стане така.

През Агенцията за приватизация ли ще мине цялата процедура?

Законът, който в момента се обсъжда в Народното събрание, определя Агенцията за приватизация като единствен приватизационен орган. Това съвсем не значи, че натоварването на Министерство на енергетиката ще намалее, защото има подготовка на информационни меморандуми, на редица други условия, които самият бизнес, самата технология на тези дружества предполага. В този смисъл ще имаме ключова роля в подпомагането на агенцията в този процес.

Уверен ли сте, че всичко е готово за такива сериозни сделки, при положение, че до края на януари трябва да подготвите енергийната стратегия, а до края на годината ще има промени в закона за енергетиката. Не са готови и доста от наредбите, по които трябва да работи Държавната комисия по енергийно регулиране. Инвеститорите ще трябва да оценят риска и при тези условия постигането на цена за оферта изглежда почти невъзможно?

Не бих казал, че е невъзможно. Оценяваме всички тези фактори. Те са много същностни и важни. Считаме, че настоящата нормативна уредба и наличните подзаконови нормативни актове и тези, които сега са в очакване - тоест ценовите наредби, дават достатъчно добра нормативна основа, за да може да се пристъпи към приватизация на електроразпределителните дружества.

Има още един елемент, който се пропуска - че всъщност те са дружествата с досег до потребителите. Желаейки да подобрим качеството на предоставяните услуги към крайните потребители, ние трябва да търсим инструменти, които най-бързо да отговорят на тези очаквания. Включително в електроразпределителните дружества има законово определени значителни инвестиции, чиито срокове отдавна са изтекли. Имам предвид подмяната на електромерния парк, задължението за изкупуване, макар и разсрочено, на трафопостовете. Това е значителен инвестиционен товар. В допълнение, именно в електроразпределителните дружества е най-голямата неефективност на системата.

Гонейки нормализация на съотношението на цените, което считам за коректно отношение към потребителите и към инвеститорите в дългосрочен план, ние трябва да намерим най-ефективния инструмент, за да подобрим именно това звено.

Затова считам, че законовата рамка към момента дава достатъчно увереност на инвеститорите. Новият закон, включително, не може да бъде стряскащ за инвеститора. Напротив, идвайки в един процес на приватизация, ние бихме могли по-широко да консултираме принципите на новия закон и в този смисъл той може само да подобри средата, но в никакъв случай не представлява неоценим риск за инвеститора.

Как ще се регулират взаимоотношенията между вече частните енергийни дружества и НЕК, имайки предвид и това как са уредени нещата при все още незавършените инвестиционни проекти на Ей И Ес и Ентърджи?

Не мисля, че са неясни взаимоотношенията между електроразпределителните дружества като отделни компании и Националната електропреносна компания като системен оператор и търговец на едро на енергия. Както в законово отношение, така и по отношение на практиката, натрупана през последната година и половина. Не мога да кажа, че практиката е изключително богата, че натрупаният опит във всички случаи ще бъде достатъчен. Но ако чакаме да бъда натрупана практика, може би ще загубим някои възможности за действително подобряване на работата на системата.

Регулаторната основа е ясна. Регулаторните периоди в момента са по една година на взаимоотношения между НЕК и електроразпределителните дружества. Нормативната база казва, че този регулаторен период може да бъде между една и пет години. Съвсем логично е след натрупания опит от една и половина години, може да се мине към един по-дълъг регулаторен период, който може постъпково също така да настрои практиките Това е част и от отговора на вашия въпрос дали е готова Държавната комисия по енергийно регулиране. Аз считам, че никой не може да бъде готов изцяло, преди да е започнал.