"Има шанс". Борисов очаква с помощта на Меркел да се намери правилно решение за Скопие

Радев и Каракачанов искат ново споразумение със Северна Македония , за да я "пуснем" в ЕС

"Има шанс". Борисов очаква с помощта на Меркел да се намери правилно решение за Скопие

Премиерът Бойко Борисов потвърди пред германската канцлерка Ангела Меркел, че България към момента не е в състояние да одобрим преговорната рамка за Северна Македония, но отбеляза, че очаква с помощта на Берлин да бъдат намерени "верни и правилни решения" до края на годината. когато изтича германското ротационно председателство на ЕС. 

Във вторник външната министърка Екатерина Захариева съобщи, че София и Скопие са постигнали напредък по отворените въпроси, а другият вицепремиер Красимир Каракачанов каза, че е възможна промяна в позицията, само ако бъде подписан анекс към Договора за добросъседство от 2017 година. 

"Аз и България сме благодарни за ангажимента на германското председателство и лично на вас за търсенето на формули, които да позволят началото на преговорите на Република Северна Македония за членството в Европейския съюз", отбеляза премиерът Борисов в 40-минутен видеоконферентен разговор с Меркел, цитиран от правителствената пресслужба.

Пред германския канцлер премиерът Борисов изрази позицията на България, която външният министър Екатерина Захариева представи вчера в Берлин. 

"По време на 40-минутния разговор министър-председателят Бойко Борисов е изразил увереност, че с помощта на Германия, особено по време на нейното председателство на Съвета на ЕС, ще бъдат постигнати верни и правилни решения по темата", посочват от МС без да уточяват какви са възможните решения и има ли напредък по тях. 

Президентът Румен Радев от своя страна каза, че "изходът изглежда само един: отлагане на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС, докато не се сключи ясно, обвързващо двустранно споразумение между България и Република Северна Македония за изчистване на всички двустранни въпроси". 

"Очаквам българското правителство да се пребори за глава 35 в преговорната рамка, в която да бъде вложена цялата ни Национална рамково позиция, приета преди една година от българския парламент, като ясно обособени критерии, които да бъдат следени в целия преговорен процес. Това изглежда все по-малко вероятно", допълни той.

Захариева се срещна в Берлин с министрите на европейските въпроси и външните работи на Северна Македония -  Никола Димитров и Буяр Османи. Петчасовите разговори се случиха с  посредничеството на Германия, която е ротационен председател на ЕС. 

След срещата Захариева каза, че София и Скопие са постигнали напредък по отворените въпроси, но България все още не е в състояние да одобрим преговорната рамка за Северна Македония.

"Имаме все още шанс да постигнем съгласие по преговорната рамка, но не е много времето", каза тя на брифинг във вторник.

Очаква се темата да бъде обсъдена на заседание на заседание на Съвета "Общи въпроси" на 10 ноември и дотогава българската позиция трябва да е ясна. В същото време дипломатически източници не изключват възможността въпросът да продължи да се обсъжда още няколко седмици. Берлин обаче опитва да постигне пробив в рамките на германското председателство и процесът да бъде задвижен до края на годината. 

Има ли смекчаване на българската позиция?

Захариева отчете напредък по два конкретни въпроса. Първият е, че името "Северна Македония" изключва териториални претенции към България. Скопие по-рано декларира готовност да препотвърди това. Има сближаване и по въпроса за езика, макар че не стана ясно какво точно. 

България приема два варианта за езика – да се използва формулировката от 2017 година "официален език на Република Северна Македония" или да се признае, че македонският език е на българска основа.

Захариева посочи, че България настоява и за категоричен отказ от предявяването на претенции за малцинство в България.

Страната ни в последните дни поддържаше официална позиция, че условието да одобри началото на преговорите е Северна Македония да признае българските основи на езика и народа си. Сега Захариева каза, че няма промяна на позицията ни, но не посочи директно това условие. 

Към момента изглежда почти невероятно македонските управляващи да признаят, че македонският език и идентичност имат българска основа.

Захариева демонстрира по-умерен подход спрямо Скопие, но другият вицепремиер - Красимир Каракачанов засега не е готов на никакви отстъпки и едва ли ще склони, като се има предвид, че темата ще е основна за партията му ВМРО в предстоящата предизборна кампания. Ключово ще е решението на премиера Бойко Борисов.

"Трябва да се спазват добросъседските отношения с България. За съжаление наблюдаваме трайно и системно неспазване на Договора и не говоря само за историческата комисия. Имаме забележки по изпълнението и напредъка по важни инфраструктурни проекти като Коридор 8. Има случаи, в които се създават административни пречки пред български инвеститори, както и нежелание на Северна Македония да се придържа към за спазването на формулата за езика в договора", каза външният министър.

Каракачанов: Промяна на позицията само след анекс 

По-късно във вторник Каракачанов посочи, че подкрепя основните констатации на министър Екатерина Захариева, че двустранният договор между България и Република Северна Македония не се спазва от македонска страна. 

"В резултат на това към този момент доверието на София към Скопие е изгубено, поради системно неизпълнение на поетите от македонска страна ангажименти", каза Каракачанов. 

В позицията си Красимир Каракачанов отбелязва усилията на Захариева и на председателстващата ЕС Германия за опита им да доближат позициите на българската и на македонската страна.

"Нито едно условие от Рамковата позиция не е спазено от македонска страна, особено условията за постигане на напредък в работата на двустранната историческа комисия, която практически бе едностранно блокирана от правителството в Скопие", посочва Каракачанов.

"Напълно неприемливо остава за мен Македония да получи подкрепа за започване на преговори за ЕС с намирането на какъвто и да е компромис с Декларацията от 1999 г., подписана между двете страни, или без ясно признание от страна на Скопие на българските корени на съвременния македонски език и история след 1944 г", заяви министър Каракачанов.

"Не смятам, че към момента България разполага с гаранции от македонска страна за изпълнението на Договора от август 2017 г. и не приемам, че такива гаранции могат да бъдат изявления на членове на македонското правителство, или само декларация от тяхна страна, посочва Каракачанов.

Той допълва, че единствена гаранция би могъл да бъде писмен анекс към договора от 2017 г., отразяващ българската Рамкова позиция и декларацията на българския парламент от октомври 2019 г". 

"В обратен случай България не може да подкрепи европейското членство на Македония при никакви условия и при никакъв външен натиск, ако за целта българската страна ще трябва да жертва своите национални интереси, допускайки в ЕС една антибългарска държавна идеология, наследена от времето на комунистическа Югославия и - за съжаление - съхранявана с всички усилия от сегашното правителство в Скопие", смята Каракачанов.

Захариева обяви, че на европейско ниво България настоява притесненията ѝ да бъдат отразени в рамковата позиция. 

"Искам гаранции и план за изпълнение на договора. Ясно деклариране в преговорната рамка, че няма да се подкрепят малцинствени претенции", каза тя. 

Договорът за добросъседство бе подписан през 2017 година. За разлика от споразумението между Скопие и Атина, което съдържа конкретни и проверими условия, българският договор със Скопие е предимно пожелателен. Затова София се опита да постигне подписването на анекс към документа. 

Според дипломати обаче е по-вероятно пробивът да бъде постигнат по отношение на преговорната рамка. Преди срещата в Берлин македонските управляващи не показваха готовност за каквито и да е отстъпки. 

През октомври миналата година българският парламент прие единодушно рамкова позиция за присъединяването на Скопие към ЕС, която е изпълнена с червени линии, но оттогава не се забелязва промяна в тактиката на Северна Македония.

Според дипломатически източници македонските политици се опитват да убедят Брюксел, че страната им е "жертва" на българските претенции и същевременно блокират всички български изисквания. 

"Не можем да правим компромиси"

"Осъзнавайки отговорността, позицията и на премиера, и на българското правителство, е много ясна. Тя е: ние сме доброжелателни, но не може да правим компромиси, които ще продължават да водят до антибългарска кампания. Не може да приемем в ЕС, а  и е трудно за целия ЕС да имаме отворени въпроси. Не всички членки на ЕС одобряват разширяването. Да, съгласна съм с колегите от Скопие, че никой няма право да определя на един гражданин как се самоопределя, същото обаче важи и за българските граждани", изтъкна Захариева. 

Към момента от македонска страна няма какъвто и да е публична реакция, че се съобразяват с българските искания. 

"Чуваме обвинения, че България не признава реалността. Ние я признаваме и то дори само с факта, че първи сме признали съществуването на държавата. В същото време обаче забелязваме, че незабелязването на историческата истина има отзвук в настоящето", допълни Захариева.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?