Имало антикризисен буфер в Бюджет 2020 – нулевият дефицит

България прави обратното на съветите на МВФ – свива разходи

Имало антикризисен буфер в Бюджет 2020 – нулевият дефицит

Има два антикризисни буфера в Бюджет 2020 – нулевият дефицит и ниският дълг. Това отговори финансовият министър Владислав Горанов на критиките за липсата на буфери в бюджета на фона на прогнозите на задаваща се евентуална нова криза.

В последните месеци дори Международният валутен фонд (МВФ) на няколко пъти призова държавите, които имат фискално пространство, каквато е България, да разхлабят разходите като мярка за предотвратяване на евентуална криза. Българското правителство обаче ще направи точно обратното и вместо да увеличи разходите, ще ги свие до 36.9% от БВП – едно от най-ниските нива в ЕС.

На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество в сряда Горанов разясни това решение, като коментира, че едва ли раздуването на разходите със съмнителна целесъобразност би могло да бъде антикризисна мярка. Това обясни, че в случай на нужда България ще може да увеличи дефицита от 0%, колкото са заложени в Бюджет 2020, до 3%, какъвто е таванът в ЕС.

Другият буфер е ниският държавен дълг. Кабинетът предвижда възможността да вземе нов държавен заем до 2.2 млрд. лв. на международните пазари догодина, като целта е през 2022 г. делът на дълга от БВП да падне до около 18%.

За пореден път бизнесът се обяви против административното вдигане на минималната работна заплата на 610 лв. от 1 януари. Българската стопанска камара се оплака, че поредното вдигане на бюджетните заплати с 10% допълнително влошава трудовия пазар, защото отнема от бизнеса и последните свежи ресурси работна ръка.

На това Горанов отговори, че бизнесът трябва да разбере, че "ниската цена на труда не е модерна вече в България". "Последователно се стремим да "притискаме" бизнеса към увеличение на доходите, както по линия на минималните доходи, така и по линия на разходите, които ние заплащаме за труд в бюджетната сфера", добави той.

Според прогнозата на МФ анонсираното достигане на средна заплата между 1400 и 1500 лева през 2021 г. е постижимо и възможно.

"Смятам, че липсата на изненади в бюджета, е добрата новина, чухме и такава критика", каза още Горанов.

По думите му безработицата ще продължи да намалява до около 4 процента през 2022 г.

Нестабилната геополитическа обстановка, нарасналият брой протекционистични мерки и по-силно от очакваното забавяне на икономическата активност в ЕС са основните рискове пред икономиката на страната, според финансовия министър. По думите му те могат да повлияят негативно както върху износа, така и върху очакваното възстановяване на частните инвестиции.

Бизнес организациите като цяло подкрепиха Бюджет 2020, докато синдикатите се въздържат. И бизнесът, и профсъюзите настояха за увеличаване на квотата за ваучери за храна, която за трета година е 320 млн. лв.

Синдикатите за поредна година поставиха искането си за цялостна промяна на данъчната система, която сега облагодетелства в най-голяма степен най-богатите и бизнеса за сметка на хората с по-ниски доходи и социално слабите. Финансовият министър Владислав Горанов отново обясни, че това няма как да се случи, докато е на власт сегашното мнозинство, което е записало в управленската си програма, че данъците няма да се променят.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес